Слави Ангелов, "168 часа": Депутат от мнозинството взе пред очите ми хартиен плик от известен енергиен бос. Подкуп ли имаше вътре?

Главният редактор на в-к "168 часа" написа изключително любопитен текст, в който разказва за това как е станал свидетел на среща между добре охраняван енергиен бос и депутат от упраляващото мнозинство, на която въпросният народен представител е приел мистериозен хартиен плик, доставен до масата на разговора от един от охранителите на бизнесмена от енергийния сектор. Статията предизвика редица коментира и се очаква да доведе и до реакция на най-високо ниво от управлението на държавата. В "Петел" я публикуваме от сайта на в-к "24 часа", където впоследствие бе разкрито и името на въпросния депутат. Сами направете изводите си за ситуацията и дали става въпрос за получаване на подкуп или не.  

Ето статията на колегата Слави Ангелов:

Само преди седмица пред очите ми се разигра една много интересна ситуация, показателна за това как задкулисието и паралелната власт никога няма да позволят България да се превърне в нормална държава с работещо правосъдие, в която всички имат шанс според възможностите си.

Денят бе 20 януари (вторник), когато в ранния следобед ми бяха определили среща в сладкарницата на малък хотел в центъра на София.

Трябва да уточня, че става въпрос за място, което хората не само не използват, за да се крият, а често по-скоро дори и да се покажат.

Не след дълго в залата влезе един депутат от управляващото мнозинство, силно свързан с темата енергетика.

Народният представител седна през една маса на максимум 5-6 метра от мен, свали палтото, шала и бомбето от главата си и почака 4-5 минути, докато в сладкарницата се появи един много известен енергиен бос, който седна на масата до него.

Босът дойде с охрана и ме върна директно в екзотиката на 90-те. Единият бодигард седна на масата зад гърба на боса, друг пред стъклената витрина, трети мъжага във фоайето и още един около автомобила отвън. Веднага забелязах, че охранителят в залата носеше торбичка от амбалажна хартия в ръка.

Помислих си - покупките на боса, но защо ги разнасят, а не са ги оставили в мерцедеса отпред?

Получих изчерпателен отговор само след 20-ина минути. Тогава, докато босът и депутатът продължаваха разговора си, гардът сякаш по някакъв таен сигнал (или може би заучен чрез много повторения във времето маниер) взе торбичката, постави я мълчаливо на килима между шефа си и политика и се оттегли на поста си.

2-3 минути по-късно народният представител стана, облече си палтото, шала на врата, бомбето на главата, взе решително торбичката в ръка и с бърза крачка и стъклен поглед напусна невъзмутим сладкарницата. Енергийният бос си замина с яката свита максимум минута по-късно - колкото да не влезе в кадър с парламентариста на входната врата.

Аз, разбира се, не съм някакъв безнадежден песимист и въобще не твърдя, че в торбичката е имало пари. Може и да са поставили вътре последния брой на в. "168 часа", както се пошегува колежка.

Може и да е имало рекламен календар, луксозен тефтер, химикалка и ключодържател на фирмата на боса. А може и всичко описано дотук и още нещо между тях.

Няма как да отгатнем, ако не проследим парламентарната дейност на въпросния депутат - какви законодателни инициативи е имал и ще има, каква активност и по какви теми ще демонстрира в енергийната комисия на Народното събрание и всичко това какви допирни точки ще среща с интересите на неговия събеседник от сладкарницата - боса с охраната.

Трябва да е ясно, че нямам абсолютно никакви притеснения да напиша имената на двамата герои. Единия съм описвал многократно. Въздържам се единствено защото нямах възможност да надникна в хартиената торбичка и не искам да пиша присъди. Те трябва да се издават от съда. 

Едно обаче е извън всякакво съмнение - начинът на предаването и приемането на торбичката е повече от неестествен и неприемлив - особено на фона на двойните сметки за ток в Североизточна България. Сметки, които преди няколко зими свалиха цяло правителство.

Ще отбележа само няколко нечистоплътни момента в тази история. Първо, съгласно правилника народният представител не може да приема подаръци, освен ако те не са протоколни и на стойност до една десета от основното му месечно възнаграждение.

Депутатът в сладкарницата обаче не погледна и за секунда какво има в торбичката. Механично я взе като в слаб шпионски филм и си тръгна. Той нямаше как да разбере дали съдържанието й е "протоколно", а в случай че не е - дали не надвишава разрешената стойност (около 300 лева).

