Янко Атанасов пребори три инсулта и след 47 години отново облече любимата фланелка на Черно море (снимки)
Името Янко Атанасов говори много на по-възрастните фенове на Черно море, както и на поколенията, които са запознати с историята на футболния клуб. В далечната 1959 година Янко идва от Спартак (София) при „моряците” и в следващите 10 години носи достойно фланелката им.
_600x800.jpg)
В началото на 2014 година са най-тежките дни за именития бранител. Само за месец той получава три инсулта. Успява обаче да се стабилизира благодарение на грижите в хоспис „Мишел Паре” край Варна. Там е вече 2 години и 4 месеца.
Любопитно е, че за него се грижи шефът на хосписа Михаела, която е кръстена от големия ни вратар Георги Велинов-Джони. Последният пази на Черно море, преди в края на 1978-а да отиде в ЦСКА и да направи успешна кариера.
_600x800.jpg)
„Велинов ме е кръстил през 1979 година, когато съм била на годинка. Всяка година идваше във Варна, но за последно го видях през 1995-а. Покрай него заобичах футбола, а сега имам възможност да съм близо до едно голямо име на Черно море”, признава за „Народно дело Седмицата” Михаела.
В дните преди Великден Янко Атанасов получи подаръци от бившия си съотборник Иван Василев, който единствен от онова славно поколение на „моряците” идва да го вижда.
_600x800.jpg)
„Иване, снощи те сънувах, и ти пак дойде”, заяви развълнуван Янко при поредната им среща. Василев зарадва своя приятел с плакет за заслуги към футбола от Община Варна, анцуг и фланелка на Черно море, предоставени от Тодор Великов, и спортни артикули.
Атанасов, естествено, се зарадва най-много на екипа и веднага го облече. „Минаха 47 години, откакто спрях да играя за Черно море. Не съм и предполагал, че ще сложа отново любимата си фланелка”, не скри радостта си за „Народно дело Седмицата” Янко. И тъй като кръвта вода не става, той взе една топка зад себе си и размени няколко пасчета с Василев.
„Иване, Иване, какъв отбор бяхме само. Каква защита. Най-добрата в „А” група. Бяхме и голям колектив. В който няма да чуеш някой да псува другия. Без значение дали е сбъркал пас, изтървал гол или има вина за допуснат гол”, каза Янко. Последният призна, че след здравословните проблеми се чувства в добро разположение на духа. Денем излизал на слънце, стоял на пънче до масата и пушел цигари. Понякога си позволявал и 50 грама уиски.
„Преодоля най-лошото и сега отново е зареден с енергия. През зимата носи дърва за камината, помага и когато чистим плодове за ракията. Да видите само с каква страст го прави. Същото е и когато събере децата наоколо в двора и им показва как се рита топката”, разкрива Михаела.
В стаята си 79-годишният Янко Атанасов има телевизор и не изпуска мач на „моряците”. От европейските първенства гледа само английското. „Навремето с Черно море играхме контролни мачове със силни английски отбори и имахме успехи срещу тях. От тогава имам симпатии към родината на футбола и продължавам и до ден днешен да изпитвам удоволствие, когато гледам мачове на англичани”, обяснява пристрастията си Янко.
Питам го кои са най-паметните му мигове с Черно море. Отговаря ми, без да се замисли: „За мен бе огромна привилегия и чест, че на всеки домакински мач играех пред повече от 20 000 зрители. Само като ревнеше публиката и бях готов да оставя сърцето си за нея на терена. Разбира се, скъпи са ми и победите над Левски и другите най-добри в България, щастлив съм, че именно с екипа на Черно море станах и майстор на спорта.”
Визитата ни е към края си, тъй като наближава обядът. След като се прегръща с бившия си съотборник, Янко му казва на изпроводяк: „Иване, другия път те чакам на уиски и с още по-добри новини за Черно море.”
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
