С открито писмо до МОН: Психолози и педагогически съветници искат заслужено място наравно с учителите
С открито писмо до МОН и други институции психолози и педагогически съветници поискаха заслужено мяста наравно с учителите. Писмото е написано от карловския психолог Росица Иванова, като исканията й са подкрепени от нейни колеги от цялата страна, включително и от Варна.
ОТКРИТО ПИСМО
до Министъра на образованието, младежта и науката
до Председателя на СБУ
до Председателя на КТ „Подкрепа”
до вестник „Аз буки”
до вестник „Учителско дело”
ТОЗИ ПЪТ НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ И ПСИХОЛОЗИТЕ!
Уважаеми господа!
Пиша Ви от името на немалката чета психолози и педагогически съветници в българските училища, за да Ви напомня, че съществуваме! За да Ви докладвам, че не преставаме да вършим своята отговорна и благородна работа въпреки постоянното ни игнориране! Но защо са тези вопли?
Съвсем закономерно предстои ново увеличение на учителските заплати. Ние адмирираме това управленско намерение, защото учителите са сред най-ощетените откъм социално и финансово признание на труда им. А те работят с националното богатство на страната ни – децата, при това в невероятно трудни условия. Необходимо е учителите да получат съответно на труда им признание и заплащане! Но същото важи и за нас!
Работата на психолозите и педагогическите съветници е свързана с най-сериозните проблеми в българското училище. Ние постоянно консултираме деца, родители и учители по проблемите на детското развитие. Първо нас търсят при възникнали конфликти между децата, при ежедневните прояви на тормоз и насилие между тях. Ние работим с агресивните и с жертвите на насилие; с децата със СОП и с талантливите ученици; с децата в риск, с трудните, затворените, немотивираните ученици и техните семейства. Ние помагаме на разплаканите, дискриминирани, малтретирани, изнасилени или изпаднали в суицидни кризи деца. С тях обсъждаме проблемите за смисъла на живота и им оказваме психологическа подкрепа в най-трудните за тях житейски моменти. Постоянно се сблъскваме с цялото зло на света – изнасилвания, педофилия, злоупотреба с власт, побоища, заплахи, принуди, семейни и личностни кризи и др.
Първи помощници сме не само на децата и техните родители, но и на учителите в тяхната все по-трудна в днешните усложнени условия дейност. Директорите на нас възлагат да правим анкети, проучвания, проекти, да пишем отчети и доклади за превантивната и възпитателна дейност. Ние участваме в почти всички комисии в училище – комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, комисията за превенция на отпадането от училище на ученици, комисия за работа по проблемите на наркоманията, сектите и детската престъпност, комисия за децата в риск; за здравно и сексуално възпитание, за професионално ориентиране, за възпитателна работа; ние участваме в координационния съвет за справяне с тормоза и с насилието, както и в екипа за работа с ученици със СОП.
При предишното увеличаване на учителските заплати ние бяхме забравени. Стажът ни в училище не се взема предвид – не можем да станем старши или главни педагогически съветници, за разлика от учителите, които получават тези звания автоматично, подплатени със съответните няколко лева в повече. Обикновено ни се смеят, когато се решим да поставим този въпрос и ни питат: „Ами ти на кого ще бъдеш старша или главна психоложка, като няма друга в училище?”
Психологът е човекът с най-богатата лична библиотека в училище, дори в града – библиотекари ме наричат „филиал на градската библиотека”, защото оказвам научна и методична подкрепа с подходяща литература на всички нуждаещи се. За жалост, на педагогическите съветници не се полагат средства нито за книги, нито за очила, въпреки че те работят непрекъснато и с новите компютърни технологии и трябва да бъдат в течение на най-новите методи и перспективи в образованието. И не само че не се назначават още психолози, но и тези, които работят в училище при споменатите тежки условия, не получават заслуженото. Сега много по-млади от мен учители вземат по-голяма от моята заплата само защото са главни или старши учители.
