Законът на "Възраждане" за „чуждестранните агенти“ отново в парламента за онлайн медиите, сайтовете и блогърите

07/11/2026, 22:17

Кадър Ютуб

След законопроекта за българския език, който предизвика подигравки заради транслитерацията, близка до шльокавицата, Народното събрание се заема с още един текст на „Възраждане“. Става дума за закона за „чуждестранните агенти“, който може пряко да засегне медиите, включително онлайн изданията, сайтовете и всеки, който разпространява информация в интернет, предаде Калдата.

Според програмата на парламента за следващата седмица комисията за прякото участие на гражданите ще обсъди и гласува законопроекта на първо четене. Председателят ѝ Александър Симидчиев от „Демократична България“ обясни пред Mediapool, че е включил точката, защото е обещал да не бави внесените законопроекти. „Няма задна мисъл“, каза той. Водеща по законопроекта обаче е правната комисия, която засега не е обявила, че ще го разглежда.

Кой става „чуждестранен агент“

Текстът е почти същият като отхвърлените в предишни парламенти. Според него „чуждестранен агент“ става всяко лице или организация, които получат над 1000 евро от чуждестранен източник за година – от чужда държава, фирма, гражданин или организация, пряко или косвено. Досега прагът беше 1000 лв., така че с преминаването към еврото той на практика се удвоява.

Изрично е посочено, че законът обхваща разпространението на информация чрез медии, както и информационна, разяснителна и образователна дейност. Това означава, че под него могат да попаднат не само вестници и телевизии, но и новинарски сайтове, специализирани онлайн издания, блогове и канали в социалните мрежи, ако получават пари от чужбина. Средствата по програми на ЕС и търговските сделки са изключени, но грантове, дарения и подкрепа от чуждестранни фондации например биха се броили.

Етикет на всеки сайт и всяко видео

Задълженията са сериозни. Медията или организацията трябва в рамките на 15 дни да се впише в публичен регистър към Министерството на правосъдието и да посочи кой, колко и защо ѝ е платил. Към името ѝ в търговския регистър или в БУЛСТАТ се добавя „чуждестранен агент“.

Най-видимото задължение засяга самото съдържание. Обозначението „чуждестранен агент“ трябва да стои на сайтовете, публикациите, снимките и видеата. На практика всяка статия, всеки пост или видео на засегнатата медия ще трябва да носи този етикет.

Законопроектът забранява на „чуждестранните агенти“ и всякаква политическа дейност, лобиране и участие в предизборни кампании, както и работа в детски градини, училища и университети. Част от ограниченията важат и за собствениците, управителите и основателите. Освен това нарушителите се сигнализират на НАП за възможна данъчна проверка, а етикетът отпада едва след пет години без нова чуждестранна подкрепа.

Глобите стават по-високи

Новата редакция на практика вдига санкциите. За физическите лица, каквито могат да бъдат и блогърите или журналистите на свободна практика, глобата е от 700 до 3000 евро при първо нарушение и от 3000 до 7000 евро при повторно. Досега тя беше от 1000 до 5000 лв. (около 510 до 2560 евро) и от 5000 до 10 000 лв. (около 2560 до 5110 евро).

За фирмите, включително издателите на медии, и за неправителствените организации глобите стават от 3000 до 7000 евро при първо нарушение и от 10 000 до 15 000 евро при повторно. Досега бяха от 5000 до 10 000 лв. (около 2560 до 5110 евро) и от 15 000 до 20 000 лв. (около 7670 до 10 230 евро).

Руският модел

От „Възраждане“ представят закона като мярка за прозрачност в подкрепа на националния интерес – обществото трябвало да знае кой финансира медиите и организациите, които влияят на общественото мнение.

Критиците, сред които много граждански организации и журналисти, го сравняват с руския закон за „чуждестранните агенти“ и предупреждават, че той ще бъде използван за натиск върху независимите медии и ограничаване на свободата на словото.

В Русия законът беше приет през 2012 г. за неправителствените организации, през 2017 г. беше разширен към медиите, а от 2019 г. „чуждестранни агенти“ могат да бъдат обявявани и отделни журналисти и блогъри, разпространяващи информация в интернет. Всяка тяхна публикация, включително постовете в социалните мрежи, трябва да носи етикета. Сред обявените са независими медии като „Медуза“, телевизия „Дожд“ и The Moscow Times, а много от тях впоследствие бяха принудени да работят от чужбина. Представителят на ОССЕ за свободата на медиите предупреди още тогава за „смразяващ ефект“ върху журналистите.

Подобен закон в Грузия през 2024 г. предизвика масови протести и замрази на практика пътя на страната към ЕС.