Световната банка ни нахока: Пациентите плащат твърде много за здраве

Поне 20% от болничните легла у нас (или 9360 от всичките 46 804) ще трябва да се съкратят, когато Националната здравна карта стане задължителна от догодина, заявил здравният министър д-р Петър Москов пред "Труд", след като изслушал препоръките на ЕК и на Световната банка за сектора. Очаква се до края на месеца картата да се превърне в законодателен акт, след като парламентът гласува промените в Закона за лечебните заведения.Според Световната банка детската и общата смъртност у нас са много високи, а от апандисит е най-високата в ЕС (от БЛС по-късно контрираха, че не е вярно), допълва блиц. Делът на доплащане от пациента е изключително висок. През 1998-а той е бил 30 на сто, а днес цели 47% от публичните пари за здраве излизат директно от джоба на българина. Това е 2 пъти над средното в ЕС. 20% от хората с ниски доходи у нас нямат достъп до медицински грижи, 6-12 на сто въобще не са обхванати от НЗОК. 1/3 от пациентите в 55 болници са могли да се лекуват амбулаторно, но заради лимитите джипитата ги прехвърлят в болниците. Там терапията е много скъпа.

„Когато здравният министър или премиерът заявят, че болничният ресурс е раздут, тогава опозицията казва - „убийци, престъпници, къде ще се лекуват хората?!“. А когато дойде Световната банка или ЕК и съобщи същото, всички се съгласяваме“, обобщи Москов.

Здравният министър съобщи още, че в рамките на няколко месеца екипът му ще се справи с доплащането поне при лечението на заболяванията, чиято терапия ще бъде напълно покрита. Става дума за страданията, които ще попаднат в основния пакет. Т.е. за тях няма да даваме и стотинка от джоба си.

А ако българинът започне да се осигурява допълнително при здравните застрахователи, той няма да има грижа и за останалите доплащания.

„От чутото от ЕК и Световната банка стана ясно, че мерките на правителството са добри стъпки по изпълнение на препоръките им и за стабилизирането на системата“, заключи д-р Петър Москов. А по отношение на преговорите с фармацевтичната индустрия той посочи, че търпението на държавата се изчерпва. „Това, което се случва в момента, не може да продължи по този начин. Трябва да има общи схеми за споделяне на риска. А ако индустрията си мисли, че печалбата й ще остане същата, държавата сама ще върви по пътя на промените към по-добра лекарствена политика“, завърши министърът.

Из доклада на ЕК:

- Слаби резултати и източване на НЗОК

- Финансов натиск върху пациента

Ниско ниво на финансиране в системата, слаби резултати от полаганите грижи, неефективно изразходване на средствата за здравеопазване, финансов натиск върху пациента и огромен брой болници

Това са част от констатациите от доклада на ЕК за България в частта здравеопазване, представени вчера. Според комисията секторът се нуждае от структурни реформи и да осигури равен достъп до здравни грижи на българите независимо от семейния им бюджет. „Трябва да се намали броят на болниците ви, но не само чрез затваряне на структури, а и чрез други мерки, като се изследват нуждите на населението. Болничните легла - да се съкратят“, посочи Филип-Михал Домански от Генералната дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ към ЕК. Грижите за дългосрочно обслужване (те трябва да са интегрирани със социалните) не се финансират в нужния размер, а трябва да се подобри и ефективността на харченето на парите от НЗОК. „Доколкото зная, реформите не са приключили, но най-общо те като че ли отговарят на препоръките“, заключи Домански.