12-годишният Александър: Ако си тръгна от тебе, Българийо...! (Видео)

Според момчето „Големите надежди” е формат, който може да задържи децата на България тук, в родината им. Той не се класира за четвърт финалите, но пък трогна с таланта си

"Ако си тръгна от тебе, Българийо, ти ще загубиш едно от сърцата си – моето", пише 12-годишният Александър Петров, който е родом от Добрич, пише vesti.bg.
Снощи момчето пя в шоуто на Нова ТВ „Големите надежди” и макар да не се класира за четвърт финалите, трогна жури и пиблика с таланта си и изпълнението на "Мой свят" на група "Сленг".

Всъщност Александър пее от 3-годишен. Родителите му го записали на уроци, тъй като показвал желание, пеейки непрекъснато пред уредбата вкъщи. За крехката си възраст печели много конкурси, като получава първо място от „Утринна завеса”- Албена, „Морско конче” и др.
Освен на конкурси, Александър има изяви и по училищни концерти. Няма време за спорт, но пък от първи клас ходи в клуб по писане „Нарисувай света с думи” и има много публикации и награди.
Именно покрай това му хоби тази година пише есе на тема „Носталгия”, което вълнува със силни думи, изречени от едно дете.

Ето и пълният текст на есето, предоставен любезно от родителите на Алекс и с помощта на Нова ТВ. Ето го и него:

"Ако си тръгна от тебе, Българийо, ще свети пясъчният спомен за изоставеното море, почерняло и неизлекувано в самотата си. Ще запея птичата песен, която ти ми подари, за да сияят винаги в мен спомените за бялата приказка, написана от Рила и за танца на река Марица, който утихва в Бяло море.
Когато си тръгна от теб, Българийо, ще усетя как водите на седемте езера ще изпълват очите ми с тъга, която ще отвява веселието в мен и няма да му позволява да се прибере вкъщи. Ще има само един подлог във всяко изречение - това ще бъдеш ти, Българийо, отдалечена и скрита в пустинята на сърцето ми.
Тази пустиня ще изчезва щом вдъхновението ми боядиса думите с цвета на житните класове. Носталгията ще ме разделя на две - едната част ще ме дърпа нагоре, към зелените ми спомени за теб, а другата - надолу, към тъгата. Тъга затова, че няма да се разтопи заледената граница между мен и теб. Ако си тръгна от тебе, Българийо, ти ще загубиш едно от сърцата си - моето".
Според момчето „Големите надежди” е формат, който може да задържи децата на България тук, в родината им.

На въпроса защо едно дете би искало да напусне България, той отговаря:
"Сърцето на нито едно българско дете не би му позволило да напусне България, но има твърде много условия в държавата ни, които биха го принудили да го направи. Когато човек няма избор, се налага да реши дали да живее по-добре, като потърси възможности другаде, или да остане на в родината си. От друга страна е хубаво да излезе извън пределите на държавата, за да се запознае с други страни и култури и по-този начин да оцени още повече родното си място".
С поглед към бъдещето и това как би искал да изглежда държавата ни след 10 години и какво ще е онова, което ще го задържи тук, Алекс казва:
"Много неща биха ме накарали да остана тук. На първо място е природата, която ми се иска да остане също токлова богата и красива, колкото е в момента.
Бих искал училищата да бъдат добре оборудвани и да има добри училищни бази, които създават условия за децата.
Като цяло ми се иска хората да бъдат по-доволни от заплащането си и да не им се налага да се лишават или да лишават децата си от основни неща, защото на никое дете не му е добре да живее в лишения".