Сградите на Варна: Как КОЛОДРУМЪТ стана СПОРТНА ЗАЛА

12.12.2011 / 10:59 4

главна снимка: lostbulgaria.com

„Сградите на Варна“ е рубрика на вестник „Народно дело“ в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. След красивата история на площад „Независимост“, търговската улица „Преслав“ и площад „Мусала“ продължихме по бул. „Княз Борис І“ - вечната главна улица на града. В следващите броеве ще ви разкажем за сградите след Икономическия университет. 

Срещу протестантските гробища, наричани още английски, до 1966 г. се намираше легендарното за варненци и варненския спорт игрище Колодрумът, наричано още Коритото. Историята на игрището започва през 1902 г., когато във Варна е създадено Варненското колоездачно дружество. По решение на Българския колоездачен съюз през 1905 г. във Варна трябва да се проведе Третият колоездачен събор на България. За целта варненската община с помощта на кмета д-р Ангел Пюскюлиев, отпуска мястото на бившия разсадник, създаден от Антон Новак през 1897 г., за построяване на колодрум. Той е проектиран безплатно от арх. Иосиф Хаджистоянов. Открит е малко преди започване на събора. Пистата е била от пръст. През 1912 г. централната му част е пригодена за футболно игрище. На това игрище по-късно играят легендарните футболни отбори на спортните клубове „Владислав" и „Тича", които донасят много слава на града. През 1922 г. общината отпуска допълнително място за разширение на игрището взападна посока. При изкопните работи е извадено голямо количество камъни, с които е изградена оградата. През 1927-1928 г. пистата е бетонирана. Колодрумът е разрушен през 1966 г. Днес на негово място се намира паркингът и разширението на Двореца на културата и спорта. Когато е разрушен, варненският градски народен съвет обещава да построи на колоездачите нов колодрум в района на стадион „Юрий Гагарин". До днес такъв не е построен и на практика е унищожен колоездачният спорт на Варна, който има много богати традиции. 

Достатъчно е да се споменат имената на Ненчо Христов и Ненчо Стайков, чиято спортна слава тръгва от Колодрума. 

За две години вдигат Двореца 

На мястото на колодрума и пространството северно от него е изграден Дворецът на културата и спорта. Повод за построяването му е желанието на Световното сдружение на стоматолозите да проведат поредния си конгрес във Варна. По това време Варна няма подходяща зала за провеждане на големи форуми. Въпросът за построяването на зала за конгреси и спортни прояви се разглежда в Министерския съвет. В проведения конкурс първа награда не се присъжда. Наградени са два втори проекта, като единият е на варненски колектив с ръководител арх. Варужан Маноян. Поради различни конюнктурни причини работният проект е възложен на колектив с ръководител арх. Стефан Колчев. В него влизат архитектите Димитър Стоянов, Жечко Чолаков, Виржиния Попова и инженерите Петко Милев, Христо Колев, Дочо Дочев, Стефан Червенков и Никола Никифоров. Първата копка е направена на 8.Х.1966 г. Дворецът е построен за по-малко от две години и открит на 17.IX. 1968 г. с провеждането на 56-ата сесия на Международната организация на стоматолозите. Сградата представлява комплекс от основно ядро, фоайета, заседателни и тренировъчни зали, кабини за коментатори, съблекални. Събира 4000 при спортно и 5000 при други прояви. Общата концепция е кръгла сграда, поставена върху постамент, който компенсира денивелацията на терена. Покривът е моделиран в две посоки — т.нар. хиперболичен параболид, а носещият пръстен на мембраната е подпрян на пластични наклонени колони, радиално разположени по фасадата, което създава илюзия за лекота на сградата. Архитектурната разработка се отличава с висока култура. Създадена е голяма пространственост с добри зрителни възможности и специфично обемно решение. Постигнатото единство на концепция и пластичен изказ по най-убедителен начин изтъква представителния характер на сградата. Макар и сравнително скромен по размери, комплексът е един от най-функционалните в света. По негово подобие варненски архитекти с ръководител арх. Ст. Колчев проектират двореца на културата в Лагос, Нигерия, за 15000 зрители.

През 1986 г. започва и през 1987 г. завършва разширението на Двореца. Този път то се извършва във връзка с провеждането на световното първенство по художествена гимнастика през 1987 г. Дворецът на културата и спорта е едно от най-ярките достижения на съвременната българска архитектура. Той е един от символите на града и притежава всички достойнства да бъде категоризиран като културна ценност.

 

 

 

 

 

 

 


 


Коментари
Коментирай чрез Facebook

Последни новини

 
Всички права запазени © 2011 - 2024 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
затвори X
реклама