Д-р Григорова: При естествено раждане масово се раждат деца с ДЦП

Автор: Мариана Тодорова, vsekiden.com

Няколко смъртни случая на родилки белязаха първата половина на година, като последните два инцидента се случиха в рамките на по-малко от 10 дни. Затова „Всеки ден" потърси за коментар зам.-директорът на Първа АГ-болница „Св. София" д-р Валентина Григорова. Тя е акушер-гинеколог с 45-годишен опит. Изродила е над 20 000 бебета. У нас доби популярност преди години като специалистът въвел за пръв път водното раждане.

Д-р Григорова, напоследък станахме свидетели на няколко нещастни инцидента с родилки. През 2011 г. също имаше една такава черна поредица от смъртни случаи. На какво се дължи това? Има ли някаква цикличност?

Няма обяснение за цикличността. В дългогодишната си практика съм наблюдавала няколко такива периода. Неприятно е, но за съжаление на всеки акушер-гинеколог може да се случи, да му умре родилка. Понякога няма никакво логично обяснение - то просто се случва. Ако все пак трябва да се търси някакво медицинско и статистическо обосновано обяснение, то е добре да се знае, че ние не правим изключение. Данните за България са от 2008 г. Те показват, че у нас умират 13 родилки на 100 000 раждания годишно и това поставя страната ни на 134-то място в света. Само за сравнение трябва да посоча, че в Гърция те са само 2 на 100 000, т.е. южната ни съседка е с едни от най-добрите показатели в това отношение.

В същото време смъртността на родилките в Афганистан е най-висока - там регистрират 1400 нещастни инцидента на 100 000 бременни. Ако се сравняваме с нея, на пръв поглед стоим добре. Само че няма европейска държава, която да има повече от 4-5 смъртни случая. За съжаление, ако една година сведем до минимум смъртността на родилки у нас, то следващата година наваксваме. Това обаче категорично не касае качеството на медицинското обслужване.

Последният случай е от Добрич, но малко преди това такъв неприятен инцидент бе регистриран и в елитна клиника в София с родилка от Карлово. Има ли проблем с проследяването на бременните в провинцията?

Имайте предвид, че в София са концентрирани една трета от ражданията в страната, т.е. много родилки идват в столицата, когато наближи техният термин. Те търсят по-високо квалифицирана медицинска помощ в големи и утвърдени лечебни заведения. И това се вижда много ясно от статистиката през последните години. Съответно регистрираните усложнения по време на раждане обаче също се увеличават, а от там и смъртните случаи. За съжаление провинциалните болници много се оголиха откъм гинеколози и акушерки. Всеки иска да работи в София или стяга куфарите за чужбина. Това донякъде лишава периферията от висококачествено обслужване.

Някогашните женски консултации, в които родилките се следяха активно през цялото време, вече ги няма. Това допълнително усложнява ситуацията в момента. Сега жените се чудят, кой и къде да ги преглежда. Личните лекари могат да им дадат направление за раждане и документ за отпуска по майчинство, но не могат да ги проследяват активно.

Има и толкова много жени от различни етнически групи, които са оставени без никакво наблюдение, защото не са здравно осигурени. Те раждат в болница, защото състоянието им е спешно и никой не ги връща. Но здравната ни система е толкова сложно устроена, че дори здравно осигурените и интелигентни родилките изпитват трудност, да се ориентират адекватно в ситуацията.

След двата смъртни случая този месец имаше гинеколози, които скочиха срещу безразборното раждане със секцио. Факт е обаче, процентът на естествените раждания намалява драстично през последните години. Защо?

Когато аз започнах работа, броя на цезаровите сечения беше директива - те не биваше да бъдат повече от 8-12%. Секцио се правеше единствено и само по медицински индикации. Ситуацията в момента е много по-различна. От едната страна пациентките вече имат избор, а от друга - жените раждат много по-късно, т.е. имат различни придружаващи заболявания, които не им позволяват да раждат по нормален начин. Не зная на какво се дължи това, но един голям процент от родилките са с очни заболявания, други са с ендокринни - като синдром на Хашимото, например. Не е малък делът е на пациентите с миомни възли.

