Избираме Топ 10 на научните чудеса в България, ето с колко много изобретения можем да се гордеем

Кои са ТОП 10 на Научните чудеса на България? Как те са променили историята на страната ни и обществото днес? Какъв е техният отглас в света? Кои открития на българи са дали тласък на световната икономика или наука? Това ще кажем всички ние в новата кампанията на "Стандарт" и Българската академия на науките - "Научните чудеса на България". В следващите месеци ще откроим, разкажем и класираме големите български научни постижения. Ще отделим специално внимание на децата на България, които имат потенциал за научна кариера.

Гласуването ще се осъществява на специален сайт. То ще е в две категории - "Научни чудеса на България" и "Млади откриватели".

Предложения в първата категория ще дават институтите и научните центрове на БАН, Министерството на образованието и науката, акредитираните университети в България, фирмите, които се занимават с иновации, Патентното ведомство. За втората категория чакаме номинации от средните училища и професионалните гимназии.

Научните чудеса на България не означават само направените досега научни открития. В общата си инициатива искаме да покажем постиженията, изобретенията, иновациите, научния принос, с който ние, българите, се гордеем пред света, казаха организаторите на кампанията - главният редактор на в. "Стандарт" Славка Бозукова и председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров. Те уточниха, че БАН и "Стандарт" ще организират дискусии в страната за представяне на научните постижения в икономиката, науката и образованието в съответния регион.

Вотът ще протече в няколко етапа. От първоначално одобрените за участие научни чудеса и млади откриватели ще бъдат излъчени топ 20. От тях - топ 10. Победителите ще бъдат обявени на специална церемония в края на годината.

Да помним учените, които ни прославят

Славка Бозукова, главен редактор на "Стандарт"

Неотдавна японският посланик Такаши Коидзуми предложи лого на България: "Страна на здравето и дълголетието". Заради киселото мляко и природата ни. Заболя ме, както винаги, когато чужденци защитават българското по-сърцато от нас самите, българите. Днес мнозина гордо казват, че купуват йогурт, а не кисело мляко. И напълно са забравили колко голям патриот е бил мъжът, дал това научно чудо на света. През 1905 г. д-р Стамен Григоров отказва кариера на професор в Женевския университет, не желае поста директор на Пастьоровия институт в Сао Паоло. И се връща, за да работи като околийски лекар и управител на болницата в Трън.

Кампанията "Научните чудеса на България" е първо, за да помним хилядите българи като д-р Григоров, дали на света път за развитие. Но това не е кампания за миналото, а за бъдещето. За хората, които днес правят малките научни чудеса, които утре ще променят света. Това е кампания за младите откриватели, за бъдещите Джон Атанасов, Карл Джераси, Асен Йорданов, Румен Андонов. За хората, които вярват, че България може и прави наука въпреки държавния недоимък. Тази кампания е и за бизнеса. За да му покаже, че има смисъл да инвестира в иновации. Те се връщат хилядократно.

Поставяме си 4 големи цели

Акад. Стефан Воденичаров, председател на БАН

Желанието на БАН да се реализират разработените "Национални цели" на страната за следващите 25 и 30 години ще бъде подпомогнато и с тази съвместна инициатива с в. "Стандарт".

Ние няма да можем да възвърнем традициите ни в индустрията, селското стопанство, транспорта, комуникациите и високите технологии, ако не подпомогнем създаването на иновации и тяхното реализиране в продукти с висока добавена стойност.
В кампанията "Научните чудеса на България" ще се включат и 14-те академични центрове на БАН, създадени в градовете с академични общности и иновативни фирми.

Правим го, защото с инициатива ние искаме:

- да напомним кои са великите български открития;
- да представим новите идеи и разработки;
- да инициираме талантливите млади хора;
- да подпомогнем реализацията на интересни идеи, като привлечем спонсори и предприемчиви индустриалци;

Млади надежди на стаж в Академията

Престижните лаборатории отварят врати за учениците, които победят в конкурса

Стаж в научните лаборатории на БАН чака младите надежди на България. Това ще е наградата за младите откриватели, касирани от българите в топ 10 на кампанията "Научните чудеса на България". Академията и "Стандарт" заедно ще търсят и представят "най-младите учени" у нас. Ще им помогнат да "работят" в лабораториите на БАН заедно с големите учени на страната ни.

