Михаил Венков: Финал се печели, ако оставиш сърцето и душата си на терена!

Мишо Венков е един от тримата футболисти в настоящия тим на Черно море, който е вдигал национална купа. Венков обаче е рекордьор, тъй като го е правил три пъти с Литекс - през 2004, 2008 и 2009 г. Халфът Марчин Бургхардт е носител на купата на Полша два пъти - с Легия – 2006, и Ягелония - 2010. Капитанът Кирчо Котев пък е триумфирал веднъж с ЦСКА 2008 г.

Венков е участвал в четири финала за трофея, в един финал остава резерва, а в друг не попада в групата. Пред „7 дни спорт“ Мишо се връща назад в спомените си за „финалните мачове и разкрива очакванията си за  предстоящата битка за трофея с Левски в събота в Бургас.

- Мишо, през 2003 г. сте в Литекс, когато губите финала с Левски с 1:2 в София. Какво си спомняте?

- Бях млад футболист и това ми бе първата година в Ловеч. В някои мачове за купата играх, но в най-важния не ме взеха в групата. Гледах от триубните събитията на "Васил Левски". За Литекс началото беше лошо, тъй като още в 20-ата минута Христо Йовов се контузи. Той беше основният ни човек в атака, липсата му се усети и предопредели крайния изход. На почивката съперникът вече водеше с 2:0 и всичко бе ясно. Нямахме хора в защита и затова като титуляр излезе моя приятел Цветан Кръстев, който сега е доказан съдия.

- Година по-късно отново на Националния стадион имате щастието да вдигнете за първи път трофея, но отново не играете?

- Люпко Петрович ме остави резерва, след като преди това бях взел участие в повечето срещи от турнира. В началото Тиаго почувства болки, аз излязох да загрявам и бях готов да вляза. Точно тогава обаче бразилецът удари съперник без топка и получи директен червен картон. Това наложи промяна в плановете на Люпко Петрович. Той ме остави на пейката и доигра срещата с трима централни защитници. В редовното време и продълженията завършихме 2:2, но при дузпите ги излъгахме, след като нашият вратар Здравко Здравков показа класата си.

- През 2007 г. Левски прекърши Литекс след златен гол на Бардон в продълженията в Стара Загора. Как приехте загубата?

- Това бе първият изигран финал за мен. Бях на терена през цялото време. Литекс се представи много силно, направо убихме Левски. То не бяха греди, не бяха пропуски, топката обаче не искаше да влиза във вратата им. Треньорът ни Люпко Петрович се чудеше отстрани как е възможно това. Загубихме нещастно в продълженията, но силната ни игра бе оценена по достойнство от Гриша Ганчев. Той влезе в съблекалнята, раздаде премия от по 1000 долара на футболист и ни каза: "Браво момчета! Гордея се с вашето представяне." Много приятели след това ми се обадиха по телефона да ме поздравят, но все пак горчилката остана.

- На следващата година с Литекс се връщате на Националния стадион "Васил Левски", за да излъжете Черно море?

- Отново играх през 90-те минути. Бхяме поставени под огромно напрежение, защото в ерата на Гриша Ганчев винаги сме участвали в европейски турнири. Ако не бяхме победили обаче за първи път щяхме да останем извън Европа. Станислав Манолев вкара победния гол с глава в 54-ата минута. Помня, че в защита се справихме с Кривия, който беше най-силният футболист на съперника и проектираше всички опасни техни атаки. Ние обаче не му позволихме да разгърне потенциала си.

- Следва трети пореден финал с Литекс, който като че ли е най-лесният ви.

- Може и така да се каже. Финалът обаче ние си го направихме лесен. Съперникът ни Пирин (Бл) дойде на "Герена" с огромно самочувстие, тъй като преди това елиминира Левски и ЦСКА. Отделно от Благоевград бяха пристигнали над 10 хил. зрители. Ние обаче бързо ги отказахме. Аз центрирах за първия гол към втората греда, след това бързо стана 2:0, а през второто полувреме оформихме класиката. Треньор ни беше Мъри Стоилов.