Второ, не е морално, етично и професионално депутат от енергийната комисия да се среща по хотели с енергиен бос. С него може да разговаря в Народното събрание, а в сладкарницата - с девойки.

Сигурен съм, че така мислят до един избирателите, които са го вкарали в парламента, за да представлява интересите им. Избиратели, които всеки месец получават сметки за ток. Без съмнение те искат да плащат по-малко, а енергийният бос - точно обратното.

Едва ли, когато ни погалиха по главите с последния доклад, експертите в Европейската комисия са знаели за тази среща. Те напоследък изглеждат твърде неинформирани. Щом още не са разбрали, че организираната престъпност повече от 10 г. не е големият проблем на България. Големият проблем е паралелната власт - икономическите кръгове, които викат на инструктаж депутати и министри в сладкарниците.

Корупцията на високо ниво, срещу която имитираме дейност, докато в съседна Румъния вкараха в затвора вече 500 висши чиновници, между които премиер и министри.

Материалът бързо разбуни духовете сред управляващото мнозинство, което доведе и до признание на въпросния депутат от описаната среща, че именно той е участвал в нея. Става дума за Валентин Николов от ГЕРБ, който сам потвърди в профила си във Фейсбук за срещата, но отрече да е вземал подкуп. Публикуваме неговото обяснение на ситуацията, което се появи също в сайта на "24 часа". 

За да не продължават догадките и евентуално да тормозят мои колеги и за да не провокирам теория на конспирацията :

Аз съм Народният представител описан от уважаваният от мен Слави Ангелов в статиите на 168 часа и 24 часа .

Досега в какво ли не съм бил обвиняван, но за подкуп досега никога не е имало и съмнение. Но доживях и това. Преди да опиша случката ще задам следните въпроси, на които трудно- не, невъзможно е да се отговори дори от него:

1. Защо срещата , ако е за даване на подкуп, е на толкова оживено място, а именно „Кристал палас” на ул. Шипка, а не примерно в офиса или колата на господин Енергетика или на някое поне по-тайно и „задкулисно място”?

2. Ако бяха банкноти в една такава хартиена пазарна чанта, те щяха да са цяло състояние, не е ли по лесно плик или нещо за джоб?

3. Защо господин Енергетика ще подкупва моя милост, след като си има своя парламентарна група?

4. За какво е даден „Подкупът” , след като в 43-то Народно събрание, все още не съм внесъл предложение за закон?

5. Кой всъщност с такава внушителна охрана, където всички гледат него, даваш подкуп на разпознаваем депутат в най-оживеното място в София и за какво?

Нека да опиша какво се случи: В края на месец декември по Нова телевизия имаше репортаж за проблем в мина Чукурово и разговаряйки с отговорни хора поех ангажимент да издиря телефона на изп .директор на мината, за да разбера проблема и да взема отношение. Свързах се с колегата Филипов от БДЦ и го помолих да ми намери номера на телефона. Той го намери, прати ми го на SMS и ми описа проблема.

След известно време ми се обади въпросният Енергетик , обясни ми проблема и предложи да се видим януари, за да обсъдим случая в мината. Аз поисках да се изплатят заплатите на миньорите възможно най-скоро и попитах дали поминъкът на хората може да бъде запазен.

Той предложи разговора да продължи на среща в неговия офис, но аз отказах и поисках да бъде на обществено място в центъра на София, защото такова е моето верую. Подчертавам, че кабинет в Народното събрание все още нямам, а във вторник 20.01 няма заседание, поради което в този ден в сградата на Народното събрание срещата е невъзможна.

Да, на 20.01 вторник се видяхме във сладкарницата на въпросния хотел на пъпа на София. Да, говорихме за енергетика. Да, аз видях въпросния журналист на съседната маса, който проявяваше нескрит интерес. Да, господин Енергетика каза, че е донесъл разчети по темата и ги е сложил в чанта, заедно с бутилка вино и рекламни материали, понеже пропуснал да прати такива в Народното събрание за празниците. Да, взех я невъзмутимо, защото нямам какво да крия и тръгнах пеша към Народно събрание с нея.

Мисля, че с разговорите съм защитил интересите на хората в мините. Проблемните разисквани между нас не касаят държавен , а трудовоправен интерес и няма как да са „задкулисие”.Не съм търсил съгласие да назова името на мистър Енергетика, но съм сигурен, че вие се досещате за кого става дума.

Нека първия да хвърли камъка!!!