ИСТИНАТА С ТРОМБИ СЕ НЕ ТРИЕ. ПЪТЯТ НАДОЛУ ЗА КМЕТА Е КРАТЪК

Александър Тодоров

Колкото и да се напъват някои варненски политици - с тромби не може да се “заглуши” истината или поне не за дълго. Пред последните дни Варна става арена на опит да се спре „гласа на множеството“, да се запуши устата на хората. Да се неглижира мнението им.  Да се подмени дневният ред.

От три и повече дни организирани младежи с тромби, вувузели, свирки и кречетала опитват да съборят гражданския протест. Опитват да изкривят реалността, като през пречупена призма да филтрират истината. Тя обаче е само една. И успява да надвика крякането на свирките.

И всеки ден или вечер на улицата е ясно - най-отчетливо варненци се обръщат към своя кмет, пък бил той избран от 70 хил. от тях. Все пак всеки има правото да промени виждането си или пък да осъзнае, че се е излъгал в избора си.

От дни е видно, че Варна не иска своя кмет. Не го желае. Това е фактът и всеки, който е бил на улицата тези дни ( всеки от всички 40 000 варненци, излезли на протест в неделя – там се викаше здраво срещу него) не може да не признае или пък да скрие, този толкова виден факт.

Дали кметът е мъж, питат хората. Със сигурност е такъв, но по-скоро „добрите му съветници” се опитват да го покажат в обратна светлина. Едва ли той е разпоредил агитки да влудяват протестиращите, защото това може да се тълкува и като опит на всяка цена да остане във властта. С помощта на изкривените и неправилни звуци, които раждат пластмасовите тръби.

Въпросът сега е дали самият той осъзнава, че следвайки “съветите” с всеки изминал ден трупа противници. Пътят надолу е кратък . Дали ще е болезнен или пък окичен с цветя всеки сам решава. Варна чака да види. Утре очакването ще бъде мълчаливо. Какво тогава ще заглушат вувузелите.......