СГРАДИТЕ НА ВАРНА: УЛИЦА „БРАТЯ ШКОРПИЛ” – ОСЕЯНА С АРХИТЕКТУРНИ ПАМЕТНИЦИ
„Сградите на Bарна” е рубрика на вестник „Народно дело” в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. След красивата история на площад „Независимост”, търговската улица „Преслав” и площад „Мусала” продължихме по бул. „Княз Борис I” - вечната главна улица на града. По нея стигнахме до двореца „Евксиноград”, а сега продължаваме по бул. „Мария-Луиза” - улицата на аристократите.
Улица „Братя Шкорпил” е малка улица, която започва от ул. „Антим І“ и завършва при бул. „Вл. Варненчик“. През 1897 г. е кръстена „Мария-Луиза”, а през 1906 г. е преименувана на „Пиротска”. През 1923 г., след смъртта на Херман Шкорпил, е прекръстена на неговото име, а след смъртта на Карел Шкорпил през 1944 г. е прекръстена на ул. ”Братя Шкорпил”. Улицата е малка, осеяна с архитектурни паметници. Такива са сградите с номера 1, 2, 3, 5 и 7, 8, 10, 12, 14, 15, 16, 20, 21, 22 и 30.
Една от най-красивите сгради в града е къщата на аптекаря Ради Русев, проектирана от арх. Никола Лазаров през 1899 г. Архитектурата е еклектична с елементи от неокласиката, барока, сецесиона. Сградата е ъглова с две симетрични фасади, изградена в партер етаж и тавански етаж. Фасадите са разчленени вертикално от профилирани лизени и пиластри, увенчани с видоизменени капители, които фланкират засводените прозорци. Те са обрамчени и завършват с ключов камък. Над тях са изградени козирки. На скосения ъгъл е изграден еркер с балкон с парапет от изящни балюстри. На парапетите са стъпили баластри, които носят архитрава и фланкират висока врата-прозорец, която завършва с архиволта с ключов камък. В полето над свода е поставена орелефна мъжка глава и е изписана годината на построяване на сградата. Над главния корниз, украсен с моделиони, е изградена висока сложно профилирана кула с вграден люнет, която завършва с шпил. Покривът е мансарден, отворен с люнети.
Къщата е отдавана под наем. От 1907 до 1913 г. в нея е била частната клиника на д-р Иван Теодоров и д-р Иван Фарашев. В нея е оперирал и проф. д-р Параскев Стоянов. През войните къщата е използвана от Девическата гимназия.
През 1908 г. на „Братя Шкорпил“ 5 и 7 инж. Владимир и Анфиса Силяновски проектират къща близнак с оригинална архитектура. Проектирана е в два етажа. Фасадата е разчленена с баластри голям ред, които завършват с геометрична украса. Ъглите са заоблени, като е използвана хоризонтално фугирана мазилка. Всички фасадни полета са украсени щукатурно. Интерес представлява полето, изградено над прозорците от първия етаж, където са поставени 16 фаянсови плочки с цветно релефно изобразено цвете (клематио), както и високата дървена стряха, подпряна на високи дърворезбовани конзоли.
На № 8 е къщата на известния род Стателови. Предполага се родът да е с албанско потекло. Основоположник на рода е Константин Стателов, родом от Лясковец през 1864 г. Той учи педагогика в Москва, където се запознава с Елена Иванова от Кукуш, Македония, и се женят. След завършване на института се завръщат в България и учителстват в различни градове. През 1895 г. се установяват във Варна, а през 1896 г. построяват къщата. От брака си имат четири деца – Александър - лекар, Олга - учителка, Борис – военен, и Евгения, учителка. Богата е биографията на кап. Борис Стателов. Роден е през 1866 г. Завършва военното училище в София, а след това продължава образованието си в Кронщад, Русия, където изучава минно дело. Като минен специалист участва във войните. През 1917 г. е капитан на крайцера „Надежда“, а корабът е закаран на ремонт в Севастопол. Имало ли е бунт на крайцера, или не, историята не дава точен отговор. От 1927 до 1933 г. е началник на учебната част на Морското училище. През 1951 г. кап. Стателов е изселен в Бяла Слатина. Чрез сина си д-р Тони Стателов, който се жени за дъщерята на арх. Желязко Богданов - Олга, двата рода се сродяват. Умира през 1959 г.
