Йордан Дончев

Едва ли има друг така недолюбван като финансовия ни министър. В проучванията на общественото мнение той е неоспорим ас по негативни оценки. Десетки хиляди събрани на площада пред Народното събрание искаха оставката му, само гдето не изгориха чучелото му. За същото настояват излъганите от вицето зърнопроизводители, железничарите, учените, кой ли не. Да не говорим пък какво пишат за него блогърите.

Да беше друг, отдавна да си е тръгнал. Дянков обаче не иска да си ходи. По-точно – не иска това да стане сега. Не че и на него не му е омръзнало да стои министър в неблагодарна България - сам наскоро заяви, че дори ГЕРБ да спечели нов мандат, той няма да е министър. Пък и на премиера вече му станаха много гафовете на заместника. Но още не е дошло времето да го смени. На Борисов, след като си осигури мнозинство в парламента и без атакистите, финансовият министър му е нужен за пред Брюксел. Пък върши и черната работа – обявява например, че вдига пенсионната възраст веднага, обществото скача и тогава се появява Борисов. Да, това трябва да стане, казва той, но постепенно, за три години. И обществото се успокоява. Пък и самият Дянков едва ли ще се остави да го натирят по средата на мандата и да развалят кариерата му.

Без човек да е астролог, може да предскаже кога ще настъпи денят, в който премиерът ще се раздели със своя зам. Той ще е в навечерието на следващите парламентарни избори, когато мнението на българския избирател (макар и за кратко), отново ще стане по-важно от това на Брюксел. Може да е началото на 2013-а, няма да е изненада, ако е и по-рано. Тогава на Борисов ще му потрябва поредният виновник. Оправданията с тройната коалиция и световната криза се изтъркаха. Трябва нещо ново и ефективно, което ще направи впечатление. Какво по-силно от това да махне омразния на българския избирател финансов министър. Естествено, това ще стане елегантно, по европейски. Вицепремиерът ще си подаде оставката по лични причини и ще си продължи пътя по банкерските етажи. След което Борисов ще може с пълен глас да заяви, че вече се слага край на финансовите недомислия и ще призове избирателите да му дадат втори мандат, през който българските железничари, зърнопроизводители, учени, учители, лекари и – най-вече - пенсионерите, ги чака още по-голямо благоденствие. С надеждата, че може и да му повярват. Пък и кой ще помни тогава стари работи. Например как на 6 октомври, при рязането на поредната предизборна лента, заяви дословно: „Нищо не може да ме накара на най-бедната и болна държава в Европа да й вдигна пенсионната възраст сега. Не сме се отказали от пенсионна реформа, но тя трябва да стане след дебат в обществото”. И още не стихнали изборните страсти, въпреки съображенията и възраженията на останалите политически сили и на синдикатите, въпреки протестите, стачките и демонстрациите, се зае да вдига именно пенсионната възраст. А за Дянков има още черна работа. Но и това ще е до време. На Борисов няма да му е първият министър, когото сменя.