Форум
 

Семейство от две сестри показва урок по оцеляване

09.02.2014 / 13:47 часа0

Харесайте ни във FB


Цветелина Георгиева, "Труд"
снимка: авторката

Преди 6 години Галина и Габриела са като повечето деца у нас - ходят на училище, имат свой дом в краен квартал в Търговище. Жилището е общинско, но уютно, защото там ги чака майка им. Емилия отглежда момичетата си сама, затова е готова е да работи всичко, само да са задоволени. Последно е шивачка в цех в близко село.

Един ден светът на сестрите рухва. Мама е покосена от инсулт, макар че е само на 39 г. И остават с единствен шанс - Домът за деца във Велики Преслав. 

Въпреки че са минали години от шока, двете сестри разказват трудно и пестеливо историята си, която е истински урок по оцеляване. Още повече, че от няколко дни вече и Домът е зад гърба им. Сестрите са първите новодомци в току-що изграденото така наречено наблюдавано жилище в град Велики Преслав. Габриела е бъдеща абитуриентка - на 19 г. е и само с година е прехвърлила позволената възраст за престой в държавна институция. Галина обаче е на 21 г. и отдавна било редно да напусне, но спазила обещанието си да слуша и ръководството на Дома се смилило. 

Няма спор, в новата къща са щастливи и гостоприемно канят в просторната прясно боядисана спалня с ламинат на пода и алуминиева дограма по прозорците. Дали това им е голямата мечта? "Не! Хубаво е, че имаме покрив, харесва ни, но това е мечта за 6 месеца. Не е наш дом. Ние искаме да имаме свой собствен", единодушни са момичетата.

Подписали са договор за половингодишен престой, той може да бъде удължен, но сестрите не искат вечно да разчитат на държавата. И двете вече са подали молби за работа в голяма верига за хранителни стоки и чакат отговор. Не искат да са продавачки, може да подреждат стока.

"Можем да вършим всичко, не ни е страх от работа", отсичат те.

Габи и Галя разказват, че са нацепили и пренесли дървата за зимата на половин Велики Преслав. Смеят се на забележката, че това е адски трудно и не е в графата "женска работа". "Научаваш се, като нямаш друг избор", разсъждават момичетата. За кубик цепеници цената е от 3,50 до 4,50 лв. според сезона, а и като ги пренесеш до мазето, надницата става още по-прилична. През последното лято Галя брала малини за 15 лв. на ден. 

Сега чака предложение и от Бюрото по труда, дори се вълнува, че през февруари е на първи подпис. Може би е единствената безработна, която вярва, че до тогава може и да намерят работа.

"Няма да съм като другите, на които им предлагат едно място, второ... и те все отказват. Нямам претенции нито какво ще върша, нито каква ще е заплатата", казва момичето. Питали я дали държи на специалността си.

Галина е завършила икономическа информатика и знае, че за място в тази сфера ще искат 5 г. стаж, а тя има само година учебна практика. Затова мъдрува: "Няма безплатен обяд, дори и тук в наблюдаваното жилище". И е права. Ако си намери работа, ще плащат наем, макар и символичен. 

Под новия покрив не плащат и за храната, но сами я приготвят в оборудваната кухня. Галя е майсторката. Още на втория ден направила баница по рецепта на момче от Дома. Признава, че прекалила с олиото, но човек от опит се учи. Когато решила да готви фрикасе, стриктно спазвала указанията на социалната служителка Валентина и се получило.

От началото на февруари правят седмичното меню, отпуснати са им пари да пазаруват в магазина заедно с ръководителката. Вече са намислили всевъзможни ястия и списъкът виси на хладилника. В един от дните се чете - "трюфел!". "За майтап, те са уникално скъпи. Но знаеш ли, някой ден може да вкусим..." - шегува се Галя. Не се знае докъде ще ги отведат амбицията и уроците за живота, които ще трупат в наблюдаваното жилище.

"Да ти покажа моите айфелови кули", изстрелва каката. Още са само две, едната е в магическа кристална топка, в която се сипят снежинки. Галя не е стъпвала в Париж, донесъл ги е бате Николай, общ приятел шофьор, който е обиколил света. Сестрите започват да изброяват докъде искат да стигнат.

Споразумяват се през смях - Галя отстъпва Париж на Габи, а тя ще види Статуята на Свободата в Ню Йорк. 

Сега обаче първо трябва да намерят пари за предстоящия бал.

Габи не крие, че отказала вечерята със съучениците в ресторант, не могла да внесе 60 лв. И дума не можело да става за планираната от класа екскурзия до Турция. Но казва, че ако си намери работа, ще има тоалет и ще направят скромно домашно тържество.

"Искам рокля. Мноого яркочервена. Няма да е дълга...", дава воля на мечтите си момичето и очите му засияват. Желанието може да се окаже неизпълнимо. Признава, че винаги си има едно наум с мечтите, има и несбъднати. За бала на кака момичетата събирали пари от пенсиите, но тогава било друго, защото живеели в Дома. Сега единственият им сигурен доход е пенсията от 112 лв. от майка им.

Сестрите признават, че за Коледа не си разменили подаръци, но преди дни успели да купят на изплащане желан GSM на абитуриентката. Омръзнало им е в училище да ги делят на домските деца и градските. Тийнейджърите с родители непрекъснато се фукали със скъпи дрешки и вещи. Габи и Галя обаче са категорични, че с нищо не са по-различни, дори живеят по-добре от някои деца с родители. 

През зимата на 2011-а Габриела решила, че трябва да се хвърли в ледените води на река Камчия, за да лови богоявленския кръст наравно с мъжете. Не е чудно, защото е тренирала атлетика, борба, има завоевания и на тенис. Възпитателите обаче я спрели от страх. Разминала се само със свето кръщене на реката. През 2013-а обаче се бухнала с дрехите заедно с още десетина смелчаци.

"Един приятел обеща, че ако хване кръста, ще  ми го даде. Но не е същото. Аз паднах и не успях, но пак ще скачам!", категорично е момичето.

Тази година не се хвърлила по извинителни причини, но в реката я отменила Галя. "Нали сме семейство, подкрепяме се, традицията няма да прекъсва", обяснява каката. Разбират се и са побрали всичко свое в общ двукрилен гардероб. Стига им. Имат си телевизор, печка, две легла и... две айфелови кули на перваза на прозореца. 

Скоро и другите две спални в къщата ще се напълнят с деца от Дома. Росен (18 г.) вече им е съсед. Хвали се, че работи във фабрика за олио, заплатата му е тайна за медиите, но казва, че ще плаща символичен наем. След него ще дойдат Мирослав и Методи.

"Хубави деца са. Всеки един ще ми липсва, но това е шансът им за достоен живот", казва директорът на Дома Диана Петрова. Точно така чиновници от община Велики Преслав сполучливо са именували проекта, а децата се заричат да не профукат предоставената възможност.




Харесайте ни във FB
Спонсорирана връзка
Коментари
Напиши коментар
Име
 
Коментар
 
реклама
Форум
Обяви
реклама

Последвайте ни във Facebook.com

Искате ли и приятелите ви да знаят за това?



Харесайте ни във фейсбук, за да получите повече!