Всички ние - гинеколозите, си даваме сметка, че не е хубаво да се правят толкова много Цезарови сечения, но така е общата картина в страната и тя дава отражение върху процеса на раждане. Освен това ми прави впечатление, че има голям натиск върху лекарите - защо са направили това, защо не са направили онова... Вие знаете, че когато се обърне колата, пътищата са много. Но когато трябва да вземаш мигновени решения и да си отговорен за два живота, нещата стоят по друг начин. Така че е изненадващо, че всеки лекар иска да минимализира риска.

Има и още нещо, върху което бих искала да обърна внимание, когато говорим за и против секциото. Знаете ли например, колко бебета се раждат с увреждания при естествено раждане? Питали ли сте се някога, колко нормално родени бебета са с детска церебрална парализа?! Не са никак малко. Именно в следствие на нормалните раждания помощните ни училища са пълни с деца с церебрални парези. Така че никой не може да каже със сигурност, кое е най-доброто. Всеки случай се оценява индивидуално. Не бива да се обобщава и жените да се призовават „Раждайте естествено" или „Раждайте със секцио".

Масово обаче на първескините се предлага да раждат с операция. Дори при жени под 35-годишна възраст. Защо е така? Лекарите решават да се презастраховат или бременните масово са със заболявания?

Никой лекар не би препоръчал раждане с Цезарово сечение, ако родилката е млада и здрава. Ако го направи, това противоречи на всяка етика и медицински морал. Но при допълнителни проблеми, които биха могли да усложнят процеса на раждане, тогава той трябва да обясни това на бременна и да й препоръча секцио.

Тенденциите в съвременното акушерство са две. Едната е раждане на всяка цена с Цезарово сечение, а другата - бебето задължително да проплаче по напълно естествен начин. Във lторият случа става дума за процес при който лекарят не бива да се меси в никакъв случай - без да се проследява бременността, без да се мониторираме, без да им слагаме венозен източник и т.н. Те раждат в болницата, но ни връзват ръцете. Сама разбирате, че ако нещо се случи в процеса на раждане, вероятността ние да реагираме мигновено, е сведена до минимум. Как да ги наблюдаваме и по какъв начин да се намесим, ако нещо се обърка?!

Да не говорим пък за тези жени, които отказват да дойдат в болница. Те често са с преносени бременности, раждат бебето си в зеленикави води, в тежко депресивно състояние. Трябва да ви кажа, че една голяма част от 100% естествено родените деца ще са в помощни училища. Вманиачаването на бременните в тази посока е безотговорно към наследниците им.

А какви са опасностите при секциото?

Да, Цезеровото сечение е рисково, подобно на всяка друга коремна операция. Усложнението обаче идва от там, че бременната жена е с понижен имунитет. Плодът е носител на 50% чужд белтък, т.е. той е на бащата. Именно това понижава съпротивителните сили на родилката и операцията е рискова. Истината обаче е, че усложнения могат да се получат както при нормалното раждане, така и със секцио.

И един последен въпрос, провокиран отново от случай преди месец. Защо бебета се отделят от майките след раждането?

Не зная защо се тиражират такива твърдения. В нашата болница сме избрали т.нар. децентрализирано обслужване. Това означава, че майка решава дали детето да е при нея или не. Опитваме се да сме гъвкави, защото има родилки, които първо искат бебето да е при тях, а през нощта, когато то започне да плаче, тя се моли да го вземем, за да може да се наспи след раждането.

Естествено, тук трябва да направя отново уточнението, че бебетата могат да са при майките си само ако са здрави. При наличие на жълтеница, при попадане на околоплодна течност в дихателните му пътища или друг проблем, то задължително се настанява в кувьоз и се наблюдава интензивно.