Анатолий Карпов: Трета световна война отдавна върви на локално равнище

---

Анатолий Евгениевич Карпов е роден на 23 май 1951 г. в град Златоуст, Челябинска област - тогава на СССР, сега на Русия. Баща му работи в местния военен завод, първо е обикновен шлосер, след това учи в Москва за инженер. Патентовал е 89 военни изобретения, съавтор е на знаменитата артилерийска установка ГРАД. Майка му Нина е домакиня. Има по-голяма сестра.

През 1965 г. семейството се мести в Тула, където Анатолий завършва училище със златен медал. Постъпва в Московския университет, после се мести в Ленинградския.
През 1969 г. става световен шампион по шах за юноши. Година по-късно става гросмайстор. През 1974 г. побеждава в претендентските мачове последователно Лев Полугаевски, Борис Спаски и Виктор Корчной. Трябва да играе мач за световната титла с американеца Робърт Фишер, който обаче се отказва. Карпов е обявен за 12-ия световен шампион на 3 април 1975 г. от президента на ФИДЕ Макс Еве.

Защитава титлата си два пъти срещу Виктор Корчной, след което започват мачовете му с Гари Каспаров. Първият е прекратен при 5:3 в негова полза, след което условията са променени и през 1985 г. Каспаров печели със същия резултат. След разделянето на световните титли на две Карпов отново е световен шампион на ФИДЕ, преди да се откаже.

Депутат от Руската дума, женен два пъти, има син и дъщеря. В България беше по покана на партия “Атака” по случай 3 март, пише 24chasa.bg.

- Анатолий Евгениевич, знаете ли, че сме се срещали преди 22 години?

- Така ли? Честно да си призная, не си спомням.

- В Пловдив, бяхте там на европейското отборно първенство. Дадохте ми автограф от втория път, бяхте сърдит за изпуснатата победа преди контролата над датчанина Ларсен. Трябваше да ви дебна на другия ден в руската книжарница.

- (Смее се.) Дано не сте ми се разсърдили.

- Това ли ви беше първото посещение в България?

- Мисля, че да. Но с българи съм се сблъсквал често. Ето и сега ми напомниха за една от първите ми международни загуби - от Никола Пъдевски. Даже ми е неудобно да го кажа, но първата ми среща с него беше преди цели 43 г. На олимпиадата в Скопие през 1972 г. той ме победи, а мачът с България завърши 2:2. Въобще българите имаха добра школа, спомням си много добри гросмайстори. Но това, че България има световни шампиони и при мъжете, и при жените, е феномен в световен мащаб. Браво!

- Какво представлява родният ви град Златоуст?

- Това е последният европейски град.

- Как така последният?

- Това е в Южен Урал, там минава границата между Европа и Азия. Даже табелка има.

- В биографиите ви пише, че играете шах вече почти 50 г. Сигурно вече ви е омръзнало, но все пак - продължавате ли да играете?

- Да, играя, при това понякога доста успешно. Предишната Нова година прекарах ваканцията в Холандия по покана на моя приятел, връстник и исторически съперник Ян Тиман. Организираха ни официален мач и аз спечелих. А все пак аз отдавна не играя активно, за разлика от Тиман. Та онзи мач бе за мен победа №175 в официален турнир или мач. А към днешна дата тези победи са 177. Това е изключително много. Аз го казвах на холандците, но виждах, че не разбират. Тогава ги попитах: Колко спечелени мача или турнира на година смятате за добро постижение? Те ми отговориха: Пет. Аз тогава ги втрещих: Ами пресметнете - значи 35 години по вашите критерии съм на върха. Чак тогава се светнаха. Факт е, че държа почти всички рекорди в шаха. Това го казвам не за да се хваля, такива са фактите.

- С кой турнир се гордеете най-много? Сигурно с Линарес 1994 г., когато направихте 9 победи и 4 равни и изпреварихте Каспаров с 2,5 точки.

- Е, тогава наистина добре се получи, рекордна победа, няма спор. Но имам много други силни турнирни победи. В Тилбург например спечелих първите пет турнира. И пет от петте, в които участвах. А и турнирът беше създаден заради мен. Направиха го, когато една година дадох сеанс там, в една местна компания. Говорихме много за шаха, а на другата година въпросната компания реши да направи турнир и ме покани да участвам. Както и другите най-силни шахматисти в света.

- Без Боби Фишер все пак. Много легенди се носят за вашите срещи с него, особено за тази през 1976 г.

- Не беше само тя. Всъщност за първи път се видяхме в САЩ, в Тексас, по-точно в Сан Антонио. Това беше веднага след като той победи Борис Спаски и стана световен шампион. Организаторите поканиха Фишер и той дойде. Което си беше учудващо, защото той рядко приемаше каквито и да било покани. Аз разделих първо-трето място с Лайош Портиш и Тигран Петросян. Но тогава просто се запознахме.

- Коя среща с Фишер беше най-драматична?

- В Токио през 1976 г. Говорихме си от седем вечерта до един след полунощ. Куриозното е, че точно по същото време Корчной поиска политическо убежище в Холандия. Затова си го спомням толкова добре.

