Досие: Истинската история на Слави и "Ку-ку" бенд!

“Ку-ку” не е нито обикновено предаване, нито просто шоу. Не толкова заради безспорния факт, че никоя друга програма, излъчена на територията на България, не е успяла до ден днешен да надвие неговия зрителски рейтинг, пише "24 часа". 

Даже не и заради скечовете, уличните анкети, песните, вицовете и репортажите, превърнали се в телевизионен евъргрийн. Не, то е нещо много повече, метафора за революция в мисленето, модата, шоубизнеса, общуването и публичното поведение.

За първи път се излъчва на 28 януари 1990-а

Половин век преди него по единствената телевизия в българската Народна Република се показват само подбрани, обучени и проверени лица, пускат се правилни филми и предавания, забавните програми са поверени на едни и същи режисьори-постановчици. Върви и един съветски канал, за да не се губи челният пример.

Никой не смее да мръдне от сценария, спонтанността не се толерира. Да кажеш от тоя свещен екран "Докукане" вместо "Довиждане", е равносилно да заплюеш другаря Тодор Живков в лицето по време на манифестацията на 9 септември. Немислимо!

И изведнъж в разгара на първите демократични митинги, както всички довчера на екрана са били гладко вчесани с вталени костюмчета, се появява студентската програма "Ку-ку" - рошави младежи, облечени в ярки дрехи, които импровизират, смеят се и провокират.

За тях забранени теми не съществуват, антикомунизмът е над всичко.

Една недоизпипана, но вдъхновяваща и искрена програма, нестихваща политическа сатира, осмиване на всички възможни фактори и примадони, бързо прераства в бизнес.

Има даже течен шоколад "Ку-ку"... Студентската програма става първата след ерата на комунизма индустрия на свободното слово. А следвайки още по-съвременната терминология, може да се каже, че това е историята на първата олигархия в модерния шоубизнес.

Създателите на "Ку-ку" са членове на двете най-влиятелни по онова време законни младежки организации - Федерация на независимите студентски дружества (ФНСД) и Университетския комитет на ДКМС.

Основни действащи лица са продуцентът Петър Курумбашев, главният сценарист Любен Дилов-син, гениален стратег с неизчерпаем литературен талант, водещият Камен Воденичаров, кукловодът Васил Василев-Зуяка, актьорите Влади Въргала и Август Попов, режисьорът Християн Ночев.

"Ку-ку" е измислено, естествено, във ВИТИЗ, само там в онези смутни времена битуват традиции в насърчаването на талантите.

Един ден група студенти се събира в кабинета по анимация, където бъдещите режисьори Пламен Панев и Християн Ночев рисуват с тебешир върху черната дъска структурата на програмата. Идеята за името "Ку-ку" е на Панев, който я взаимства от анимационното филмче на своя колега Владислав Казаков.

Така се казва и куклата в програмата, замислена като коректив, "плюшен глас", който обобщава нещата и повдига пиперливи теми за размисъл. Малко след старта обаче кръстникът на шоуто Панев напуска, поемайки по свой творчески път, и режисьорската щафета поема Ночев.

Предаването стартира с небивал успех, излъчва се в неделя следобед и улиците опустяват, както някога, през 80-те, когато БНТ върти сагата "Робинята Изаура". Концепцията му е гениално проста, опира се върху най-актуалните събития и личности от изтеклата седмица.

Акцентът е в пародията, но в същото време предаването се стреми да произвежда свои собствени новини.

Главното е да се представи съвсем нова, позитивна визия за живота, пълна противоположност на скучната и предвидима комунистическа телевизия, светът да стане малък, смехът наистина да бъде добродетел.

Сред евъргрийните е една невероятно смешна анкета в центъра на София, родена от неповторимото въображение на Евтим Милошев, в която Ку-ку репортерката задава на минувачите въпроса: "Правите ли метранпаж?" (б.а.-термин, свързан с печатарството от докомпютърната ера - страньор или полиграфист, който подрежда набрания материал в колони и страници). Подмята се и едно: "Женени ли сте?" Стъписани и недоразбрали, хората отговарят срамежливо, решили, че ги питат за личния им сексуален опит.