От тази година академията започва и "кастинг" за млади таланти чрез филиалите, които разкри в различни градове на страната. БАН още от 2000 година се занимава с откриването на ученици, проявяващи таланти в областта на математиката и информатиката, благодарение на своя ученически институт по математика и информатика /УчИМИ/. От миналата година тя реши да отвори врати и за достиженията на младите таланти в други области. И получи 66 отлични разработки, като най-добрите млади учени имаха възможност да работят в лаборатории на академията и да получат така нареченото научно съпровождане - ментори от БАН, които да осветят пътя им в лабиринтите на науката.

Мнозина от младите хора, преминали през УчИМИ, днес вече са възпитаници на Принстън, Харвард, Оксфорд. Обединява ги обаче това, че продължават да имат на свой ред "ученици" тук, на които са ментори. По традиция българи успешно представят Ученическия институт на лятната школа по математика в престижния технологичен институт на Масачузетс. Миналата година ученикът от Пловдив Петър Гайдаров влезе в челната десетка на най-добре представените проекти, като при това бе единственият ученик, който не идва от англоезична страна. Христо Стоянов от София пък бе в първата петица по информатика. По-миналата година с едно от най-високите достижения бе младият математик от СМГ Румен Данговски, на чието име дори бе наречен астероид. С отлични изяви са и вече бившите възпитаници на УчИМИ Рафаил Рафаилов и Любомир Янчев.

21 велики български открития

1. Първото обработено злато в света

Колкото и нахално да звучи, спокойно можем да кажем, че сме дали на света първото научно откритие - обработката на метал. Доказателството е Варненското злато - най-старите в света скъпоценни бижута. Находките от варненския халколитен некропол изумяват в пропорциите и съвършенството си. Те са на над 6000 години и показват, че още тогава хората в земите ни са развивали технологии за добив, преработка и обработка на метал.

2. Прабългарският календар

Старите българи създават една от най-точните системи за измерване продължителността на земната година. Прабългарският календар е признат от ЮНЕСКО за най-точния в света.

3. Кирилицата

Българската азбука, дело на светите братя Кирил и Методий, е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред неславянските народи в Русия. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХIХ век се ползва и в Румъния. С влизането на България в ЕС тя става третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.

4. Киселото мляко

През 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Първоначално той описва млечнокиселата пръчица като "Бацил А". По-късно микроорганизмът е наречен "Лактобацилус булгарикус", в чест на родината на своя откривател.

5. Компютърът

Първият електронен, непрограмируем компютър е изобретен от Джон Атанасов - американски физик, математик и електроинженер от български произход. Той пръв въвежда понятието "аналогов компютър".

6. Електронният часовник

Първият дигитален ръчен часовник е изобретен от българския инженер и изобретател Петър Димитров Петров. Определят го като един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му освен първия дигитален ръчен часовник са първата компютризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор и др.

7. Най-отдалечената планета от Слънцето

Тя е открита през 2003 г. от проф. Димитър Съселов. Планетата OGLE-TR-56b в съзвездието Стрелец се намира на 5 хиляди светлинни години от нашата звезда.

8. Ксероксът

Българският физик акад. Георги Наджаков открива фотоелектретното състояние на веществата, с което вписва името си в световната история на физиката и техниката. Светът признава огромния му научен принос на 22 юни 1937 г., когато изобретява фотокопирната машина. Фотоелектретният ефект е и в основата безвакуумната телевизионна техника, на запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и на снимките от спътник.

9. Пътническият самолет

Главният конструктор на първия в света транспортен пътнически самолет "Douglas DC-3" е българин. Неговото име е Асен Йорданов. Той е български и американски авиатор, инженер и изобретател със световна известност. Роден е през 1896 г. в гр. София.

10. Въздушната възглавница

Тя също е изобретена от Асен Йорданов - основателя на авиоинженерството в България

11. Телефонният секретар

Той също е рожба на Асен Йорданов. Той е изобретил и апарата Джордафон - "прадядото" на днешния телефонен секретар, който освен това дава и възможност и за конферентен разговор. Името на Йорданов е вписано в "Книгата за почетни граждани на Ню Йорк".

12. Хапчето "антибебе"

Карл Джераси е евреин от български произход. Джераси става световноизвестен най-вече с приноса си за разработването на първото противозачатъчно хапче.

