Майският акцент в програмата на Държавна опера Варна е „Силата на съдбата” от Джузепе Верди, чийто предпремиерни спектакли са предвидени за 13 и 14 май 2016, а премиерата предстои в Опера в Летния театър през август, отново на „фаталното” число 13, съобщават от там.
В историята на Варненския оперен театър, след постановките през 1971 и 1994 г. това е третата сценична версия на творбата. Тя е дебютен прочит на главния диригент Светослав Борисов и на гост-режисьора Деян Прошев, директор на Македонската национална опера и балет. Завършил НМА „Панчо Владигеров”, той дебютира като режисьор в България в миналогодишното издание на Опера в Летния театър с „Адриана Лекуврьор” от Умберто Джордано. Спектакълът бе посрещнат изключително ласкаво както във Варна, така и в София.
За сегашната постановка е поканен още един македонски творец – сценографа Живойн Траянович. Костюмограф е дългогодишната художничка на Варненската опера Кина Петрова, диригент на хора е Стефан Бояджиев, хореограф - Гергана Георгиева-Караиванова.
В главните роли ще видим Линка Стоянова – Леонора ди Варгас, Валерий Георгиев – Дон Алваро, Венцеслав Анастасов и Пламен Димитров – Дон Карлос ди Варгас, Евгений Станимиров и Деян Вачков – Падре Гуардиано, Свилен Николов - Мелитоне, Силвия Ангелова и Олга Куличева – Прециозила, Гео Чобанов – Маркиз ди Калатрава и др.
Ето какво разкриват за работата и възгледите си пред "Петел" двама представители на творческия колектив в първия спектакъл тази вечер от 19 часа в операта - Главният диригент Светослав Борисов и баритонът Венцеслав Анастасов.
Светослав Борисов, главен диригент в Държавна опера - Варна
Вкус към хубавата музика се изгражда още в детска възраст
След уроците по пиано в родния си град Русе, Светослав Борисов завършва Музикалното училище „Добри Христов” във Варна със специалност тромпет, следва в ДМА „Панчо Владигеров” и се дипломира в Университета за музика и сценични изкуства в Грац. Също в Грац през 2010 г. завършва с отличие магистърска степен по оркестрово дирижиране при Мартин Зигхарт, по оперно дирижиране при Волфганг Бозич и по хорово дирижиране при Йоханес Принц.
След двата успешни сезона 2013-2015 като постоянен диригент на Бохумските симфоници, Светослав Борисов продължава работата си с тях като гост. В запълнения си график намира винаги място и за концерти с основания и ръководен от него камерен оркестър „Con Fuoco” в Грац.
Открива любовта си към операта, която го отвежда най-напред в оперния театър на Клагенфурт - Австрия като асистент, по-късно като гост-диригент в Държавна опера Варна, на която през 2013 г. става главен диригент. През лятото на 2016-та започва работа и в Магдебургската опера.
Тази вечер ще дирижира премиерния спектакъл в Държавна опера – Варна „Силата на съдбата“ от Верди.
- Как оценявате работата си по новата премиера на Варненска опера „Силата на съдбата”?
- С този екип, оркестър, хор и голяма част от солистите работя вече 3 години. Изградили сме хубава връзка, знаем какво можем да получим един от друг и това прави работата още по-ползотворна и хармонична. "Силата на съдбата" е рядко поставяна творба. Тя е много сложна, драматична и мащабна във всеки смисъл на думата. Всяко ново заглавие е предизвикателство и когато се прави отново, прочитът е различен. Преди да започна, имам генерална концепция, която търпи промени в процеса на работа, но има яснота от къде се започва и до къде се стига като градация, кулминация и цялостна линия на музиката.
Всяко нещо е трудно, когато трябва да се направи хубаво и качествено. В това се крие изкуството – да внушиш всичко на музиканти, артисти и публика.
- Кой е любимият Ви образ от „Силата на съдбата”?
