Пенсионните фондове с нов модел: Експерт посочи как да изберем между динамичен, балансиран и консервативен подфонд

15/08/2026, 10:06

кадър: БНТ

584 милиона евро е доходността на пенсионните дружества за първите шест месеца на годината. Тези пари вече са разпределени по партидите на осигурените лица. За последните три години ръстът на спестяванията над събраните вноски за така наречената втора пенсия е 3,4 милиарда евро. От 1 септември до края на ноември около 4,5 милиона осигурени лица ще могат да избират един от трите подфонда към пенсионноосигурителното дружество, в което се осигуряват. Те са динамичен, балансиран и консервативен.

От началото на следващата година всички фондове стават мултифондове и се въвеждат подфондовете. Според Мая Русева от Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване това е най-мащабната по естеството си реформа в допълнителното пенсионно осигуряване.

"Всъщност въвеждането на допълнителните фондове, които са част от т. нар. капиталов стълб на пенсионната система, това е най-мащабната по естеството си реформа. Най-мащабна, защото е свързана с много промени, които са в полза на клиентите на пенсионните дружества. Пенсионните дружества за своята дейност начисляват такси и удръжки, като с реформата, която се прави, се намаляват съществено тези такси и удръжки. Освен това с фондовете, които се въвеждат, или подфондовете, се дава възможност за съществено оптимизиране управлението на средствата.

Завишават се значително изискванията към пенсионните дружества, което в дългосрочен план способства допълнително тяхната капиталова стабилност и устойчивост. Въвеждат се и допълнителни гаранции за правата на лицата. В този смисъл очакваме, че в резултат на всички тези промени като цяло натрупванията по партидите на клиентите ще бъдат увеличени, в резултат на което и техните пенсии към момента, когато придобият право на пенсиониране, ще бъдат по-високи", обясни в ефира на БНТ Русева.

По думите ѝ увеличаването на натрупванията ще се случва чрез инвестиране на средствата, а не чрез събиране на повече пари от осигурените лица. Трите подфонда имат различен инвестиционен профил. Динамичният е насочен към по-активно управление на средствата и към максимизиране на доходността, но при него се поема и по-висок риск. При балансирания рискът и очакваната доходност са на междинно ниво. При консервативния делът на рисковите активи е най-нисък, тъй като основната му цел е запазване на средствата на лицата с наближаването на пенсионирането.

От гледна точка на динамичния подфонд това, което се предполага като инвестиционна стратегия, е стратегия, насочена към много активно управление на средствата, което е свързано с максимизиране на доходността от управлението на тези средства.

"При балансирания имаме балансирано ниво на риска, който се поема, и балансирано ниво на доходността, към която се стреми съответният пенсионен фонд. Като при консервативните фондове процентът на рискови активи, в които инвестират консервативните фондове, е най-нисък, защото като цяло идеята на консервативните подфондове е запазване на средствата на лицата към момента, когато се пенсионират", обясни експертът.

Общото правило е по-младите хора да бъдат насочени към динамичния подфонд, лицата над 50 години – към балансирания, а тези, на които остават три или по-малко години до пенсиониране – към консервативния. Лицата имат право да направят своя избор в периода от 1 септември до 30 ноември. Законът обаче предвижда и възможност средствата да бъдат инвестирани автоматично в съответствие с възрастта на осигуреното лице, ако то не направи друг избор.

"Всъщност инвестирането на средствата в съответствие с възрастта на лицата е това универсално правило, за което вие споменахте. Че лицата, които са до 50 години, техните средства, ако не изберат нещо различно, се инвестират в динамичния подфонд. Ако са на възраст 50 години и нагоре, до навършване на три години преди пенсиониране се насочват средствата им към балансирания подфонд, а три години преди пенсиониране средствата на лицата се насочват към консервативния подфонд, за да се запази гарантирано тяхното количество", посочи Русева.

При динамичните подфондове до 90% от средствата могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти с променлив доход, каквито са акциите. Това означава и по-силна зависимост от пазарните движения. В същото време по-младите хора имат по-дълъг инвестиционен хоризонт, в който евентуални загуби могат да бъдат компенсирани.

