Комисията за финансов надзор: Топят се парите за втора пенсия в частните фондове

С по 0,16% на година са намалявали парите за втора пенсия в частните пенсионни фондове през всяка от последните 10 години. Това е реалната средногодишна доходност, постигната за този период от пенсионните компании, и тя е отрицателна. Това съобщи зам.-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) и ръководещ управление "Осигурителен надзор" Ангел Джалъзов по време на изслушване в парламентарната комисия по бюджет и финанси. Джалъзов изтъкна, че през 2004 г. е била променена методологията, по която се изчислява доходността, като от тази година това се прави на ежедневна база. Освен това при нея доходността се смята, след като фондът е взел 1% инвестиционна такса, пише "Монитор". 

През 2002 - 2004 г. доходността се е смятала веднъж месечно. Затова ако се сметне с колко пари фондовете за втора пенсия са олихвили парите на клиентите си от 2002 до 2014 г., доходността излиза положителна, стана ясно от думите на зам.-шефа на КФН. А именно - 1,46% на година за въпросните 12 г. Според Джалъзов обаче по-точна е методологията, въведена след 2004 г., тъй като отчита множество фактори.

Сериозен интерес и дебат по време на заседанието предизвика оповестената информация, че четири от фондовете с 60% пазарен дял са подали в КФН сигнал срещу останалите пет компании на пазара, като ги обвиняват в манипулации на доходността. Председателят на КФН Стоян Мавродиев потвърди за такъв сигнал и уточни, че той е подаден по негов съвет към тези четири фонда. Проверката по сигнала тече вече трети месец, като срокът за приключването й е 2 г. Мавродиев допълни, че заедно с компаниите, срещу които е подаден сигналът, се проверяват и тези, които са го подали. Между другото има интересни движения със стойността на дяловете (доходността) и при тези четири компании, каза Мавродиев.

Ако подалите сигнала имат 60% от пазара, то КЗК трябва да бъде сезирана веднага, защото това е картел, коментира Йордан Цонев от ДПС. Ако установим такива данни, веднага ще сезираме КЗК, обеща Мавродиев.

Инвестират ли пенсионните компании парите на клиентите си в свързани фирми, също предизвика интерес сред депутатите.

Ангел Джалъзов обясни, че в момента това много трудно може да бъде констатирано от КФН, защото един фонд може да инвестира в една колективна схема, тя - във втора, после - в трета, и т.н., докато парите стигнат до свързана фирма. Затова още през 2012 г. сме предложили законови поправки, които да дефинират по-точно понятието за свързани лица, каза Джалъзов. Мавродиев добави, че тези четири компании, подали сигнала, също са били санкционирани за сделки със свързани лица. Установяването на инвестиции на фондовете в акции на свързани лица се затруднявало от това, че част от тях се правят на чужди капиталови пазари, обясни още Джалъзов.

От КФН припомниха, че настояват и за други законови промени, като намаляване на таксите с 40% и тройно вдигане на глобите за нарушения на пенсионните фондове. Сега максималната санкция е 50 хил. лв.

По време на дискусията стана ясно още, че ще се върви към замяна на минималната доходност, която фондовете трябва да гарантират на клиентите си с гаранционен фонд по подобие на този за банките. Причината е, че при срив на капиталовите пазари тя се оказва отрицателна.