- Това последната ви среща ли беше?

- Не. Последната беше във Вашингтон през 1977 г. Тогава почти се бяхме договорили за мач помежду си. Президентът на ФИДЕ Флоренсио Кампоманес ни закара във филипинското посолство, намери машинописка, която да напечата проектодоговора. Но в крайна сметка не го подписахме.

- Защо?

- Заради условията, които Фишер постоянно променяше.

- Какви условия?

- Например Фишер искаше да играем до 10 победи. Без да броим равните, тоест безлимитен мач. Аз не бях съгласен, защото мачът може да се проточи до безкрайност. Помислете - ние с Каспаров играхме до шест победи и пак мачът трая над пет месеца, преди да го прекратят при 5:3. Дори от нас с Фишер единият да беше спечелил с 10:0, което, разбира се, е в сферата на фантастиката, пак другият трябва да пада цял месец поред, без да спре. Все пак се играят по три партии седмично. Но аз и с това се съгласих, само че поисках на всеки три месеца да правим по два месеца почивка. В крайна сметка приехме всички условия на Фишер освен едно - той искаше мачът официално да е за титлата “абсолютен световен шампион при професионалистите”. Аз бях наясно, че от наша страна никога няма да ми разрешат да играя за нещо такова. В СССР по това време професионалисти нямаше, това беше доктрина. Опитах се да му обясня популярно, обаче той си знаеше своето - не и не. В крайна сметка всички са наясно, че ние двамата сме най-добрите шахматисти на планетата, и цял свят разбира що за мач ще играем, името после ще го измислим. Вече почти бяхме взели химикалките, за да подпишем договора, когато Фишер изведнъж остави своята и каза: Ако не е с моето име мачът, няма нищо да подпиша. И аз му отговорих: Няма, значи няма. И нищо не подписахме.

- И нито една партия с него не сте изиграли? Даже така, приятелски, блиц например?

- Не. Имаше един вариант година преди да умре. Фишер, между другото, на практикасам се вкара в гроба. Имаше бъбречна недостатъчност и го настаниха в болница в Рейкявик. Там обаче той не си вземал лекарствата заради параноичен страх, че ще го отровят. Когато разбрали, вече било късно. Та горе-долу година преди това преговаряхме чрез германския шахматен съдия Лотар Шмид. Той поддържаше добри отношения с Фишер, беше главен арбитър на мача му с Борис Спаски. И тогава аз се съгласих да играем по правилата на Фишер.

- Пак до 10 победи?

- Не, не. Той измисли свой собствен шах - Random chess. При него фигурите се подреждат по жребий. Ако не се лъжа, това са 968 начални позиции. Идеята не е лоша - няма как да научиш всичките наизуст, така че е важна не предварителната подготовка, а самото мислене. Разбира се, губи се хармонията. Та аз тъкмо се съгласих през Лотар Шмид да играя с Фишер този шах, когато той пак измисли нещо ново. Хрумна му, че трябва да се направи нещо срещу много равни партии и предложи примерно белите да започват без една пешка. Това вече ми дойде в повече и се отказах. Но ако се върна към нормалния мач, който пропадна, мисля, че най-доволни останаха професионалните боксьори.

- Моля?

- Мачът с Фишер трябваше да е във Филипините, защото президентът на ФИДЕ Кампоманес беше оттам. Наградният фонд беше 5 млн. долара. Когато нашият мач пропадна, те организираха такъв за световната титла по бокс при професионалистите в тежка категория. Добавиха 3 млн. към онези 5, след което стана факт “Трилърът в Манила” - мачът между Мохамед Али и Джо Фрейзър.

- Как би се развил животът ви, ако се бяхте родили в САЩ? И какво щеше да стане с Фишер, ако беше руснак?

- Интересен въпрос. Фишер е уникум, природен талант. Вероятно и в Русия, и в СССР да се беше родил, щеше да си е толкова велик, ако не и повече. Що се отнася до мен, аз съм роден в Златоуст, Южен Урал. Преведено на американски, това е нещо като Алабама. Някое малко градче там. Мисля, че при такава ситуация никога не бих станал световен шампион по шах.

- Кой мач беше по-труден за вас във физическо отношение? Срещу Корчной в Багио или срещу Каспаров в Москва?

- По време на мач губя средно по 10% от личното си тегло. На такъв мач се изразходва енергия колкото в мач по американски футбол. Това е официално изследване на учени от университета в Пенсилвания. Би трябвало да съм бил по-изтощен след мача с Каспаров, защото той беше по-дълъг - от септември 1984-а до февруари 1985 г. Вижте наши снимки в края му - изглеждахме като боксьори след 15-ия рунд. За мача с Корчной имаше изключително силен психологически натиск. Той беше избягал от СССР в Швейцария, у нас го смятаха за предател. Мачът бе представян като сблъсък на две системи, на два строя.

- Защо се съгласихте да прекратят първия мач с Каспаров?

