След 30 години раздяла: Двама братя се откриха във фейсбук

22/02/2015, 01:27

Братя, разделени още като деца, се намериха във фейсбук, разказва Марица. След дълги години раздяла интернет събра Динко, общ работник в пловдивска фирма за разносна търговия, и брат му Петко, емигрант в Англия. Виртуалната среща станала на таблет, купен на изплащане. Най-добрата покупка в живота ми, размахва техниката Динко. Оказало се, че батко му го е търсил под дърво и камък години наред. Когато отишъл на гурбет в Англия, регулярно пускал на търсачка името на Динко и един ден просто го открил. Разпознал го по имената и снимката и пуснал покана за приятелство.

Пристигна заявка от някой си Брат Пит, много се чудех дали да я приема, но като се загледах в снимката, и замръзнах на място, разказва развълнуван Динко. Брат Пит се оказал неговият собствен брат. Оттам нататък всичко се завъртяло на бърз каданс - „Аз съм брат ти”, „Да, ти си брат ми”, без грам съмнение изстрелял Динко. Тези неща се чувстват, вметва набързо той. „Ти наистина ли си брат му?”, включила се невярващо и съпругата на Петко. Сега в календара на Динко около датата 25 януари 2015 г. има огромен червен кръг и надпис „Днес говорих с брат ми”.

Бях на 2 години, а брат ми Петко на 4, когато нашите се разведоха, с равен глас започва историята си Динко. Татко искаше да отгледа и двама ни, но съдът се разпореди аз като по-малък да остана под грижите на майка си. Оттогава загубих дирите и на баща си, и на брат си. Те отидоха да живеят в Чирпан, а майка ми ме захвърли в Маноле, където баба ми се грижеше за мен, разказва Динко, без окото му да трепне от неприятния спомен. Животът ме научи да не мрънкам, каквото се случило - случило се, не мога да го променя, философски заключава момчето.

Научил се да намира добрите страни във всяка ситуация и като го попиташ „добре ли живееш”, той импулсивно отговаря утвърдително. Да, защо да не съм добре, имам работа, свива единия пръст той. Има къде да живея и открих брат си, допълва Динко. И четвърто, за първи път след 30 години се срещнах с баща си. Разлъката им в детството, за добро или зло, съвсем не помни.

Няколко дни след виртуалната среща с брат си Динко събрал сили пак да отпътува за Чирпан. Щом намерих Петко на другия край на света, защо да не открия татко в друг град? Едно от хубавите ми качества е, че съм упорит и не се отказвам лесно, заявява младият мъж. Пътувал неведнъж до Чирпан, ала никога не успял да открие адреса на баща си. Този път обаче късметът бил на негова страна. Слизайки в центъра на града, Динко срещнал една жена и я помолил да го упъти. За късмет тя познавала баща му и го завела до къщата му.

Отворих портата на двора. Нищо. Стигнах до входната врата на къщата, почуках. Пак нищо, изрежда Динко. Отчаял се. Натиснал бравата - било отключено. Беше ми неудобно да се намъкна в чужд дом, но усещането, че съм близо до татко, беше по-силно. В коридорчето се поколебал накъде да завие - наляво или надясно. Почукал на дясната врата и влязъл, без да дочака отговор. Сякаш знаех, че там ме чака баща ми, спомня си Динко. В стаята, сгънат надве до печката, стоял възрастен мъж. Кръстосал ръце под брадичката си - не мърда, не шава. Приклекнах, погледнах го и вече бях сигурен. Прошепнах: "Татко, аз съм сина ти, Динко". Старецът не реагирал. По-късно станало ясно, че е зле със слуха. Но когато вдигнал очи, погледът му блеснал. "А, ама ти не си ли с майка си в Маноле?", отронил той. Какво да му обясня, та той не ме е виждал 32 години, казва Динко.

Истината е, че след развода 2-годишният Динко изкарва много малко време в компанията на майка си. Отгледали го баба му и нейните приятелки. По едно време майка му се появила и взела решение да го остави в пансион. Спомням си деня на изпращането ми - дадоха ми една баничка и една боза, разказва момчето. Иска да се усмихне, но усмивката излиза малко крива. Осиновители са ме искали, но юридически е нямало как да стане, защото аз де факто не съм сирак, а и майка ми не се е отказала писмено от мен, обяснява той.

Живял по пансиони и центрове за превъзпитание, търпял и не правел нищо лошо. Майка му се появявала и изчезвала, докато учителите в дома в Славейно я нахокали, че само тормози детето. Зачезвал от дома честичко, за да посети баба си в Маноле. Тя за мен беше истинската ми майка, вдига рамене младият мъж и сякаш иска да прескочи тази част от живота си, защото настоящето е по-светло. Батко ме кани да отида при него в Англия, но аз се притеснявам да не ги натоварвам или притеснявам. Не искам да се възползвам от щастливата случайност, казва Динко. Брат му от няколко години се задомил в чуждата страна, имал и дете. Аз съм чичо и през май ще видя за пръв път племенницата си, отсега се готви Динко. И вероятно отново ще очертае кръгче в календара си с пояснение „днес видях на живо най-близките си”.

Сега е намерил здрава опора при хората, за които работи. Те са му преотстъпили стая от къща в Крислово, която може да ползва за свой дом. На мен ми дай да работя, каквото и да е, но мирен не мога да стоя. Пестелив съм, ала винаги съм готов да дам пари назаем. Давал съм и по 20 лева, и по 40, може и отгоре. Шефката много ми се кара за това, ала не хваща дикиш, усмихва се младежът.