Едно от най-стряскащите пророчества за България, което се стовари върху нас с огромна сила!

От историята знаем, че Уилям Гладстон (четири пъти министър-председател на Великобритания) е човекът, който привлича вниманието към България, по време на Османското иго. Като плод на общественото възмущение от жестокостите при потушаването на Априлското въстание , в Англия се сформира движение за защита на българите, наречено „българска агитация“, пишат от Beu bg.

Гладстон става негов политически водач и защитава българската кауза пред парламента чрез множество дебати, речи и памфлети, сред които най-известният му „Българските ужаси и Източният въпрос“ (1876).

В него той осъжда зверствата на Османската империя срещу българите и настоява пред света за незабавни действия. Няколко години по-късно, когато България е вече свободна, при Гладстон пристигат нашенски пратеници, натоварени да му поднесат благодарност от името на народа за доблестната защита на българската кауза по време на Априлското въстание. Тогава той изрича няколко много важни неща, които от днешна гледна точка са може би едно от най-стряскащите и категорични пророчества за България.

Вижте диалогът между Гладстон и българските пратеници.

– Е, като се освободихте – запитал Гладстон пратениците – имате ли хора, готови да поемат браздите на управлението?

– Имаме – отговорили самоуверени пратениците.

– Какви хора имате?

– Имаме и богати хора, имаме и учени.

– Ами цялостни хора имате ли? – запитал тогава Гладстон. Пратениците го погледнали с недоумение

: – Какви са тези цялостни хора?

– И богати, и учени – отвърнал Гладстон.

– Не, такива хора нямаме – отвърнали смутено пратениците.

– Тогава – продължил лидерът на английските либерали – щом нямате цялостни хора, нищо няма да направите, понеже учените, като вземат властта, ще се стремят да забогатяват за сметка на народа, а богатите ще се представят за учени и ще вършат поразии…

Една печална прогноза, актуална и вярна дори след повече от 100 години. Но нека не убиваме надеждата, тя винаги умира последна и само тя ни остана… 

 

За жената