- През 2012 г. за първи път губите финал на терена. Тогава играете за Локо Пд, но не успявате да се справите с Лудогорец, който с тази първа купа започва да пише славна история.

- През първото полувреме ги надиграхме, логично водехме с 1:0. На трибуните имаше много наши привърженици, които горещо ни подкрепяха. И аз самият обаче не знам какво стана с нас след почивката. Може би не успяхме да издържим на напрежението и се стигна до неприятен обрат.

- В събота ще играете първия си и вероятно последен финал за Черно море. Какво да очакват феновете на отбора?

- Искам да бъде ясно само едно нещо за нашите привърженици, ръководители и футболна общественост в България. Черно море ще излезе с единствената нагласа и мотивация да спечели купата и всеки футболист ще даде максимума от себе си, за да ликуваме.

- Вие сте участвали в много битки за трофея, как се печели един финал?

- Печели се от отбора, чиито футболисти се раздадат от първата до последната минута, и оставят сърцата си и душите си на терена.

- Късметът също е важен фактор и вероятно сте го разбрали, когато паднахте от Левски в Стара Загора преди осем години.

- Във футбола без късмет нищо не се получава. Може да играеш дори срещу съперник от "В" група, но съперникът да я ритне веднъж неспасяемо и топката да влезе във вратата ти. Късметът обаче е със силния. Късметът спохожда този отбор, който го търси.

- Кой е фаворит за мача в Бургас?

- На теория е "Левски", въпреки че в един финал фаворити няма.

- "Сините" ви победиха три пъти през сезона, докато вие ги надиграхте само веднъж. Това дава ли им психологическо предимство?

- Не мисля, че е точно така, защото мачовете в едно първенство нямат нищо общо с турнирните, още повече в един финал. Но съперникът се представя силно напролет, отстрани най-силния отбор в България и закономерно е на финал. Ние също заслужено ще спорим за трофея, а и имаме спортно-технически достойнства, с които да се противопоставим успешно на Левски.

- Левски ще има повече публика на финала, това ще се отрази ли на събитията на терена?

- Не вярвам, нашите привърженици може и да са по-малко, но в замяна на това са доста гласовити и умеят да ни окуражават през цялото време на един мач. Ние винаги сме усещали тяхната подкрепа и те са 12-ия ни играч. Удоволствие е да играеш и да се раздаваш за такава вярна и предана публика като тази на Черно море.

- Предвид това, че Левски и Черно море изповядват атакуващ футбол, редно ли е да очакваме атрактивен финал?

- Във футбола това никой не може да го прогнозира. Всичко зависи от това как ще тръгне мачът. Може да се развие атака за атака, но може да се закучи и да няма емоции. За нас ще е важно да преодолеем напрежението в началото и да опитаме да играем така, както го правихме през повечето мачове под ръководството на Никола Спасов през сезона. За Черно море е важно никога да не изневерява на своя стил, независимо кои са изпълнителите в състава, кой е съперникът и на кой терен е двубоя.

- Вие сте вдигал три купи, опишете какво е чувството.

- Това не може да се сравни със спечелена титла. Аз съм ставал два пъти шампион с Литекс, но трите ми купи са по-сладки. Купата се печели в един двубой и след него или вдигаш  трофея, или не. Затова, ако победиш, удоволствието е велико. Докато в първенството шампион може да станеш и няколко кръга преди края.

- В Черно море мислите ли за продължения и тренирате ли дузпи за предстоящия мач с Левски?

- В един финал всичко е възможно, но ние не тренираме дузпи, а и ще се радвам да не се стига до тях, защото са рулетка.

- Финалът с Левски последният мач на Мишо Венков с екипа на Черно море ли ще бъде?

- Сега не е време за отговор на подобни въпроси. Аз и моите съотборници сме концентрирани изцяло върху битката за купата и не мислим за нищо друго.  Ако има нещо около моето бъдеще, ще го разберете през юни.

- Излезе информация, че в Левски са обещали 100 хил. лв. за купата, вашите премии сигурно ще са по-малки?

- В един финал никой не мисли за пари, нито пък финалът се решава от качествата на футболистите. Вече казах как се печели подобна битка.