Николай Николов - Майката - смелият рицар във флотилията на „Комодор”

06/08/2026, 18:03

Снимка Пресслужба "Комодор"

Главнокомандващ на флотилия от кораби или дори на цяла военноморска база. Тази важна роля е отредена на комодора, който по определение е с по-висок чин от капитан първи ранг във военноморската йерархия.

Висшата титла приляга напълно на главния селекционер на „Комодор” (Варна) Николай Николов – Майката. Смелият рицар във флотилията на „Комодор”. Безспорен треньорски авторитет в българската водна топка, ерудит, изтъкан от ценности, еталон за високи постижения в един от най-трудните спортове – ватерпола.

През изминалия сезон Майката изведе до върха клубната гарнитура при 18-годишните, която спечели шампионски трофей. Мъжете спечелиха бронзови медали.

„Предният сезон беше най-добрият в историята на клуба от 30 години насам. А този, който измина сега, не му отстъпва като качество. Много съм доволен, че направихве два толкова стойностни сезона. През последния сезон при мъжете бяхме на крачка от класиране на финал за титлата. Изгубихме с един гол ½-финала с „Черно море” – 13:14. Там силите са много изравнени и беше напълно нормално единият или другият да се качи с малка разлика. Не успяхме, но се представихме достойно и играхме добре”, обобщава Майката.

Главният треньор в „Комодор” е безкрайно щастлив, че при 18-годишните неговите момчета станаха шампиони: „Цяла година не познавахме вкуса на загубата – имаме 15 победи от 15 мача и 260 реализарани гола! Финалът беше черешката на тортата. Протече много добре на база защитните действия. Бяхме безапелационни!”.

„При 14-годишните „Комодор” през цялата година превъзхождаше съперниците си и логично стана шампион. Единствената възраст, в която бяхме малко по-несглобени, бе при 16-годишните. Но въпреки това във времето успяхме да напаснем ритъма на игра и влязохме в тройката, което безспорно е доста удовлетворяващо”, оценява изявите на отбора Николов.

На прага на новия сезон

Майката си пожелава да бъде идентичен с предходните два.

„Да задържим нивото, което демонстрирахме в съответните възрасти. Мисля, че ще успеем да влезем в ритъм и поетапно да си преследваме целите. Не бързаме да мислим за края на първенството. Стремежът ни е първоначално да минем през квалификационните цикли, да се качим в четворката и да вървим напред”, очертава перспективите пред отбора наставникът.

Стилът на Майката – неподражаем и без аналог!

Според Николай Николов комуникацията с играчите е много по-важна от методиката, заложена в подготовката на отбора и тактическите прийоми, които влизат в сила по време на официален мач.

„Може би някои мои колеги биха го отчели като грешка от моя страна, но аз държа много къса дистанция със състезателите. Този подход ми помага да ги виждам как вървят. Имаме изключително силна спойка помежду си, с половин дума се разбираме. Независимо дали става дума за упрек, или даване на кураж.

Невидимата връзка с играчите

Когато отборът е в труден момент – се опитваме да анализираме заедно защо сме в криза и какви стъпки трябва да извървим, за да съумеем да излезем от нея. Добрите решения се раждат в главите на състезателите. Те са актьорите на голямата сцена, които решават мачовете, а треньорът режисира отстрани. Невидимата връзка с играчите, решава нещата и води към върха!”, отчита треньорът на шампионите при U 18.

Вдъхновен от историята на Луис де ла Фуенте

Николай Николов подкрепя не на 100, а на 1000 % тезата на селекционера на световния шампион по футбол на Испания Луис де ла Фуенте. А именно, че за да извървиш пътя от дъното до трона най-важна е подкрепата на семейството.

„Вечер, когато седнем в тесен семеен кръг, споделяме заедно впечатленията, натрупани през работния ден. Разискваме, анализираме. Това безспорно помага много. Мненията, които събирам от близките, допълват пъзела, който се стремя да сглобя. Това е безценно!”, убеден е Майката. Неговият фаворит за световен шампион на мондиала е бил отборът на Уругвай.

Фаворитът на Мондиала Уругвай

„За съжаление първенството не беше успешно за уругвайците. Когато не успееш да вземеш първите мачове, на елиминациите няма как да се получат нещата. Испания заслужено ликува със световната титла, защото в момента играе най-хубавия футбол. Като единици иберийците са много стойностни. На финала играха с Аржентина, която има съвсем различен стил и не успя да обхване и да затвори испанския отбор. Меси е изключителен футболист, но отборът му не успя да вземе финала”, разсъждава треньорът на „Комодор”.

