Почитаме света великомъченица Христина, много хора имат имен ден

24/07/2026, 07:19

Снимка уикипедия, Sanja Nikolic from Macedonia

На 24 юли Българската православна църква почита света великомъченица Христина и светите мъченици, благоверните князе Борис и Глеб. Имената им са включени в църковния календар за този ден. Днес имен ден празнуват Кристиан, Кристин, Кристиян, Христин, Кристина, Кристиана, Кристияна, Кристия и Христина.

Житието на света Христина разказва за млада девойка, която още в ранните си години достигнала до познанието за Бога. Заради откритото изповядване на християнската вяра тя била подложена на тежки мъчения, но не се отказала от убежденията си, пише Блиц.

Бащата на Христина я затворил във висока кула

В град Тир живеел знатен мъж на име Урбан, който бил местен управител. Той имал дъщеря, чиито родители дали името Христина. Според църковното предание това станало не по тяхното езическо разбиране, а по Божия промисъл.

Когато момичето навършило 11 години, необикновената му красота вече привличала внимание. Баща му решил да го скрие от човешките погледи и наредил да бъде настанено в стая във висока кула.

Той осигурил на Христина най-добрите слугини и поставил около нея златни и сребърни изображения на езическите богове. Заповедта му била дъщеря му всеки ден да им се покланя.

С течение на времето Христина започнала да размишлява за истината и за сътворението на света. Гледала през прозореца към небето, звездите и останалите небесни светила и чрез създанията достигнала до мисълта за техния Създател.

Тя осъзнала, че поставените в кулата идоли са бездушни и безчувствени предмети, които не могат нито да говорят, нито да помогнат на човека. Затова отказала да им се покланя.

Вместо това младата девойка обръщала поглед на изток, към небесната висота, въздишала, плачела и търсела истинския Бог.

Христина започнала да се моли на Единия Бог

Светицата започнала да се моли на Единия, Живеещ на небесата, истинен Бог. Тя Го молела да ѝ се открие и да я настави по пътя на истината.

След като прекарала много дни в пост и молитва, според житието ѝ се явил Господен ангел. Той я осенил с кръстното знамение, нарекъл я Христова невеста и я поучил в християнската вяра.

След това явяване Христина започнала да разрушава един по един златните и сребърните идоли, които се намирали в кулата. Тя ги счупила на парчета, а късно вечерта ги хвърлила през прозореца.

Един ден Урбан решил да посети дъщеря си и да се поклони на своите божества. Когато влязъл в кулата, той видял, че изображенията са изчезнали, и поискал да разбере къде се намират.

Първоначално Христина мълчала, но след това открито изповядала вярата си в Единия истинен Бог, Който живее на небесата и е Създател на всичко видимо и невидимо. Разказала също, че сама е разбила идолите.

Разгневеният Урбан наредил слугините, които се грижели за момичето, да бъдат посечени с меч. Собствената си дъщеря подложил на различни мъчения, за да я принуди да се отрече от Христос.

Майка ѝ я молела да се откаже от вярата

Когато научила какво се случва, майката на Христина дошла при нея с плач и ридания. Тя дълго я увещавала да се отрече от Христос и отново да се поклони на боговете на своя баща.

Девойката обаче останала непреклонна. Майка ѝ не успяла да я убеди и си тръгнала, потънала в скръб.

След настъпването на следващия ден Урбан отново бил обзет от ярост. Той забравил естествената любов на баща към дъщеря си и заповядал младата християнка да бъде съблечена и окачена на дървото за мъчения.

Под нея бил запален огън, а тялото ѝ било обливано с горещо масло. Въпреки болката света Христина продължавала да слави Бога и да отправя молитви към Него.

Според църковното предание около нея невидимо стоели свети ангели, които облекчавали страданията ѝ и ѝ давали сили да понесе изпитанията.

Мъченията продължили и след смъртта на Урбан

Бащата на Христина починал внезапно, но с неговата смърт преследването на светицата не приключило. На мястото му идвали други управители, които продължавали да я измъчват и да настояват да се откаже от християнската вяра.

Христина била хвърлена в тъмница и подлагана на нови изпитания. Житието ѝ описва различни чудеса, станали по време на нейните страдания, след които много хора повярвали в Христос.

Въпреки продължителните мъчения тя не се отрекла от вярата си. Накрая войниците я проболи с железни копия и светицата предала душата си в ръцете на Господа.

Мъж от рода на Христина, който бил приел християнството, взел многострадалното ѝ тяло и го погребал с почит. Църковното предание отнася нейната мъченическа смърт към края на III или началото на IV век.

Църквата почита и князете Борис и Глеб

На 24 юли се отбелязва и паметта на светите мъченици и благоверни князе Борис и Глеб. В светото Кръщение те носели имената Роман и Давид.

Двамата били синове на киевския княз Владимир, при чието управление християнството било утвърдено в Киевска Рус. След смъртта му през 1015 година започнала борба за власт между наследниците.

Борис и Глеб отказали да вдигнат оръжие срещу своя брат и да въвлекат народа в кръвопролитна междуособица. Те приели смъртта със смирение и молитва, след като срещу тях били изпратени убийци.

Поради начина, по който посрещнали страданието, Църквата ги прославя като страстотерпци – християни, които подражават на Христовото смирение, като не отвръщат на злото с насилие.

Борис и Глеб са почитани като първите канонизирани светци на Руската православна църква и като небесни застъпници на християнския народ.

Техният пример остава свързан с братолюбието, мира и отказа от братоубийствени конфликти. Паметта им напомня, че християнската сила не се проявява единствено чрез победа над противника, а и чрез способността човек да не отговори на насилието с ново насилие.

Имен ден празнуват Кристиан, Кристин, Кристиян, Христин, Кристина, Кристиана, Кристияна, Кристия и Христина.