Ирландска медия: Тъкмо си отдъхнахме от Орбан и дойде Радев

27/07/2026, 10:55

Кадър Ютуб

След много години на дълбока политическа нестабилност, България проведе парламентарни избори на 19 април. Те доведоха на власт Румен Радев, бивш генерал от военновъздушните сили и преди това президент на България, чието централно предизборно обещание беше да „свали [българската] олигархия“. Неговата партия „Прогресивна България“ спечели пълно мнозинство, първите в България, спечелени от политическа партия от 1997 г. насам. Изборите се проведоха само седмица след унгарските избори, на които „Фидес“ загуби властта за първи път от 2010 г. насам. След българските избори имаше интензивни спекулации, че Европейският съюз вече има „друг Виктор Орбан“, седнал на масата на Европейския съвет. Така започва коментарът на Джон О'Бренън в статия за ирландското издание Irish Times, цитира Новини.бг и 24 часа.

Много анализатори се противопоставиха на този наратив, като някои твърдят, че България е много надежден член както на НАТО, така и на ЕС в продължение на много години и не би изложила международната си репутация на риск, за да помогне на Русия.

Три месеца след тези избори изглежда, че онези, които бяха скептични към Радев, може би са имали реални причини за безпокойство.

Администрацията на Радев предприе редица стъпки, които показват поразителна промяна в позицията на България спрямо Украйна и такава, която все повече я поставя в противоречие с държавите партньори от ЕС, както и с Ирландия, докато се опитва да посредничи за споразумения между държавите членки като част от работата си по председателство на Съвета.

Първо, Радев нареди България да спре изпращането на дарени оръжия и военна техника на Украйна. Това беше изключителна промяна в посоката, тъй като България беше предоставила значителна помощ на Украйна в най-ранните етапи на войната след нападението на Русия срещу Киев през февруари 2022 г. Всъщност президентът Володимир Зеленски заяви, че българската помощ е толкова безценна, че Украйна може би нямаше да оцелее след първоначалното руско нападение без нея. Радев сега отиде по-далеч и заяви, че макар страната да подкрепя Украйна, финансовата помощ ще бъде спряна, позовавайки се на трудната бюджетна ситуация на България.

Съвсем наскоро той заплаши да наложи вето на 21-ия пакет от санкции на ЕС срещу Русия, позовавайки се на множество възражения. Поиска ЕС да премахне от списъка със санкции името на Вагит Алекперов, милиардер олигарх, санкциониран от Обединеното кралство, САЩ и Австралия, и основател на „Лукойл“, руска енергийна компания, която има големи дялове в България.

България няма да налага вето на 21-вия пакет санкции срещу Русия, но има възражения

Сред тях беше и главата на Руската православна църква патриарх Кирил, поддръжник на войната на Русия, който е обграден от спекулации относно личното си богатство. Кирил твърди, че руската инвазия представлява „свещена война“. По-ранните опити на ЕС да го санкционира бяха блокирани от Виктор Орбан.

Третото лице, за което се твърди, че Радев е защитил от санкции на ЕС, е друг руски олигарх, Искандер Махмудов, роден в Узбекистан, владетел и основен акционер в една от най-големите металургични холдингови компании в Русия. Една от неговите компании управлява и влаковете, които свързват Москва и трите съседни метрополитни летища. Важно е да се отбележи, че неговата компания доставя влакове и за софийското метро. Радев посочи необходимостта от „безопасно функциониране на софийското метро“ като основна причина за намесата си пред ЕС от името на Махмудов.

Общият знаменател, свързващ всички скорошни действия на Радев, е, че тези действия пречат на Украйна и помагат на Русия. За много наблюдатели на България Радев изглежда е готов да се превърне в готовия „заместник-троянски кон“ на Кремъл в рамките на Европейския съюз.

Бившият президент на Естония Тоомас Хендрик Илвес обобщи това, като заяви, че „България би искала да бъде по-близо до Русия“ и заяви, че страната е класирана „на 84-то място в света по корупция заедно с Унгария“, което ги прави „двете най-корумпирани страни в ЕС“.

Усилията на Радев да защити Русия не би трябвало да са голяма изненада. Неговата партия, „Прогресивна България“, номинално е лявоцентристка, но води началото си от старата Българска социалистическа партия (БСП), която беше социално консервативна и остана проруска дълго след разпадането на Съветския съюз през 1991 г.

Историческите отношения на България с Русия също може да играят роля в тези развития. Българо-руската дружба се установява в резултат на руските усилия за освобождаване на България от османско владичество, които са продължили почти пет века и са приключили едва с руската военна помощ през 1877-1878 г., която е осигурила българската независимост.

Още по-тревожно за ЕС е, че руското присъствие в България нарасна значително през 21-ви век, от проникване в местния бизнес до прекомерно влияние върху медийния и информационния пейзаж на България. Не е случайно, че България се счита за уязвима към високи нива на дезинформация и неправомерно информиране.

Каквито и да са изчисленията на Радев, България може да загуби огромни суми, ако продължи по този начин. През по-голямата част от последните 20 години ЕС не обръщаше внимание на твърденията за корупция в България, повдигани от представители на гражданското общество.

Бившият министър-председател на България Бойко Борисов изкара три мандата на поста въпреки постоянните обвинения в корупция, които той отрича. Съзнателно ухажваше Ангела Меркел. Ласкателствата му проработиха. Според изтекли дипломатически грами САЩ твърдяха, че той има връзки с българската мафия, но Меркел изглежда нямаше подобни опасения.

Много е вероятно сега участниците от ЕС да обърнат голямо внимание на изключителното ниво на корупция и злоупотреба с върховенството на закона, което продължава да съществува в България почти 20 години след като тя стана член на Европейския съюз. През 2025 г. България получи почти 4 милиарда евро в различни варианти на финансиране от ЕС. Тази субсидия може сега да бъде подложена на сериозен контрол.

Радев може би е друг Виктор Орбан, а може би и не – просто е твърде рано в премиерския му мандат, за да се каже със сигурност. Но действията на правителството му през първите три месеца от мандата му показват, че той заема конфронтационна позиция в рамките на ЕС, както Орбан направи с Унгария.

Джон О'Бренън е професор по европейска политика в университета на Мейнут и директор на Центъра за европейски и евразийски изследвания в Мейнут. Живял е и е работил в България.