Разказът на една рускиня във Варна, оцеляла в ада на блокадата на Ленинград
Автор: Валентина Иванова, Petel.bg
Разговор с Кира Леонидовна Герасимова – председател на ветераните от Великата Отечествена война във Варна
На 27 януари т.г. се навършват 73 години от падането на блокадата на Ленинград – сегашния Санкт – Петербург в Руската федерация. Във Варна живеят 25 ветерани на Великата Отечествена война. Всяка година те заедно отбелязват този празник. На 30 септември 2013 година по Инициатива на Посолството на Русия в България е учреден Съвет на ветераните от Великата Отечествена Война - обществена организация , която обединява участниците в бойните действия , жителите на блокадния Ленинград и затворниците във фашистките лагери. Организацията отбелязва и редица други международни и национални празници.
Кира Леонидовна Герасимова е председател на ветераните от Великата Отечествена Война
във Варна. Тя е родена в Ленинград на 8 май 1938 година. Нейният баща е бил интендант в армията , а след войната е главен инженер на строителството на Волго- Донския канал.
Когато започнала войната градските власти са пожелали да евакуират децата на изток, но градът бил блокиран и не успели да ги изведат. Така на 3 години и половина тя остава в обсадения град.
Дадена е на денонощна детска градина. Всеки ден нейната майка й носи от своята оскъдна храна, а след това се връщала на работа в завода , на стана. Тя изминавала около 5 километра в тъмнина при 40 градусов студ. Децата получавали по 125 грама хляб, а работниците по 250 грама. Зимата на 1941 година била люта, с много сняг , а хората били непрекъснато гладни. През март 1942 година открили „ Пътеката на живота“ , по която доставяли хранителни продукти. Блокадата била отменена на 27 януари 1944 година. През есента децата от градината били водени в края на града , където търсели треви, корени и листа, с които да се хранят. Те едва се движели, били слаби и изтощени , пълни с въшки – през зимата нямало вода, а само сняг. Много от децата загинали.
Кира Леонидовна казва: „ Моля се да няма никога война, всички да живеем в мир, с любов към
своята Родина Русия и България / втората ми Родина/. Трябва да се научим да обичаме хората,
природата и животните“.
За 70 годишнината от Победата на Великата Отечествена война Кира получава благодарствено писмо лично от президента на Руската Федерация Владимир Путин. В него се казва, че руският народ винаги ще се гордее с поколението на победителите , които са издържали, успели са да съхранят вярата и достойнството, опазили са Отечеството и са освободили света от нацизма.
Кира Герасимова е емоционална, красива като повечето рускини жена, с аристократичното
поведение на типична ленинградчанка. Живее отдавна във Варна и постоянно общува със
своите руски и български приятели. Всички са във възторг от нея заради нейната отзивчивост
и желание да помогне и дари обич.
- Кира Константиновна, видях в Интернет как президента Путин изсвири и изпя на благотворителна вечер песента на Марк Бернес „ С чего начинается Родина“. Там присъстваше Ален Делон и други известни личности. В предаване по българската телевизия Михаил Горбачов плака при изпълнинието на „День Победы“. Зная, че за руснаците думата “ родина“ е свята и руският народ е доказал това. С какво започва за Вас Родината?
- Родината започва със самото име, с името на земята и града, където сме се родили. Още повече, че съм родена в града-герой Ленинград. Второ- това е името на майка ми. Искам да цитирам Филипп Киркоров, който е роден във Варна. Той казва: „ Човек трябва да обича своята Родина, но трябва да знае, че най-напред трябва да посади дърво, да построи дом и създаде деца. Това е нашата Родина“.
- По-голямата част от живота си сте прекарали в България. Разкажете за своя живот тук.
С какво започва Вашата втора Родина?
- Искам да Ви разкажа за момента, в който моят съпруг , българин, за пръв път ме доведе
във Варна. Казах му „ Погледни колко красива е Варна!“ Беше ми много трудно в самото начало. Моят дом бе там, където е моята Земя. Там даже и стените помагат. След 2-3 месеца започнах работа в градския радиовъзел. Аз все пак бях завършила радиотехнически техникум. Попаднах сред много добър колектив – техници и телефонистки. Аз бях техник и работех с много известната тогава ръководителка на програмната служба Люба Липова, която ръководеше радиовъзела, с Владимир Павлович Апрелев. Те бяха изумителни говорители, диктори, които винаги представяха “ Доброе утро, Варна“. Те подготвяха своите програми и започваха в 10 часа. Аз включвах микрофоните и цяла Варна ги слушаше. Преди години във Варна имаше радиоточки във всички училища, ресторанти, сладкарници, в домовете на хората. След това постъпих във ВИНС „Димитър Благоев“. Нямах висше образование и попаднах в един курс , в който учеха полковници, подполковници и първите секретари на България. Курсът ни беше изумителен! Много разговаряхме и прекарвахме голяма част от времето си заедно. Завърших почти с отличен успех специалността „ Счетоводство на търговията“ . Реших да постъпя в търговската мрежа. През първите години бях в „ Търговия на едро“- отдел „ Конфекция“. Обиколих цяла България, доставях качествени стоки. Вероятно повечето българи не бяха пътували толкова често по онова време.
От 1972 година започнах да работя в магазин „Образцов дом“. Стараех се да обслужвам хората не според парите. От никого не съм взела и стотинка повече. Това беше срамно . Все пак съм ленинградчанка! Най- прекрасното чувство беше, че помагам, че изпитвам любов и уважение. Работих и в Мебелна Палата. След това попаднах в болницата. Но за това сега не искам да си спомням.
- Какви организации на руснаците в България има?
- Ще назова най- важните. Работила съм с консулския отдел в България. Съществува руски клуб “Россияне 21 века“. Председател е Генадий Максимов, заместник Людмила Иванова.
Съществува международна асоциация на всички жители на блокадния Ленинград. Президент е Валентина Ивановна Леоненко. Аз съм официален председател на блокадниците в България.
Разговорът ни с Кира Герасимова отново ни връща към онзи ден на 27 януари 1943 година. „ Ние сме на улиците и крещим „Ура!“. Сега ще имаме какво да ядем и няма да има повече бомби!!!“- спомня си тя с радост и много болка.
Руснаците , преживели Великата Отечествена Война, винаги ще я помнят. За чужденците гледката на ветераните, които още носят своите медали за заслуги, е малко странна. Но както казват те : НИКТО НЕ ЗАБЫТ, НИЧЕГО НЕ ЗАБЫТО! / Никой не е забравен, нищо не е забравено/
Валентина Иванова
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
0
1
