МЛАДОЖЕНЦИ ПОИСКАХА ИГРАЧКИ ЗА деца ЛИШЕНИ ОТ РОДИТЕЛСКА ГРИЖА, вместо ЦВЕТЯ ЗА СВАТБАТА СИ

09/12/2011, 14:20

Юлия Георгиева

снимки: Тодор Танчев

Да се оженя ли, или не си струва да давам куп пари, за да нахраня познати и непознати роднини от всички краища на страната? Общо взето темата присъства поне веднъж при всяка двойка. Отговорът е съвсем прост – зависи как гледате на самия акт на бракосъчетанието. Ако смятате, че сватбата е групово напиване, завършващо с нечленоразделна реч и залитания, наистина няма смисъл да харчите няколко хиляди лева.

За Елена и Павел Раличкови например венчавката не е въпрос на скъпа софра, а красив начин да засвидетелстваш любовта и доверието си към своя избраник. И тъй като любовта трябва да е чиста, заразяваща и споделена, двойката решава да въвлече в прекрасния си празник и едни малки човечета, които по една или друга причина се налага да живеят в институция, вместо вечер да заспиват сгушени при мама.

Той е на 30 г., а тя - на 27. Преди да настъпи техният момент, са присъствали на безброй сватби. Онова, което приятелите им младоженци са разказвали, е, че колкото и да е страхотно всичко, на вятъра отиват едни пари, които са могли да бъдат спестени. Например за цветя. „Събират се толкова много букети, че повечето отиват след тържеството на боклука просто защото никой не може да ги събере у дома си“, коментира Ели. И от дума на дума по въпроса с излишните цветя техни познати им разказали, че някакви хора от друг град помолили гостите вместо букети да им донесат детски играчки. „Написахме в поканите, че всички играчки, които съберем на венчавката, ще дарим на деца от варненските домове“, разказва младоженката. Първоначално гостите, като чули предложението, повдигали учудено вежди, но щом разбирали, че става дума за благотворителна кауза и всъщност парите, които смятали да похарчат за букети, щели да бъдат по-добре инвестирани, веднага прегръщали идеята с широка усмивка.

Така на 24 септември Ели и Павел минути след церемонията, вместо да приемат красиви цветя, събирали сладки детски играчки, докато бройката им не набъбнала до завидните 90.

Ели: Най-хубавият подарък – детска усмивка

Месец след прекрасната си есенна сватба Ели пристига пред вратата на дом „Другарче“, стиснала жълто плюшено пате в едната ръка и влачейки грамадна торба с играчки в другата, придружавана от помагачи с още и още чували. Дребосъците от дома са седнали на миниатюрните си столченца в дневната и чакат да видят какво ще стане. И ето я нея – хубавата кака Ели с огромна усмивка, стиснала жълтото пате, малко плахо пристъпва към тях. Погледите им се срещат. Те я гледат очаровани, но изпълнени с очакване, а тя преглъща сълзите си, сблъсквайки се с жаждата им за внимание и обич. За да потисне емоцията, Ели се хваща за пълните торби и раздава цветните играчки, докато лелите от дома мият и режат ябълките, които е донесла.

„Страшно много се разстроих, когато влязох и ги погледнах в очите, защото това са деца, които не получават обич всеки ден. Като видях как ме погледнаха и как гледат играчките, които им нося, просто... страшно много се разстроих и същевременно много се зарадвах, защото поне за миг ги направих щастливи“, признава минути по-късно Ели. Изчаква децата за няколко минути, за да си хапнат на спокойствие плодове, и се оставя да я въвлекат в игрите си, да я затрупат с въпросите си и да я залеят със сладкото си бърборене. „Това е най-хубавият подарък, който може да получи човек – детската усмивка“, коментира младата жена и пак свежда поглед надолу към малко момиченце, което наистина държи да обясни нещо по въпроса с куклата в ръцете й.

С това обаче идеите как да зарадва дребосъците от варненските институции не свършват. Макар и само месец след сватбата момичето вече е пресметнало, че роди ли й се детенце, ще покани гости за рождените му дни. „Но вместо да носят подаръци за бебето, ще помоля хората да купят играчки и каквото преценят за децата от сиропиталищата или пък да отделят някакви пари. В крайна сметка до втората година едно дете не разбира от подаръци. А и освен това родителите всеки ден дават толкова много на децата си“, разяснява Ели. И приканва всеки, който е харесал идеята й, да плагиатства с пълни шепи.

Коледа е безкраен празник, но само през декември

Коледа е безкраен празник за децата. От вторник те не са останали сами. Всеки ден в дома идват добри хора – дарители, ученици, студенти, които ги отрупват с подаръци и им организират различни забавления или пък ги водят някъде. Лошото е, че безкрайният празник е само през декември, а после чак за Великден, признава директорът на „Другарче“ Таня Кръстева. В момента тя и екипът й се грижат за 27 деца от 3 до 7 г., а още осем на различна възраст са настанени в семейния център в двора на институцията, където ритъмът на живот е доста по-различен.

Повечето от дребосъците си имат родители, така че малцина могат да бъдат осиновени. Повечето хлапета живеят в „Другарче“ от понеделник до петък, а за уикенда се прибират у дома. Седмичната грижа е за онези родители, които не искат да изоставят децата си, но преминават през труден период от живота си – най-често са финансово притеснени или са притиснати от ужасна болест. Така че огромната част от малчуганите за празниците ще си отидат у дома, уточнява Кръстева.

За съжаление обаче ще има няколко, които няма къде да се приберат. „Ние винаги им организираме Коледа - с питката, с късметите, с подаръците, както си е по традиция, но каквото и да правим, друго е да прекараш празника вкъщи с родителите си. Тогава е истинската Коледа“, коментира жената със свито сърце. И за да разведри разговора, посочва, че все повече са случаите, в които децата, макар да не могат да бъдат осиновени, отиват при приемни семейства, където се чувстват обичани и единствени.

„За щастие вече нямаме и дечица, които, като видят родителите си, да изпадат в ужас и да се крият“, уверява Кръстева. Но това, от една страна, си е чист късмет, тъй като през тази година в дома не е постъпвало малтретирано дете. От друга страна, причина за положителната тенденция е, че социалните работници преследват родителите, които са си оставили дребосъка в дом, обучават ги и им обясняват колко важно е да идват на посещения. Така самите хлапета познават семействата си и им се радват, вместо да ги наблюдават безучастно като някакви странни непознати.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!