Във връзка с предстоящото увеличение на заплатите НАСТОЯВАМЕ този път да не ни забравите отново! Но не всичко е пари, разбира се! Ето още някои важни проблеми, които срещаме в дейността си:
В повечето РИО в България няма психолог, който да отговаря за нас. Но и ние имаме нужда от инспектор, при това не педагог или логопед, а именно ПСИХОЛОГ! Само той може да разбере трудностите, които постоянно изпитваме, и да ни помага. Само той е в състояние да предвиди, че сблъсквайки се с най-тежките проблеми в българското училище и носейки цялата тежест на психичните кризи на деца, родители и учители, ние също се нуждаем от психолог! Ние също имаме нужда от подкрепа, психическо очистване, предпазване от професионално изгаряне, помощ за нашите души. Нуждаем се да бъдем събирани в групи за терапевтична работа и да бъдем изпращани на индивидуални консултации при психотерапевт ежегодно! Защото заплащаме със здравето си за всички болки и несправедливости, които изпитваме и носим, включително и тази от дискриминирането ни в училище.
Ние не спираме да се образоваме и постоянно да се квалифицираме (за наша сметка, естествено), тъй като животът го изисква. Наскоро един инспектор каза, че психологът би трябвало да бъде вторият човек след директора в училище! Защото той е специалист по всички важни въпроси в училищното управление, той е квалифициран да помага и отговаря за психичното здраве и благополучието на всички в училище!
Същият инспектор ми каза, че психологът не можел да си изпуска нервите и нямал право на грешка в своята работа (за разлика от учителите), тъй като бил нещо като… свръхчовек!
Ние не искаме управленска ВЛАСТ – такава не ни е нужна, тъй като работим с нещо много по-ценно – с душите на хората. Ние просто искаме съответно на делата ни ПРИЗНАНИЕ! И да имаме право и ние да напредваме в кариерата си (както учителите). Защото ние сме тези, които помагаме, подкрепяме, спасяваме! Ние сме първите поддръжници на реформата в българското образование, която обаче не се случва повече от 20 години! Тъкмо ние сме подготвени за приложение на новата парадигма в образованието, която все някога ще се възцари като общоприета.
Досега все стояхме забравени в сянка и само страдахме мълчаливо! Време е да заявим открито нашите претенции! Ние не искаме по-високи от учителските заплати, а равни на тях!
Искаме да имаме инспектори – психолози, които да подпомагат дейността ни!
Искаме във всяко училище да има психолози, защото ни се налага да консултираме деца и родители от други училища.
Искаме да се спазва някаква норма на броя деца, с които можем да работим – напр. по един психолог на 250-300 ученици! (А не по един на хиляда, при това – с минимална заплата!)
Искаме да ни се признае правото да бъдем изпращани (за сметка на държавата) на индивидуална и групова психотерапия ежегодно, защото и ние имаме душа! Както ние се грижим за душите на другите, необходимо е държавата да се погрижи за нашите! Това е справедливо и хуманно, така би трябвало да бъде – на грижата да се отговори с грижа. Досега сме се оправяли напълно сами, без да получим никаква подкрепа или признание. Но училището все няма пари за нов щат, за постоянното ни квалифициране, за нормален кабинет, за книги и компютри, крайно необходими на психолога. Няма пари и за нашите заплати, които са далеч под средните за страната и под средната в системата на образованието.
Разполагаме с многобройни сертификати от курсове и допълнителни квалификации, които сами заплащаме. Но системата за диференцирано плащане на учителите не е пригодна да оценява нашия специфичен труд! Нещо повече – нашите качества, умения и постижения не се зачитат, а се игнорират.
Уважаеми господа, ние сме тук, в българското училище, стоим близо до деца, учители, родители и директори и ги подкрепяме! Подкрепете сега и нашите искания! И дано този път да ни чуете и реагирате, защото сме все още ЖИВИ, ДЕЙНИ И УСМИХНАТИ въпреки незачитането на труда ни!
С уважение: Росица Иванова, психолог по образование и призвание, и педагогически съветник по длъжност с 23 г. стаж в училище в Карлаво
С уважение към труда на всички в системата на средното образование се присъединявам към отвореното писмо: Зорница Петрова, психолог и педагог по образование, и педагогически съветник по длъжност с 10 г. стаж в училище от общо 17 г. педагогически стаж.
