Накрая - картонена кутия от пица

12/12/2011, 11:47

Йордан Дончев

Преди няколко години, когато си изкарвах хляба в един от новите варненски вестници, собствениците бяха поканили мастит софийски редактор да поучи провинциалните журналисти. Не ги научи на нищо ново, но останаха крилатите му думи: „Кажете какво предлагате, пък после ще правим това, което аз кажа.“ Казваше ги и се подсмихваше, сиреч, какво ли съм седнал да си губя времето с вас.

Спомних си за тази история, когато в края на отминалата седмица, изпълнена със срещи, консултации, обсъждания, предложения, стачки и протести, властите на всички равнища потвърдиха безапелационно, че ще правят това, което те са си наумили. Дори за единствената „отстъпка”, която направи кабинетът – да не се увеличава незабавно с една година стажа за пенсия, а това да стане за три години, се оказа, че такъв бил планът на управляващите. Именно това щял да предложи премиерът на заседание на тристранката. Ама на, синдикатите не отишли и той не могъл да го каже. Един вид вицето пусна мухата за една година, за да е по-лесно да преглътнем три по четири месеца. Така десетките хиляди протестиращи пред парламента останаха с пръст в устата. Както и зърнопроизводителите, които не само пиха по една студена вода, но дори им се скараха, че са нахални да си искат обещаните пари. Железничарите, които уж всеки ден бяха на крачка от споразумение, пак ще бъдат съкратени, така както бяха планирали шефовете. Студентите, и те ще протестират. Както каза министърът им, нека протестират, това е демократично. След като се напротестират, пак ще плащат по-високи такси.

Но да си отидем на думата за пицата и за кутията. Трета година поред Дянков ни предлага бюджет постна пица. Първата беше малка постна, втората – още по-малка, за догодина се очертава да бъде и без сирене. То в суперите сирене колкото искаш, само че поскъпна, а пенсиите и заплатите поевтиняха. И ще поевтинеят още повече през новата година. Но това сякаш не интересуваше близо половината от народните представители и повечето министри, които не сметнаха за необходимо да присъстват при обсъждането на бюджета. Мнозина от тези, които присъстваха, финансовият министър например, пък предпочетоха да си мълчат. В крайна сметка, след като депутатите от опозицията се надприказваха два дни, след като бяха чути много предложения (от които нито едно не бе прието), парламентът прие бюджета, който Дянков предлагаше. То ако продължи така, за следващата година може да ни остане и само картонена кутия от пица. Самата пица може да отиде във фонда за подпомагане на бедните гърци, италианци и испанци, учреден от Европейския съюз. Наистина според премиера ние пари няма да даваме, но е трудно да се повярва, че след като се хванем на хорото, ще ни оставят да си играем своята игра. Чудно само защо британците се дърпат. Уж велика нация, уж богата държава, пък не проявяват никаква европейска солидарност.