Д-р Росица Владимирова: Жегата намалява самоконтрола и увеличава агресията

Сангвиниците и меланхолиците по-лесно излизат от релси

Д-р Росица Владимирова е психиатър от Александровска болница. Завършила е Медицинския университет в София. От 2014 г. е доктор по медицина със защитена докторска дисертация. Учебен асистент към Катедрата по психиатрия на МУ- София, от 1997 г. Има квалификация по клинична електроенцефалография. Професионалните ѝ интереси са в областта на клиничната психофармакология и клиничната психиатрия. Има публикации, научни статии и обзори в наши и чужди научни списания. Участие в национални и международни научно-изследователски проекти по генетика и невропсихиатрична генетика.

Интервю на в. "24 часа"

- Д-р Владимирова, забелязвате ли по-голямо напрежение у хората при сегашните 40 градуса?

- Не само аз, много хора забелязват, че горещините не се отразяват добре, и то върху всички ни. Това се проявява не само при по-лабилни хора или пациенти с психически проблеми, а и при подложените на по-изразен стрес.

- Защо се получава такава реакция?

- Не е случайно, че напоследък и медицината обръща голямо внимание върху промените в климата и отражението им върху човечеството в глобален мащаб. Смята се, че високите температури дават пряко или индиректно отражение върху състоянието на хората.

- Кои са директните ефекти на прегряването?

- Една от непосредствените последици е агресията. Както спрямо други хора - изразена навън, така и насочена навътре, към самия човек, или автоагресия.

- Какъв е механизмът на пораждането на агресия в жегата?

- Чисто биологичен, от една страна, и психологичен, от друга. Екстремно високите температури подлагат организма на по-голям стрес и съответно у човека

възниква

по-остра нужда

от адаптация

към този стрес. При някои хора възможностите за приспособяване към променящите се условия са по-слаби. Но реакциите им не са еднакви. Хората, които имат по-малък потенциал да се адаптират, реагират различно - едни с тялото си, други с психиката си. Високите температури ускоряват топлообмена, организмът се опитва да се охлади, а това става чрез потенето. Губят се много течности и лесно може да възникне дехидратация, ако човек не пие достатъчно вода, за да компенсира бързо загубата ѝ. При други хора това прегряване води до психическа реакция, провокирана от затруднената адаптация.

- Каква е закономерността между темперамента на човека и реакцията му на горещините?

- Способността на човек да се адаптира е свързана с неговия характер, с темперамента му. Холериците -

хората, които

са по-активни,

по-действени,

по-лесно успяват

да се приспособят към условия, различни от обичайните. Останалите изпитват по-голяма трудност да се адаптират.

- Какъв е профилът на по-уязвимата група?

- Това са хората, които са емоционално по-лабилни, които трудно преживяват неуспехи и имат натрупани повече негативни преживявания. Хората с финансови проблеми също по-трудно понасят всяко странично изпитание или натоварване, дори да става дума за горещини.

- Защо?

- Имат обострена чувствителност, а паралелно с това необходимостта от адаптация към още един стрес ги прави уязвими. Но към същата група можем да причислим и по-затворените, интровертни - обърнати повече към собствения си свят. Причината е, че техните емоции са по-трудноразбираеми за околните, което ги прави по-раними, и когато трябва да преодолява наред с това допълнителен стрес - в случая чисто физическите затруднения от високите температури, те се адаптират по-болезнено.

- Сангвиниците и меланхолиците?

- Да, можем да кажем съвсем на едро, че това са по-ранимите хора с по-трудна адаптация. Но в живота не е възможно да разделим така нещата. Отделните хора реагират все пак различно и в зависимост от конкретната ситуация. Отражение дават индивидуалните особености, влияят страховете, тревожността, депресията, безизходицата.

- Изглежда логично загубите също да ни правят по-агресивни?

