Светлината на света
След като се връща в галилейския град Назарет, а след това се установил в Капернаум, където започнал да проровядва Своето спасително учевие. Неговото благовстие изгряло като ярка светлина над потъналите в греховност и езически мрак човешки души. За хората, останали слепи за истината и доброто, отчуждени от Бога и живеещите в поквара, божественото Христово слово заблестяло като небесно сияние; започнало да прониква в дешите на хората, да озарява умовете, да облагородява сърцата им.
Естествено не всички приемат християнството като спасителна за човечеството духовна светлина. Дълги години се внушаваше на хората, че християнската вяра е заблуда, остаряло суеверие, което противоречи на рационалното знание и науката. Напротишв последните открития на науката, квантовата физика, откритията на библейската археологияговорят точно обратното. Произхода на изкуствата, науките, на различните открития те свързват не със слите духове, както учели еретиците, а намират в Божественото провидение, Което непосредствено избира в човешкия род техните първи създатели.
Св. Отци многократно посочват, че вдъхновител на наукките и изкуствата и въобще на знанието е същото Божие Слово, което е родило християнството. На въпроса съвместими ли са античната култура и християнската вяра, те давали единствино утвърдителен отговор. „Всички науки, цялата мъдрост изнание принадлежат не само на гърците – пише Григорий Богослов – а са достояние на всички. И християните ползвайки се от тях, разумно следват този всеобщ закон на историческия прогрес.”