За първи път българската аудитория се наслаждава на телевизионни класики, въведени десетилетия по-рано от британските и американските продуценти.

От "Ку-ку" тръгва и модата на буквализмите: водещият Камен Воденичаров се оплаква от главоболие, казва: "Чакайте да ми мине главата", при което малък кадър на главата му минава на крол в долната част на екрана.

В друго предаване се обяснява етимологията на думите, идея на Дилов - "космонафт" например е дефинирана като "човек, който си маже космите с нафта" и т.н. Като река текат забранени доскоро вицове за политици, митничари, мутри, безкрайна палитра от пародии, образи и диалекти.

Радомир Чолаков, един от основателите на студентското предаване, описва прохождането му така: "Впрочем "Ку-ку" се излъчваше едва два пъти в месеца. Телевизионните босове си имаха достатъчно главоболия около Великото народно събрание и никой не ни обръщаше внимание. Едва през август 1991 г. ни показаха секретно социологическо проучване, според което студентската програма "Ку-ку" е на шесто място по гледаемост и на четвърто място по обществено доверие сред всички предавания на БНТ, след "По света и у нас", "Всяка неделя" и "Панорама".

Босовете бяха в шок. Някак тихо-кротко, "Ку-ку" бе станало танк със собствено задвижване."

В помощ на програмата заработват всички прогресивни кадри на "телевизията-майка".

"Ку-ку" получава достъп до архивите и прословутия "Златен фонд", най-добрите млади новинари, като Бойко Василев, Милен Цветков, Светослава Стаева (бивша Тадаръкова, днес Рудолф) и пр. правят репортажи и уникални анкети.

Най-популярните водещи се включват на драго сърце в различни предизвикателства, "динозаври" като Гарелов и Кеворкян се ласкаят да бъдат пародирани, най-острите пера участват в писането на сценарии, най-артистичните студенти дават мило и драго, за да помагат на каузата... "Крем дьо ла крем", както казват французите.

"Най-голямата ми гордост е историята с интервютата за Нубия в предаването „Ку-ку" за първи април 1993 година.

А идеята за това предаване дойде от „На всеки километър", в който цяла серия е посветена на измислената арабска държава Нубия", разказва години по-късно Бойко Василев, същият, който води днес "Панорама" по БНТ.

Става дума за най-излагащото политическо интервю, правено някога в България. Реализира го Милошев, който причаква депутата Васил Михайлов пред парламента заедно с чернокож младеж от Студентски град и го пита за отношенията между нашата страна и Нубия.

Студентът е уж представител на измислената африканска държава. Депутатът се хваща на въдицата и започва да отговаря със заучени клишета, без да се усети, че говори за несъществуващ народ.

Въобще целият потенциал на прохождащия шоубизнес се концентрира около студенската програма и затова не е странно, че в наши дни биографиите на голяма част от успешните продуценти, режисьори, актьори и пр. започват именно от "Ку-ку".

На 8 декември 1991 г. в предаването, посветено на студентския празник, се появава ново лице, студентът от консерваторията Станислав Трифонов.

След години приятелства, раздели, скандали и сдобрявания, Любен Дилов описва спомена си за първата поява на Слави така: "Влади Въргала го доведе в „Ку-Ку".

В едната си ръка държеше виола, в другата топуз с верига от кантар, а на гърба му имаше закачено желязно тоалетно казанче. Снимахме скеч за някаква траш-банда, свързана с бизнеса с цветни метали."

За шоумена, който през следващите двайсетина години израства дотам, че да въздейства върху политически кариери и кампании и спокойно може да бъде наречен "медийна институция", началото не е лесно.

Той е силно амбициран да остане в шоуто, готов е да слуша, да учи и да се развива, но съвсем закономерно се сблъсква с една от големите звезди тогава, актьорът Август Попов.

Слави настоява да получи шанс да участва в скечове, самоук артист е, но талантът му е безспорен.

Попов обаче отсича: "Артистите играят, певците пеят, музикантите свирят. Ти не си артист." Тази арогантност обаче не попарва амбициите на Трифонов, напротив - дава им нов заряд. 

Следете 24 часа в денонощието най-ексклузивните новини от Света, България и Варна в Petel.bg!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!