Как Италия се превърна в потъваща икономика
Икономическият упадък има много лица. В северното италианско градче Ивреа той е приел формата на западналите кортове, на които служителите на някогашния гигант за електроника и електронни изделия Olivetti са играли тенис, разказва Reuters.
През 80-те години на миналия век Ивреа е европейската версия на Силициевата долина. От 50 000 служители на Olivetti половината са работели в града и са се радвали на големи заплати и достъп до съоръжения за почивка и забавления. Днес компанията все още съществува, но е малка фирма за офис техника. А старите й фабрики, които са били перлата на индустриалната архитектура от миналия век, са превърнати в музей. Повечето млади хора в града нямат работа и живеят от пенсиите на своите родители.
Нежелан обрат
Ивреа е пример за икономическия обрат в Италия, който има малко паралели в развития свят. Икономиката на страната едва е отбелязала ръст от 1994 г. насам и се е свила от 2000 г. А това е по-лош резултат от всяка друга европейска държава. Икономистите разглеждат редица фактори, за да опишат дългосрочния растеж на световните икономики – население и тенденции в заетостта, частни и публични инвестиции, продуктивност на работниците и стабилност на държавната законова, административна и институционална среда. По всички тези показатели Рим регресира от 80-те години на миналия век. Над 120 000 италиански производители са затворили магазините си, а 1.2 млн. индустриални работни места са изчезнали от началото на века.
Енергичният нов премиер Матео Ренци обеща амбициозни реформи. Той ще работи за облекчаване на скования пазар на труда, разкри пакет от антикорупционни мерки и смята да опрости начина, по който бизнесът оперира. Освен това ще настоява за по-ориентирани към растежа политики в ЕС, въпреки че е под въпрос дали ще може да доведе до истинска промяна.
Италия все още е вторият по големина производител в Европа след Германия. Фактори като притежаването на дом и благосъстояние на домакинствата са сред най-високите сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, а нивата на частния дълг са относително ниски.
И въпреки това всички фактори, които движат икономиката, са се насочили в грешната посока. Мислете за Италия като за потъваща икономика, чийто упадък може да има толкова голям ефект върху обществото, какъвто има глобализацията в Китай, Индия и Бразилия.
Ситуацията в Италия е заплаха за Европа, въпреки че все още е деветата по големина икономика в света. Почти три години след като еврозоната беше на ръба на колапс, италианският публичен дълг стигна 134% от БВП. И ако не започне отново да отбелязва растеж, Рим няма да може да намали този дълг с риск от неизпълнение на задълженията си и излизане от еврозоната.
Много проблеми
Проблемите на Италия са много. Раждаемостта е ниска, а малко над половината от населението в трудоспособна възраст има работа. Публичните и частните инвестиции като пропорция от БВП през 2013 г. са били в най-ниската си точка от Втората световна война насам. Бизнесът се оплаква, че комбинацията от високи данъци, огромни регулации и тежки бюрократични процедури затруднява дейността му. Размерът на компаниите също е проблем. Икономиката на страната е станала несиметрична, зависима от все по-малкото на брой успешни малки фирми, и само с няколко компании като Fiat например, които са на нивото на европейските и американските гиганти. Средната италианска компания се състои от едва четирима служители, а едва една от сто има над 50 служители. И милионите малки фирми, които някога бяха възприемани като голямата сила на страната, сега са спънка. Изправени пред повишената конкуренция, на тях им липсват ресурсите да инвестират в нови технологии.
Същевременно Италия се е специализирала в средно- и нискотехнологични сектори, като например производството на дрехи, които имат малък потенциал за растеж. Високотехнологичните стоки като компютри, електроника и фармацевтика са едва 6% от експорта на страната. Образователната система пък произвежда все по-малко хора с висше образование и все повече нисковалифицирана работна ръка.
Продуктивността на страната се е влошила. Икономистите наричат комбинацията от фактори като бюрокрацията, данъчната система и пазарните правила общ фактор на продуктивността. Италия е единствената държава в ЕС, чийто общ фактор на продуктивността отбелязва влошаване от началото на века. Всичко това се отразява на стандарта на живот, докато днес страната е единствена в ЕС, чийто БВП на глава от населението е спаднал от 2000 г. насам.