- Загубите, независимо дали са свързани със значима житейска фигура, с важна за човека позиция, с шанс за нещо или с материални придобивки, пораждат склонност за отреагиране с агресия. Агресивното поведение съпътства нашата действителност и то невинаги е с отрицателен знак. Агресията е типична за всяко живо същество. Тя е свързана с инстинкта за самосъхранение и понякога помага. Но често е последица на страх, тревожност, враждебност, гняв. В този случай проявата на агресия е резултат на слабия самоконтрол. Ако има силен самоконтрол, вероятността да понесем натоварването от стреса, да се адаптираме, ограничава агресията. Разбира се, в дъното на агресията стои и загубата на ценности. Свидетели сме на такъв тип поведение напоследък. И не мисля, че причината са само високите летни температури.

- На този фон как ви звучи фразата “Родени убийци”, с която много хора с различен светоглед обобщават последните случаи на агресия?

- И днес се води спор

дали агресията

е вродена,

или придобита Има и учени, които смятат, че е нещо, с което се раждаш. Но по-скоро агресията е сложно взаимодействие между вродената склонност и заученото поведение.

- Всеки ден животът ни поднася примери на пълна загуба на ценности, как човек остава без човешкото в себе си?

- Чисто психиатрично не е феномен - може да бъде продукт на психично разстройство, но може да е резултат на психологическа настройка, на заучено поведение и когато могат да го проявят, го правят по най-неадаптивния начин. Не можем да сложим под общ знаменател всички душевноболните и да кажем, че губят контрол и ще проявят агресия. Склонност към агресия проявяват и хора, които смятаме за здрави, но губят самоконтрол, хора, които са неудовлетворени от начина си на реализация или не срещат отговора, който желаят и очакват в определена ситуация.

Неосъществените

им намерения,

мисли, мечти

се изразяват

чрез гняв и

враждебност

- До степен да пребиеш беззащитно дете, вързан или възрастен човек?

- Ставащото тези дни е драстично, но не е нещо ново, нито се случва само у нас. В случая с момчетата, които са пребили малкото дете, си мисля, че има елемент на фрустрация, нещо, което ги подтиква да бъдат отворени за тази агресия, стремеж да причинят болка, да предизвикат ужас в отговор на някаква чужда враждебност, и това съвсем умишлено се показва - извършителите да бъдат забелязани. Има хора, при които чувството на гняв и фрустрация не е узряло да бъде контролирано и

необходимостта

от враждебност

се увеличава,

защото

изпитват страх

Те по някакъв начин са лишени от способност да виждат и да проявяват добрите емоции. Стремежът да причиняват болка не е вроден, а придобит. В психиатрията се смята, че агресията може да бъде и напълно импулсивен акт, че не винаги е обмислена. А резултат на комплекс от неблагоприятни фактори. Тези дни се добавя и горещината. Нормалното е в екстремни условия, когато организмът изпитва чисто физиологични затруднения, да не се натоварваме допълнително със свръхочаквания и нереалистични свърхцели, задачите да се редуцират до безусловно необходимото, да си даваме почивка, за да намалим стреса върху тялото, да намалим интензивността на общуването, да пием достатъчно течности.

- От думите ви следва, че в психиатрията сега имате много работа?

- Винаги

лятото е

по-труден сезон

за психиатрите

Нашите пациенти са по-чувствителни към допълнителни натоварвания, каквото е жегата. Особено хората с тревожност имат по-малки адаптивни възможности. Но също и хората с емоционални колебания.

- Какво означава да си с емоционално колебание?

- Някои хора стават по-приповдигнати, по-дейни, безпардонни, гневни, избухливи. Други са по-депресивни, потиснати, от високите температури намалява възможността им за общуване, за подкрепа. Тези хора са по-склонни към автоагресивни действия като например себеувреждания или самоубийства.

- Има ли свободни места в клиниката?

- Не. Напоследък се увеличават психично болните хора, а възрастовата им граница намалява. Беша 29-30 г., сега имаме пациенти на 20-22.

- Кои са преобладаващите диагнози?

- По-чести са депресиите и тревожно-невротичните състояния.