- На Съдбата! Тая съдба, която има такава „сила“. Не случайно избрахме и петък 13-ти за премиерата. Акцентът пада върху „силата”, защото знаем колко е важна тя! Определяме ли ние съдбите си или тя определя нашия път. Човек се пита винаги. Акцентът е в „силата”, защото едно стечение на обстоятелствата, дори да е наивно и глуповато, едно хвърляне на оръжие, което гръмва, убива бащата на Леонора – този съдбоносен момент, обърква много животи след това и се стига до смърт. Това показва каква е силата. Че ние сме безпомощни пред тази сила.
- Вярвате ли, че съдбата изцяло определя нашия човешки живот, или всичко зависи от нас самите?
- Не съм толкова самонадеян да кажа, че всичко зависи от нас, но се опитвам да правя това, което зависи от мен, да правя нещата, в които вярвам, да се стремя към тях, да бъда честен към себе си, към това, в което съм убеден.
- Каква е ролята на публиката в целия творчески процес?
- Всичко е в момента. Живото изкуство – случва се на момента и не можем да го повторим. И това е чарът. По-хубаво е, отколкото да си пуснеш диска вкъщи и той да е един и същ. Въздействието е различно според това дали човек е имал хубав или лош ден. Тези емоции въздействат по различен начин. Вкусът на човека е различен, а вкус се изгражда.
- Всяка публика ли може да възприеме такъв тип произведения?
- Хубаво е публиката да бъде научена да изгражда вкус към качественото. Важно е да се започне от детска възраст. Малко сме изпуснали влака в последно време и не знам как да го хванем отново, но вкус се изгражда най-вече в семейната среда. Семейството е много важен фактор. Какво да очакваме от деца, чиито родители чакат да стане петък, за да отидат в чалга клуб? Децата не са виновни. И се завъртаме в един омагьосан кръг.
- Вашият международен опит е не малък. В него се открива нова страница съвсем скоро. Каква е тя?
- Моята германска одисея продължава. Там започвам четвърта година работа от есента. Аз съм австрийски възпитаник. Учих, живях и работих във Виена. 2012-та -2013-та година спечелих конкурс и подписах договор с Бохумските симфоници, паралелно с това спечелих конкурса и във Варна. Съчетавах двете длъжности. 3-годишният ми договор в Бохум изтича сега, в края на този сезон и февруари спечелих в Магдебург 3- годишен договор. Той започва от август 2016-та до 2019-та. Това е ново предизвикателство, защото от симфоничен оркестър отивам в оперен. Не мога да кажа кое от двете ми харесва повече, но откакто се занимавам с опера, се влюбих много в нея.
- Всеки пита къде е по-добре? У нас или в чужбина? И всеки знае отговора за себе си. При вас как е?
- Това е много болезнен въпрос. Първо трябва да уточним коя чужбина. Защото от чужбина до чужбина има разлика от земята до небето. Ако можем да вземем от там доброто, ако можем да го адаптираме тук, ще е добре. А самото изкуство в държавите се поддържа много различно. Навсякъде се говори, че има криза. Но можем да кажем, че в България нещата са генерално сбъркани от най-високо ниво. И то не от вчера и онзи ден. Въпрос е на държавна политика, която я няма нито за култура, нито за образование. Говорим за семейната среда, която е следствие на това объркване последните 20 години. Ако не се промени нещо генерално и да се започне отнякъде с дългосрочна визия къде сме, какво трябва да се направи, къде искаме да отидем, няма как да стане. Трябва да се работи с деца, да се дава на тези деца качество, да се възпитават в идеали, в ценности и култура.
Венцеслав Анастасов:
Съдбата зависи от избора, който правим всеки миг от живота си
Венцеслав Анастасов е роден през 1971 г. в Русе в семейството на именитите български оперни певци Мария Венциславова и Анастас Анастасов.
Завършва Музикалното училище в Русе в класа на Георги Делиганев и ДМА при проф. Асен Селимски. Постепенно се издига до най-високите нива на оперното изкуство.