В подкрепа на твърдението на селекционера на Ла Фурия Роха, че семейството е ключов мотиватор по пътя към успеха, Майката е откровен, че в това отношение е невероятен късметлия.

„Срещам невероятно силна подкрепа, опора и разбиране от моята съпруга Грета! Тя е спортист, минала е по същия път. Изкарала е два олимпийски цикъла и знае колко струва всеки момент от подготовката на един отбор, както и каква е цената на успеха”, признава Николов.

Очарователната дама на сърцето на Николай Николов е била състезател по академично гребане и спортна гимнастика. Контузия в гимнастиката я вади от този спорт и съдбатата я среща с друг, още по-любим – академичното гребане.

„Там извървях два олимпийски цикъла с националния отбор. Единият, в който бойкотирахме игрите и така и не отидохме на олимпиада, и последвалият втори за игрите в Сеул”, връща лентата на спомените съпругата на Майката.

Два трудни спорта събират две силни личности

Два корави спорта – водната топка и гребането събират на житейската арена две силни личности – Николов и съпругата му.

„Аз не мога да гледам мачовете, които съпругът ми води. Обикалям, от време на време поглеждам как върви резултатът. Прекалено много се вълнувам. Не издържам психически да гледам”, не крие Грета.

„Може би Грета се държи така, защото на олимпийските игри в Сеул България изгуби спора за третото място от отбора на Китай в академичното гребане едва с 5 сантиметра. Двете лодки бяха на 5 сантиметра разлика една от друга”, разсъждава Майката. Преди игрите в Сеул китайките не са фактор в гребането, появяват се там и лишават България от бронзови медали с нищожните 5 см!

Толерантен, спокоен и анализиращ

Николов открехва, че макар и у дома винаги да анализират разнородни ситуации от даден мач или ситуация от деня, винаги се старае да не натоварва половинката си. Тя го определя като спокоен, неконфликтен и безкрайно толерантен към играчи, колеги и съдии

Треньор от висша класа

Според Майката, който е треньор от висша класа, играчите - лидери бързо се забелязват: „Адмирирам това, което е заложено в самия играч. Когато видиш качествата на един състезател и начина му на мислене, не е трудно да го откроиш. Играчите в колективните спортове се делят на колективни и индивидуалисти – и в двата типа може да има много талантливи. Бързо стават добри играчи тези, които помагат на отбора и имат силен характер!”.

Великолепната евроседморка

Невероятна гордост за „Комодор” е поканата на седем суперталанта от клуба от националная селекционер Жарко Петрович на предстоящото европейско по водна топка във Варна! Комодорците, селектирани в представителния ни тим, са Младен Димитров, Христо Делчев, Ангел Георгиев, Владимир Станков, Богдан Траянов, Стефан Димитров и Дениз Каракашев.

Форумът е от 10 до 16-и август на плувен комплекс „Приморски”. Трикольорите са в предварителна група с отборите на Словения, Франция и Турция.

„Според регламента отборите са поставени в четири групи по четири. Първите два, които се класират, се качват нагоре. Очертава се първа и втора осмица. Надявам се да успеем да победим Словения. Франция са труден противник – те са много пред нас като организация. От Турция не сме далеч като качество. Вярвам, че българските ватерполисти ще предоставят на публиката атрактивни двубои, оспорвани и много интересни. Надявам се да победим Словения и Турция и да завършим втори в групата. Оттам нататък на всеки етап се тегли жребий. Седем мача имаме да изиграем.

Гордея се, че седем ватерполисти от Комодор са в националния отбор за предстоящото европейско. Старши треньорът Жарко Петрович ще оформи състава, вярвам, че всички те ще влязат в отбора, който остава за самото първенство и ще покажат най-доброто от себе си като потенциал”, обнадежден е Майката.

Какъв щеше да е Майката, ако не бе го пленила водната топка

Разказва, че пробвал да кандидаства в Икономическия университет във Варна, но не го приели. „Хубаво, че не ме приеха. След това веднага отидох в Академията ( бел.авт. НСА ) , приеха ме и така се стече животът ми. Като малък в училище ме бяха избрали да играя хандбал. Зарадвах се, но като се прибрах вкъщи, баща ми, Бог да го прости, каза: „Ти, хандбал няма да тренираш!”. На рафта у дома имаше един комплект шапки за водна топка. Татко извади една от тях и вечерта ме заведе на басейна. Приключих с хандбала, за да се роди безусловната ми любов към водната топка, която се превърна в моя съдба...”, откровен е Майката.