Св. Анастасия - българският остров на свободата

Иван Михалев: Труд

 

Колко пъти сте мечтали да избягате от София и да се събудите на самотен остров в морето с чаша кафе в ръка? Без вестници, телевизия и интернет. По цял ден да се разхождате из малкото парче земя, което ухае на билки и прясно окосена трева. От всички страни да сте обградени от вода и компания да ви правят само прелитащите над главата ви гларуси и чайки…

Не е нужно да пропътувате хиляди километри, за да почувствате удоволствието от скъсването с цивилизацията. Добре дошли на остров Света Анастасия!

Разположеният само на 6,5 км от Бургас остров (с предишно име Болшевик) е напълно преобразен и готов да приема авантюристи. Грабнали под мишница откривателския дух, се отправяме към малкото парче суша в бургаската акватория, за да проверим на живо дали легендите за магнетичното привличане на острова са преувеличени. Или действително става дума за райско място, което има силата да омагьосва романтичните души като нас.

Мъничко, зеленичко

с много синичко.

Що е то?

Св. Анастасия е един от седемте български острова в Черно море и третият по големина. Неговата площ е едва 9000 кв.м, които се обхождат за не повече от 10 минути. По-големи от него са островите Свети Иван и Свети Кирик, които се намират до Созопол. Те обаче не са пригодени за по-продължителни бягства от цивилизацията. А и нямат толкова интересна и драматична история като Света Анастасия.

Във вековете островът е сменял няколко пъти своето предназначение. През Средновековието тук е имало манастир, който на няколко пъти е бил опожаряван и нападан от пирати.

Интересното е, че монашеската обител оцелява през всичките векове на турското робство, но запада през първите години след Освобождението, когато мястото е било недолюбвано от властта в нова България. Има сведения, че цар Фердинанд е искал мястото за своя резиденция, но е получил отказ от местните власти в Бургас. В резултат на това са спрени дотациите за църквата и манастирът започва да запада.

Българския Алкатраз

В първата половина на миналия век на три пъти островът се превръща в затвор. Част от манастирските помещения стават килии, в които са заключвани политически затворници за по няколко месеца, когато е бил препълван бургаският затвор.

След атентата в софийската църква “Света Неделя” през април 1925 г. на острова са заключени 90 антифашисти и противници на тогавашния политически режим. Част от тях получават смъртни присъди. Няколко дни преди да бъдат пратени на бесилката, те успяват да организират бунт. Стражата е заключена във фара, а 43 комунисти успяват да избягат с помощта на две лодки и плуване до отсрещния бряг при нос Чукаля. След това групата минава през цяла Странджа и се добира до Истанбул, откъдето с кораб се прехвърля в Одеса.

Иронията е, че част от избягалите затворници намират смъртта си по-късно в лагерите на Сталин. Други пък успяват да завършат висшето си образование в Москва и се връщат в България като “герои на народната власт”. В чест на техния бунт островът е прекръстен на Болшевик през 1945 г.

Също в чест на бегълците островът е водоснабден и електрифициран. От намиращата се в близост военна база Отманли са прекарани електропровод и водопровод, които минават по тръби по морското дъно. Затова и на кея на острова е сложен голям знак - обърната котва. Тя предупреждава плавателните съдове да не хвърлят котви в района, тъй като има опасност да прекъснат комуникациите на острова с брега.

От Христо Фотев

до Летисия Каста

В по-ново време островът се превръща в убежище на бургаската интелигенция. Поети, музиканти, писатели и кинодейци са го посещавали през 80-те години на миналия век, за да черпят вдъхновение. Наричали си поета Христо Фотев “губернатора на острова”, тъй като прекарвал голяма част от времето си на него. Тук са снимани филмите “На малкия остров” с режисьор Рангел Вълчанов и “Островът” на Камен Калев (с участието на Летисия Каста).

Днес Св. Анастасия е единственият български остров, превърнат в туристическа атракция. Той си има губернатор, избран след публичен конкурс, който посреща лично гостите и ги развежда из забележителностите му. Поне засега туристопотокът към мястото не е довел до видими поражения.

Щом стъпите на малкия кей на острова, ще забележите малък каменист плаж. На него са поставени удобни шезлонги, от които може да се наслаждавате на морската шир и корабите, пуснали котва в Бургаския залив. Следва леко изкачване покрай покрития с черупки от миди южен бряг. От двете страни на пътя ще видите зелени полянки, от които се разкриват красиви морски панорами.

В центъра на острова е средновековната църква "Възнесение Господне". До нея има музей, магазин за сувенири и къща за гости. В северния край има причудливи скали, наречени Гъбата и Вкаменения кораб.

“Бягство от затвора”

Островът разполага и с ресторант, носещ романтичното име “100 години назад”, където можете да опитате морски специалитети и гозби, приготвени по стари бургаски рецепти. Като например “островитянска рибена супа” (3,50 лв.), “домашен тарама хайвер” (3,50 лв.), “рибени кюфтенца” (3,90 лв. за порция) и “миди по бургаски” (8,50 лв. за порция).

В “манастирската лекарна” се предлага домашна напитка със сок от нар, а също и от смокиня. Там се сервира и билков чай, направен от над 10 вида билки, които растат на острова.

Ако искате да опитате "вкуса на свободата", можете да си поръчате и някой от коктейлите, напомнящи за драматичните събития на острова през 1925 г. Те носят тематични имена като “Бягство от затвора” (ликьор мента, сода, лимон) и “Свободен Болшевик” (водка, сок от грейпфрут, концентрат от нар). Още с първата глътка ще забравите за всичко, което ви тежи във всекидневието. И действително - не са много местата в България, където човек може да изпита така силно усещането за безгрижие. Всеки остров поначало е символ на свободата. Парче суша, откъснало се от брега, което сякаш отказва да се подчини на законите на физиката и търси своя траектория в бурното море.

Има някаква ирония във факта, че хората превръщат островите в затвори. Накрая винаги се случва обратното - затворници се оказваме всички ние на сушата, а истинският дух на свободата може да бъде почувстван само тук - на малкото парче земя, откъснато от цивилизацията.

 

Как да стигнете

До Св. Анастасия можете да стигнете с туристическото корабче, което тръгва от "моста" в Бургаската морска градина. Туристически корабчета до острова има и от някои от съседните курорти - Созопол, Несебър и Слънчев бряг. Другият вариант е да наемете "водно такси". Собствениците на рибарски лодки в Бургас предлагат превоз срещу заплащане. Щом стигнете до кея на острова, ще ви поискат символична входна такса от 1 лев на човек.