Как го правят в Брюксел? Да сравним ремонтите във Варна и в столицата на ЕС

Веселин Златков

Ремонтите по улиците на градовете винаги са „необходимо зло“. Или ако не зло, то поне неизбежно неудобство, което трябва да приемем с оптимизъм. Това си повтарям всеки ден, както и много други варненци, които трябва да минат през разкопания център или по някой от затворените и разровени булеварди. И все пак, да газиш кал в сърцето на един град с големи европейски претенции, не е никак приятно. Скапва ти настроението, изнервя те и без да се усетиш, започваш да проклинаш всичко наоколо. За пораженията върху обувките и дрехите просто няма да говоря.

Който е ходил в поне един голям европейски град знае, че и там постоянно се правят ремонти по улиците, площадите и сградите. Само че те изглеждат доста по-различно от нашенските. В това се убедих и аз при скорошно пътуване до столицата на Европа, Брюксел. Без за се усетя, както снимах забележителностите на този велик град, започнах да щракам и по някой друг кадър на ремонтите по улиците му. Ей така, просто за сравнение.

Първото, което веднага прави впечатлениe е, че брюкселския ремонт си личи отдалеч. Няма как да нагазиш в строителните площадки, защото за разлика от нашите, техните са оградени и означени възможно най-добре. При варненските ремонти е по-различно – ако няма някой работник не ти свирне и не викне „ало, къде минаваш, бе?!“, може и да не разбереш, че си навлязъл в зона, по която се работи.

Въпросът с паветата

Тротоарите в Брюксел са покрити не с плочки, като във Варна, а с павета, подобни на тези, които сега се поставят по центъра на Варна. Че са по-равни, по-равни са. Но и в Брюксел те се вадят и трябва да се сменят. С очите си видях как се прави това.

Първо, работниците минават през проблемния участък и проверяват стабилността на всяко паве. Които не са както трябва се вадят. Дупката веднага се запечатва с асфалт, нещо като „студената смес“, която се използва за дупките у нас през зимата. На следващия ден на мястото вече има нови павета, изрязани и наредени съвсем както трябва. През цялото време участъкът е ограден с тараби, снабдени със знаци, които насочват пешеходците откъде точно да минат. Всичко се прави максимално бързо и чисто. Е, случва се тук-там да има разпилян пясък извън огражденията, но това също бързо се оправя. Вероятно глобите за строителите, които допускат такова замърсяване, са меко казано серизни.

Да казваме ли как е във Варна? Всеки вече е видял планините от пясък и чакьл, изсипани в центъра, оставени на дъжда и вятъра. Няма защо да се чудим, че всичко става прашно и кално.

Забележителностите се поправят без да пречат на панорамата

Освен по улиците, в Брюксел текат реконструкции и по много забележителности. Реконструкцията на огромната Съдебната палата, която е една от най-големите обществени сгради в света, продължава с години, да не кажем с десетилетия. Причината за това са германските окупатори през Втората световна война, който малко преди да бъдат изгонени от белгийската столица, запалват и почти унищожават палата. Въпреки скелетата, които опасват по-голямата й част и в момента, нейният бляскав купол показва, че това не е просто руина.

Реконструкция и реставрация тече и в сърцето на европейската столица, на нейния всеизвестен Гран плас. Само че, ако попаднете там надвечер, може и изобщо да не разберете това. Старините сгради са покрити с платна, на които толкова добре са изрисувани фасадите им, че въпреки блестящите светлини на площада, промяна в панорамата му няма. Така че дори да има ремонт, туристите, които щракат като луди най-голямата забележителност на Брюксел, не са ощетени.

Може би някъде тук трябва да изоставим сравненията. Разликите са толкова големи, че чак става неудобно да ги изброяваме. А уж всички сме европейци и имаме общи стандарти...