Нешка Робева: Самоотричането е завладяло съзнанието на българина, но той е жилав – ще оцелее

Виолета Гурнакова

Спектакълът „Мистерията Еньовден” е изцяло нов проект на Нешка Робева, вплитащ в себе си народните традиции, сегашното модерно звучене от български фолклор, хард рок музика и улично изкуство. Той е истинска революция за българската сцена. Костюмите, сцената, декорите, звукът, осветлението, визуалните ефекти, 3D проекциите, правят представлението сравнимо с едни от най-големите шоу спектакли създавани някога.

В него участват огромен брой музиканти, танцьори, акробати и солисти, сред които Деси Добрева, Валерия Момчилова, Звездомир Керемидчиев от Ахат и големият Васил Михайлов. Освен тях в шоуто се включва и Метин Енимехмедов - талантливият танцьор, който съчетава стиловете Робот денс и Пантомима. Музикален продуцент на шоуто е Алекс Нушев. За създаването на „Мистерията Еньовден“ се грижат 4 композитора, 21 музиканта, 4 сценографа, 6 хореографа, привлечени от всички балкански държави, всички те ръководени от неуморимата Нешка Робева. Българският фолклор в представлението ще бъде представен от чаровната и гласовита Деси Добрева, заедно с народната певица Валерия Момчилова.

Всичко това ще се случи на 29 април от 19 часа във Фестивалния и конгресен център във Варна.

- В „Мистерията Еньовден” възраждате отново ценна българска традиция. Какво послание носи тя днес?

- Трудно се пише в сегашното време за каквото и да е българско, а камо ли да го хвалиш. Отричането и по-страшното от него – самоотричането, е завладяло съзнанието ни. Младите ни хора, поощрявани от родителите си, са с единия крак в чужбина, почти от раждането си. Може би точно заради това толкова много ме привлича традицията. Творчеството на народа ни. Неговата гениалност. Само, ако се докоснем и съживим старината, ще  я проумеем и обикнем, ще намерим устоите си. Ще се чувстваме по-силни, ще имаме самочувствието на народ… Това са основните причини, които ме карат да се връщам назад и да се опитвам, до колкото мога, чрез музиката, песента и танца да представям традициите, да ги направя интересни и достъпни за съвременниците ни.

-Защо точно Еньовден?

- Еньовден е изключителен празник. Денят на Йоан Кръстител се отбелязва почти  в цяла Европа и много страни в света.  Мисля, че това е денят, в който въздухът се изпълва с невероятни енергии.  Слънцето танцува от радост, завършва летния си път и потегля към дама си. На този ден призори, българите са излизали по ливадите и са се къпели в росата – за здраве. Берели лековити билки, палели огньове, свирели, пеели и танцували.

Би било прекрасно, ако нашите младежи отбелязват вместо Джулай морнинг – Еньовден. А защо не и едното, и другото… В спектакъла ние точно това правим. 

Не ми се иска да ограничавам и насочвам възприятията на хората, но им обещавам изключителни емоции.

                                                                        

-Избрахте Деси Добрева като специален участник. С какво точно тя допринася към общата картина на посланието?

- Деси е прекрасна, безкрайно талантлива и заредена с изключителна енергия. Деси обича и дава една по-различна от всички останали, съвременна интерпретация на народната песен. Точно това ми допада, това търсех, като музика за спектакъла. Преплитането на автентичното със съвременното. С участието си Деси запълва сцената. Невероятна е.

- Остана ли българинът българин или изгуби част от себе си в трудностите през времето?

- Пред мен е „Книга на песните” от Пенчо Славейков. Изкушавам се да отговоря на въпроса Ви, като го цитирам:  „През зимата на своя минал исторически живот, народът е лежал тежко, твърде тежко болен. Съзнал себе си и научен да се надее само на своите сили, този народ, едва ли ще могат уплаши вихрите на новия му свободен живот. Защото във всякой случай, тези вихри ще отметат не него, а своите причинители. Знайно е, че пред пролет, вихри вилнеят – за да очистят почвата на онова, що расте за хубост и радост. Болният – унижаван и оскърбяван, гали вяра в себе си, не в чужденци, нито в свои отстъпници…”  Историята се повтаря, колкото и някои да не искат да го признаят. Народът ни е научен да оцелява. А частта от себе си, която е изгубил, е просто ненужна. Неустойчива. Здравото не само ще оцелее, ще пусне корени, ще даде плод.

- Ако има изгубени частици от българската душа, може ли изкуството да ги върне или е късно?

- До преди дни, бих отговорила – Да! Без да се замислям. След последния скандал, развихрил се с хористите от „Йоан Кукузел”, не съм така убедена.

Не съм приближена, нито облагодетелствана от министър Рашидов, но  не мога да не призная това, което се опитва да прави за българската култура. В същото време се чувствам ужасно засрамена от поведението на хористите. Та те не са певци от кръчмата, те са избрани. Те пеят в храма, носят името на Йоан Кукузел, наистина ли не са способни на минимален жест за България. Всеки ден ли им се отдава възможност да пеят в катедралата „Нотр Дам”? Те  хора на изкуството ли са? Съмнявам се. Имаше и друго тяхно изказване - за Ватикана, че ги искали, защото щели да излязат най-евтино?! Не знам, що за изродици се извъдихме? В силата на изкуството вярвам, само, ако го правят хора, които осъзнават, що е то. Какво става с нас? Можем ли да си помръднем пръста, ако не ни платят. И наистина ли само парите могат да ни направят щастливи? Едва ли. Но искам и да Ви успокоя – частици от душата могат да изгубят само тези, които я притежават и носят. Бездуховните няма какво да губят.

Не бива да завършваме. Наистина преминаваме през тежки времена, но и преди е било. Народът ни е жилав, ще оцелее.  

Следете 24 часа в денонощието най-ексклузивните новини от Света, България и Варна в Petel.bg!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!