27 години инвалид живее като двама човека

Инвалид от Велико Търново вече 27 години живее с две самоличности. Явор Михайлов е изоставен от майка си веднага след раждането и бил взет от търновката Деяна Иванова, пише "Монитор". Жената се грижела за него като родна майка и всичко било наред до 1997 година, когато 9-годишното момче е блъснато от свой връстник в района на училището. То било откарано в болницата цялото потрошено.

Оживява, но заболява от епилепсия и страхова невроза. Когато навършва пълнолетие, Явор и майка му отиват в полицията, за да му извадят лична карта. Там с изумление разбират, че лицето Явор Михайлов просто не съществува. Младежът носел името Станимир и презимето и фамилията на родната си майка - Анелия Йонкова. Проверка установила, че след като взела бебето от родилния дом, Деяна не била вписана като негова осиновителка, а като приемен родител. Затова и по документи младежът си оставал с имената на истинската си майка. Така се появила абсурдната ситуация - вкъщи и сред приятелите си младежът отговарял на името Явор, а в официалните документи се казвал Станимир. В училищните дневници той също първо бил вписан като Явор Михайлов, а след това станал Станимир Йонков. Майката разполага и с две уникални свидетелства на ТЕЛК, в които синът й е вписан с две коренно различни самоличности.

Проблемите за младежа и майка му започнали през 2000 година. Дотогава те живеели в наследствено жилище, собственост на бабата на момчето. За да помогне за лечението на внука си, бабата взела пари от лихвар срещу ипотека на дома. Един ден на вратата на дома почукал съдия изпълнител, който ги уведомил, че трябва да напуснат, тъй като жилището им е продадено. След няколко месеца инвалидът и майка му били приютени в стара къща, общинска собственост. Преди няколко години обаче от общината ги уведомили, че къщата ще бъде съборена. Явор подал документи за общинско жилище. Според майката Деяна обаче това жилище трябвало да отговаря на две условия. Тъй като синът й страда от страхова невроза той не трябва да бъде на партерен или първи етаж, а също така и да бъде близо до къщата, в която тя живее. „В становището на лекуващия лекар е записано, че синът ми се нуждае от постоянно наблюдение заради епилептичните пристъпи и неврозата. Близо до дома, в който живея, има няколко празни общински апартамента, където биха могли да го настанят. Вместо това от общината го пращат при циганите в кв. „Зона Б”. Когато отидохме да видим жилището там, само при вида на мръсотията и шума, които ромите вдигаха, Явор припадна и се наложи да викаме линейка. След това пък ни предложиха партерно помещение на половин метър от земята. Кажете това подходящо жилище ли е за болен от страхова невроза. Явор е с 97% инвалидност и с нужда от постоянен придружител. Как може двамата да живеем в 20 кв. м дупка”, възмущава се майката. 

Според главния секретар на община Велико Търново Мина Илиева нещата, изнесени от майката, не отговарят на истината. „В общината има 200 чакащи, които ние прередихме, за да дадем жилище на Станимир. Последно го настанихме в района, в който искаше. Той отново не се настани. Замислям се дали да не съдим майката за клевети и обиди”, заяви Илиева.