Да нямаш 7 лева в джоба си
“Нямам 5 стотинки в джоба” - обикновено това казват хората, за да обяснят калко са зле материално.
Всъщност именно остойностяването на бедността е най-трудната работа за социалните експерти. Има сигурно над 20 метода за измерване на бедността - количествени, качествени, монетарни, немонетарни, по доход, по харчове, че дори и според това доколко в квартала има опасност от улично насилие. На всичкото отгоре бедността е преди всичко лично усещане за стандарта на живот, пише 24chasa.bg.
“Бедността е като диабета, често пъти
бедните хора не осъзнават,
че са бедни,
докато нещата не станат прекалено лоши и непоправими”, описа състоянието бившият социален министър и шеф на Балканския институт за социални изследвания Иван Нейков.
Всъщност има само два широко разпространени метода, по които българите не са бедни както индивидуално, така и като общество. Единият е на проф. Стив Ханке и се нарича индекс на мизерията. Той сравнява икономиките по показатели като брутен вътрешен продукт (БВП), лихвени проценти и безработица, но не отделя никакво внимание на важни аспекти на бедността като невъзможността за ползване на здравни услуги например.
Вторият индекс, по който България стои сравнително добре, е доларовият. Поради невъзможността да бъдат сравнявани различни по естество държави, ООН е избрала линия на абсолютната бедност да е разполагането с поне 2 долара на ден.
“Всъщност тук се изключват всякакви човешки и цивилизационни потребности, говорим за чисто физическо оцеляване, нищо друго”, обясни Нейков. Според този показател бедни в България са едва 0,41% от населението, като по-зле от нас са държави, на които обикновено завиждаме - Турция, Румъния, Аржентина, Бразилия и пр. Донякъде това е обяснимо, тъй като
прагът от 2 долара на ден
измерва перфектния клошар
- без жилище, без облекло, често пъти и без храна.
Липсата на дом или поне покрив над главата се брои за възможно най-тежката форма на мизерия. Именно в тази област обаче в България не се прави нищо. Приюти, които да са на държавна или общинска издръжка, липсват. Единственият бонус на бедните са обществените трапезарии, за които обаче невинаги се намира достатъчно финансиране.
Доста по-обективен към българската действителност е прагът на абсолютната бедност, който изчислява примерно КНСБ. В него освен минималното количество храна, нужно на човек, за да не умре от глад, влизат и нужди като плащането на някаква издръжка на жилище, минимум комунални услуги, но пък не присъстват глезотии като четене на вестници и книги, гледане на телевизия и т.н.
По този показател за мизерстващи се водят хората, които изкарват месеца с по-малко от 212 лв. на месец. Или хората, които не могат да намерят в джоба си 7 лв. на ден.
По този показател 1/5 от българите живеят бедно, а това са 1,5 млн. души, показват последните публикувани данни на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.
Всъщност за нормален живот в България са нужни около 561 лв. на месец на човек. Те вече позволяват и поддържането на елементарни културни нужди, които да превърнат организма в личност. Сумата отново е от изследванията на КНСБ и тук вече се включва покриване на всички разходи по жилище, транспорт, здравеопазване и пр.
По този показател бедни са 78,3% от българите. Те все пак някак си се оправят със съществуването си, но всеки непредвиден разход като заболяване на близък или дори
повреда в дома ги запраща
на социалното дъно
Трети вариант за определяне на това кой е беден и кой е изплувал е официалната линия на бедността.
Тя се определя от правителството и отново включва един куп икономически показатели и потребителски и културни нужди. Официалната линия на бедността обикновено е по-висока от линията на абсолютната бедност. През тази година например бе 251 лв., а от 1 януари става 286 лв. И според правителството обаче
бедните в България
гонят 80%,
въпреки по-високия праг. Това поне е записано в националния доклад за бедността за 2013-а и 2014 г., като тук се включват и хората, които са заплашени от т.нар. вторична бедност. Тоест те не изпитват лишения в момента, но пък всяко непредвидено събитие може да съсипе домашния им бюджет за месеци и години напред и да се наложи да се лишават от базисни неща.
Същият правителствен документ между другото бодряшки отчита, че броят на бедните е намалял, защото... е намаляло населението на страната.
Това се определя като положителна тенденция спрямо останалите страни в ЕС.
44,1% е само делът на българите, които живеят в материални лишения според правителствения документ. Тоест тези хора нямат у дома си базисни за съвременния човек неща като перална машина, тоалетна с течаща вода,
не могат да си платят всички
комунални услуги
навреме, нямат автомобил или не могат да го ползват, ако притежават, не могат да си позволят всеки втори ден да слагат месо или риба на трапезата си.
49,3% пък е делът на тази група, когато към бедността и материалните лишения се прибави и компонентът социално изключване. Тоест хора, които нямат възможност за никакъв или почти никакъв социален живот. Те не ходят на театър или кино, не се виждат с приятели, за да пестят за оцеляването си.
Държавата има и още един официален индикатор на бедността. Нарича се минимален гарантиран доход и от 2009 г. насам е в размер на 65 лв. на месец. Сума, която не стига за абсолютно нищо, тъй като означава, че
човек трябва да се справя
с по 2,16 лв. на ден
Толкова излизат две банички с извара в София. Ако са вчерашни, може да са и три банички.
Всъщност гарантираният минимален доход служи единствено за изчисляване на социалните помощи и плащания, които прави бюджетът. Заради това и не се увеличава. Вдигне ли се, веднага трябва да бъдат увеличени помощите, парите за социални асистенти, някои добавки за хората в неравностойно положение.
Трети индикатор за бедност някои експерти пък виждат в това какъв е броят на хората, които имат право на енергийни ваучери през зимата или пък родителите с право на помощи за първолаци. По втория показател например в България тази есен е имало
над 47 хил. бедни деца,
които тръгват в първи клас. Тоест в бедност растат повече от половината от децата, родени през 2007 г., които тръгнаха на училище за първи път на този 15 септември. Тук обаче критерият е доходът на всеки член от домакинството да е под 350 лв. на месец в последната година.
“Истината за всички тези индикатори е, че те са като средната температура. Не са реални, защото нуждите на хората са индивидуални, а и много зависят от мястото, където живеят”, обяснява разминаванията Иван Нейков.