Експертът подчерта, че осигурителният доход сам по себе си не трябва да бъде определящ при избора на подфонд:

"В действителност отговорът е, че осигурителният доход няма отношение към избора на подфонд, който лицето да направи. Осигурителните вноски, т.е. осигурителният доход, има отношение към натрупванията, защото натрупванията са резултат от вноски и реализиран доход. Като цяло нашето разбиране е, че управлението на средствата на лицата съобразно възрастта е най-добрата инвестиционна стратегия, която лицата да изберат. От друга страна обаче, тук трябва да съобразяваме и някои индивидуални специфики – отношението на лицето към риск, възможността му да поема загуби, каква част са тези спестявания от всичките спестявания, които лицето има и които са предназначени за формиране на пенсионен доход. Всеки трябва да има отношение към това какво избира", каза Русева.

Историята на Димитър – с нисък доход и недостатъчен стаж

Въпреки, че все още е рано за подаване на заявление, Димитър Анзов вече е ходил в пенсионното дружество, в което се осигурява за втора пенсия, за да разбере какво ще се случи с парите му и как ще може да ги получава, когато се пенсионира. Той предпочита консервативния подфонд, тъй като иска средствата му да бъдат управлявани по-предпазливо и да получава по-малка, но регулярна сума всеки месец.

"Имам малко над 5000 евро събрани вече. Догодина, ако съм жив, април месец, ще мога да почна да си тегля тази пенсия, втората пенсия. Говорих тука с момичето, което е на "Доверие" и казах, че всеки месец по-малка сума. Е така, не примерно на веднъж или всеки месец по-голяма сумата, да избързваш да си... Не, всеки месец, викам, по 200-300 евро, може би. Или там колкото вече ще бъде, защото законите се менят всеки ден.", каза Димитър Анзов.

За получаване на пенсия по общия ред в българското законодателство е необходимо едновременното достигане на необходимата възраст и нужния осигурителен стаж. Ако стажът не достига, пенсия е възможна при достигане на определена възраст и при поне 15 години действителен осигурителен стаж. Затова Димитър ще трябва да изчака още близо година, преди да може да започне да получава поне натрупаното във втория
пенсионен стълб.

"Имам 37-38 години трудов стаж някъде. Три години и девет месеца ми липсват, четири, което означава, че трябва да работя до 67 години да взема минималната пенсия. Тая социалната пенсия.", коментира Димитър.

А да продължи да работи за него не е толкова лесно. На 65 години Димитър е безработен и казва, че работодателите вече рядко му дават шанс.

"Където и да си пусна документите, никой не ме иска. Гледат те дърт вампир такъв, к'во ще работиш?", каза Димитър.

От 1 януари 2027 г. мултифондовият модел влиза в пълно действие. А Димитър вече е направил своя избор с надеждата, че парите, които е успял да натрупа, ще му помогнат да посреща месеците след пенсионирането.

Въпросът за избора между подфондовете е особено важен за хората, които са близо до пенсионна възраст и през годините са били осигурявани върху нисък доход. Според експерта Мая Русева закупуването на осигурителен стаж няма отношение към втората пенсия:

"От репортажа става ясно, че Димитър е към края на своята професионална кариера. Пред него стои въпросът за закупуване на осигурителен стаж, което е необходимо условие за придобиване на права от държавното обществено осигуряване. Осигурителният стаж обаче и закупуването на осигурителен стаж няма никакво отношение към втората пенсия. Т.е. тези вноски ще бъдат платени за придобиване на права, но никаква част от тези вноски няма да отидат във фонда за задължителното допълнително пенсионно осигуряване, в който той се осигурява."

Осигурените лица няма да трябва задължително да посещават офисите на пенсионните дружества, за да заявят своя избор. Ако не направят такъв избор, средствата им ще бъдат разпределени според критерия възраст. Освен това правото на избор не е ограничено в срока, а след това, от 28 години, лицата отново ще могат да правят свой избор, ако случайно са пропуснали.

"Тези, които ще имат желание да заявят избора си, трябва да потърсят контакт със съответното дружество. Като цяло процесът ще бъде с подаване на заявление в офис на самото дружество, но ще бъдат използвани и дигитални канали, защото всички дружества вече използват електронни платформи за своята работа", посочи Мая Русева.