Невероятен разказ от Варна: Какво се случи, когато реших да пратя капки за очи на един приятел...
Димитър Божилов
Наложи ми се да изпратя флаконче с капки за очи на познат в чужбина.
Пощенската служителка няма да описвам- не е нужно особено въображение да си представи човек класическата българска такава.
- Течности не може.
- До 20 милилитра може.
-Това е пет.
- Ми идете в клона на митницата.
- Може от всеки клон, вижте си разпоредбите.
Служителката изчезва за доста време и се връща с още по-кисела физиономия:
- Трябва да имате попълнени бяла и червена декларация и да е добре опаковано.
- Ами дайте ми бялата и червената декларации да ги попълня, а иначе пликът е с мехурчета, току що го купих от Вас.
Пак изчезва. Връща се с едно ярко червено/ почти като кърваво писмо/ и едно бяло листчета- това са заветните декларации, които надлежно попълвам.
Запечатвам плика и казвам:
-Приоритетна поща, но не препоръчана.
След една секунда тя лепва стикер за препоръчана пратка на средата на плика.
- Но аз ви казах не препоръчано...
- Аз чух препоръчано!
Тя нервно дърпа щикера, в резултат на което пликът се скъсва. Закупувам нов и попълвам наново лицевата част.
- Три и шейсет. Имате ли 60 стотинки?
-Имам.
-Не мога да ви върна!
- Но аз Ви казах, че имам!
- Аз чух, че нямате.
Е, пратката най-сетне е приета и с Божията помощ може и да стигне до получателя.
На входа на пощата има кафе машина. Пускам монета от един лев, натискам бутона, машината издава продължителни звуци, нещо средно между излитащ самолет и бичкиджииница, и накрая ми сервира празна чаша. Връщане на монетата няма, не реагира. Пускам още един лев- този път има кафе /в интерес на истината- хубаво/, но няма ресто и толкова.
Уважаеми читатели, всичко описано до тук е чиста истина и ми се случи днес по обяд в един варненски пощенски клон.
Изпитана автотерапия е, както е всеизвестно- свиркай си.
Докато можеш.
*снимката е илюстративна