Репертоарът му включва централните баритонови партии от най-известните опери на Верди, Пучини, Бизе, Леонкавало, Маскани, Гуно, Доницети, Росини, Моцарт, Чайковски, Бородин и др. Гастролира в Италия, Испания,Холандия, Швейцария, Белгия, Англия, Франция .
Ще го видим тази вечер в една от главните роли в новата премиера на Варненската опера „Силата на съдбата” от Верди.
- Каква е ролята на Вашия персонаж в спектакъла „Силата на съдбата”?
- Героят ми е Дон Карло ди Варгас. „Баща ми” умира още в първо действие по една нелепа случайност. По това време „моята сестра” се среща с човек – Дон Алваро, който има честни намерения към нея, влиза в конфликт с бащата, който ги сварва, че са заедно. В онези времена в Испания честта е на много високо ниво и хората са били готови да умират за нея. Пистолетът на дон Алваро гръмва случайно и убива бащата. Всъщност това е проклятието. Покрай Дон Алваро има смърт и умрели хора. Той отвежда нанякъде сестра ми. Тя изпада в немилост. Аз идвам върху безжизненото тяло на баща си и се заклевам да отмъстя за честта на семеството като единствения мъж, който е останал в тази фамилия.
- Възприемате ли се като лошия герой?
Той не е лош, той е фанатик, който праволинейно следва отмъщението, което е наложено в културата на тези земи по онова време.
- Вие като човек какво мислите за отмъщението? Носи ли то разплата или води до още беди?
- Отмъщението води до разплата само, когато е сладко и носи удоволствие...(Смях..) В наши времена не би трябвало да се говори за такива вендети.
- Вярвате ли в съдбата?
- Да вярвам в съдбата и в нейната сила. Дотолкова, доколкото всяко наше действие – съзнателно или несъзнателно, ни насочва по нашата пътека. Ако завия няляво или надясно по улицата, съответно ще срещна едни или други хора и от това ще произлязат различни събития. Всеки ден се случва нещо, срещаш се с някого. Има значение например в какво състояние ще си в този момент заради това, дали този човек ще те запомни за цял живот или ще те забрави след 5 минути. Всичко е комбинация на енергии и пътища. Това е съдбата. Винаги е можело да е по-различно, но изборът подсъзнателно си е наш и той води до определени резултати.
- Заглавието звучи ли Ви фаталистично?
- То предизвиква размисъл и страх. В Италия имат това заглавие за фатално. Оперните хора никога не нарича Силата на Съдбата там с нейното истинско име, а я назовават „онази опера”. Някои вярват, че е водила до фатални обстоятелства. За това не случайно я правим на петък 13-ти (Смях...).
- Коя е Вашата любима опера?
- По-скоро ги деля на такива, които ми харесват и такива, които не ми харесват. Любими опери съм имал преди известно време, когато започвах да се занимавам с това. Тази е от оперите, които харесвам и мисля, че си заслужава да се прави.
- В свободното си време, ако не сте оперен певец, опера ли бихте слушал или нещо друго?
- Този въпрос дава част от отговора, че в свободното си време не слушам много музика (Смях...). Но ако съм лаик бих слушал Верди. Слушам, макар и рядко всякакъв вид класическа, предимно оперна музика. Предкласика и също така по-съвременни заглавия. И двете рядко се поставят у нас.
На публиката желая здраве и дълъг живот и да се престраши да дойде на „Онази Опера“...
Разговаря Виолета Гурнакова
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
Времето остава хладно, но почти без валежи в петък
Дата: 18/04, 22:13
Още един изгонен и огромна промяна в "Хелс кичън"
Дата: 18/04, 22:13
Можем ли да избелим зъбите си в домашни условия?
Дата: 18/04, 22:00
Експерт пресметна: Това, че не сме в сухопътния Шенген бърка в джоба на всеки българин
Дата: 18/04, 21:51
Разочарование за Ромина Тасевска в "Хелс кичън"
Дата: 18/04, 21:49