13. Двигателите на лунния модул "Орел"

Много малко хора знаят, че те са разработка на българина Иван (Джон) Ночев. На 16 юли 1969 г. от космодрума Кенеди стартира американският космически кораб "Аполо-11", с астронавтите Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин. На 20.07.1969 г. Армстронг успешно се приземява на Луната с лунния модул "Орел", за да направи първите човешки стъпки там. Изобретените от Иван Ночев двигатели осигуряват успешното кацане, а след това и успешното скачване на модула Орел с кораба "Аполо-11".

14. Космическата храна

България е третата страна, регистрирана в ООН, която е изпратила храна в Космоса. Първите две са САЩ и СССР. Българската космическа храна е изобретена от учените от Института по криобиология и лиофилизация. Екипът на академик Цветан Цветкова развил биотехнологията за студена консервация и сушене на органичната материя във вакуум.

15. Слънчевата батерия

Използването на слънчевата батерия носи световна известност на българина проф. д-р Димитър Чернев. Роденият във Варна българин заминава за Германия, а след това за САЩ през 1956 г. Чернев постъпва в лабораторията на телевизионната компания СиБиЕс, където в сътрудничество с англичанина д-р Нийл и германеца д-р Ешке създава магнетофонната касета, която му донася голяма популярност. По-късно изобретява батерията за използване на слънчевата енергия. Изобретението му става основа за използването на слънчевата енергия за отопление и охлаждане.

16. Шестият сърдечен тон

Шестият сърдечен тон е първото голямо откритие на българската медицина на XX в. Негов откривател е проф. д-р Иван Митев.

17. Нивалин

Нивалинът е лекарствен препарат, който се извлича от кокиче. Намира широко приложение в неврологията при лечението на полиомиелита. Препаратът се прилага и в анестезиологията, в хирургията, в психиатрията - при лечение на олигофрения, във физиотерапията - за лечение на ангионеврози, неврити и др. Откривател на нивалина е българският фармаколог Димитър Пасков през 1959г. Той има още около 20 различни изобретения в областта на медицината и е носител на научната награда "Еньо".

18. Скоростна безстепенна кутия

Румен Антонов е български изобретател в областта на автомобилостроенето. Изобретява уникална автоматична скоростна безстепенна кутия, която е приложима за малки коли и има слабо нарастване на разхода на гориво. От много години живее и твори в Париж. Неотдавна отново се прочу с конструирания нов тип автомобилен двигател.

19. Говореща книга за слепи

Български студент в САЩ спечели първа награда в конкурс за създаване на модел на дигитална говореща книга за слепи. 23-годишният Лъчезар Цветанов от София учи промишлен дизайн в университета в Бриджпорт, щат Кънектикът. Моделът му е избран като най-добър сред 146 проекта на студенти от 28 висши училища по дизайн. При разгъване, сребристата корица на говорещата книга достига размера на нормална книга. Различни по форма бутони по ръбовете й позволяват на слепите читатели да разлистват страниците.

20. Цифровата писменост

Койчо Митев е ръководител на частен изследователски колектив, който още преди няколко години е изобретил и патентовал т.нар. "Цифрова писменост и метод за комуникация на майчин език". Изобретението позволява да се създаде софтуер за свободна комуникация по телефон, микрофон и интернет между всички езици и диалекти по света. Подобно изобретение позволява образно казано да вдигнете телефона, да се обадите на г-н Мюлер в Берлин, на г-н Аранга от Занзибар или на г-ца Ченг в Пекин и да разговаряте на чист български език, докато от другата страна на линията ще ви слушат на техните си родни езици. А когато те ви заговорят в слушалката, Вие ще чувате всичко на български!

21. Повелителят на атома

През 1950 година на Женевската конференция САЩ оповестяват, че разполагат с надеждна система за регистриране на ядрените експлозии където и да било по света и се споразумяват със Съветския съюз за мораториум върху изпитанията на атомно оръжие в атмосферата. В основата на създадената в САЩ система за контрол стои загадъчният физичен феномен ЕМП (електромагнитна пулсация). През далечната 1962 година, за първи път в американския печат се появява информация за "изключителната роля, която това откритие има за сигурността на САЩ и на световния мир" и се съобщава името на неговия автор - проф. д-р Кръстьо Кръстев.