- Това е най-голямата грешка в кариерата си - че се съгласих мачът да бъде прекратен без победител. Аз поведох 5:0, а към момента на прекратяването преимуществото ми беше 5:3. Според мен тогава се намесиха висши партийни интереси. Конкретно нареждането дойде от тогавашния зам.-министър на спорта Марат Грамов. Бяхме в неговия кабинет с президента на ФИДЕ Кампоманес, който тръгна на пресконференция да съобщи, че мачът продължава. В колата му се обадили по поръчение на Грамов. Не знам как са му въздействали, но пред журналистите той съобщи, че мачът се прекратява.

- Всъщност защо преместиха мача от Колонната зала?

- Заради погребението на Черненко, тогавашния генсек на КПСС. Някъде след 40-ата ни партия той беше в клинична смърт.

- С Каспаров какви са ви отношенията?

- Нормални. Не се виждаме често, но все пак.

- Защо отидохте да го видите в ареста през 2007 г.?

- Защото го бяха заключили неправилно по някакъв измислен повод. Отидох на “Петровка”, но при самия Каспаров не ме пуснаха. Тичаше напред-назад някакъв полковник и само повтаряше: “Генералите ги няма, генералите ги няма!”

- Той благодари ли ви?

- Общо взето, беше трогнат. Макар че тогава така и не го видях. Отидох, защото знаех, че там ще му е тъжно и противно. Видях майка му там, не можех да проумея защо не дават да му предаде колет. Въобще в такива случаи офицерите от ареста трябва да имат пряка връзка с вътрешния министър. Те не разбираха, че Русия щеше да изглежда по друг начин в очите на Запада, ако такива неща се случваха - мен да ме пуснат при Каспаров в ареста. Можеше един блиц да изиграем, журналисти да поканим.

- Легенди се носят за ваши мерцедес. Наистина ли тогава в СССР е имало само три - вашия, на Брежнев и на Висоцки?

- Колко са били, не знам. Моя си го спечелих на откритото първенство на ФРГ. През 1977 г. ме поканиха да участвам в първенството им, казаха, че “Мерцедес” е спонсор и ако победя, ще получа нов автомобил. Победих и ме закараха в завода. Седнах зад волана на един “Мерцедес 350”. Страхотна кола. Не разбирам защо 1 г. по-късно спряха този модел. Но имах трудности с вкарването му в СССР.

- Вярно ли е, че тогавашният външен министър Андрей Громико е трябвало да помага?

- Конкретно посланикът Валентин Фалин.

- Пазите ли мерцедеса?

- Не, продадох го. Аз не обичам да карам, возят ме. Но сигурно още е запазен, беше много добре поддържан. Всяка година идваха техници от “Мерцедес”. Ако го видя сега, сигурно ще го позная.

- С него ли катастрофирахте, когато пътувахте за доиграването на 27-ата партия с Каспаров?

- Не, със служебната волга. Близо до метростанция “Динамо”. Имаше поледица, шофьорът не овладя колата и се завъртяхме в четирите ленти на насрещното. Добре, че точно им светнало зелено и улицата още беше празна. Размина ни се.

- Минавате за един от най-запалените филателисти в света. Наистина ли колекцията ви струва 13 млн. евро?

- Не знам кой измисли тази цифра. Колекцията ми не е оценявана. Но наистина имам изключителни екземпляри, особено на шахматна и олимпийска тема. Например една швейцарска марка, посветена на олимпиадата в Лугано през 1968 г. Знаете какви педанти са, всичко проверяват по три пъти. И въпреки това една от марките в серията е сбъркана. В света има 11 такива сбъркани марки от тази серия и само една е била върху плик и е с пощенски печат. Е, тя е моя. Или пък кубинската серия от 1951 г., посветена на 30-ата годишнина от победата на Капабланка над Ласкер. Тя е в два варианта - със зъбци и без. През 1979 г. починал един от основателите на компанията, която ги е печатала, и в сейфа му намерили един лист от тези без зъбците. Бяха оценени на 600 долара - тогава доста солидна сума. Аз ги купих от моя приятел, шеф в испанската федерация.

- Защо политиката така се намеси в шахмата?

- Че то сега в шаха на практика няма политика. Преди имаше. Започна покрай мача Фишер - Спаски, апогеят беше на първия ми мач с Корчной и битките с Каспаров.

- Компютрите измениха ли шахмата?

- Те се намесиха в него. Това си има плюсове и минуси. Както във всичко. Например бяхме принудени да се откажем от доиграването на отложените партии, което повлия на качеството на играта. Вече по-малко се играят ендшпилни позиции, защото не се стига до тях.

- Не изчезна ли изненадата в шаха?

- Изненади има и ще има. Все още компютрите не могат да пресметнат всичко. Аз не обичам да играя срещу компютри.

- Не можем да минем без политика. Какво мислите за убийството на Борис Немцов?

- Ние в Русия, имам предвид хора с различни политически пристрастия, стигнахме до извода, че това е сериозна провокация с цел дестабилизация в страната. Провокация конкретно срещу Путин, това всички го разбират. Аз мисля, че това не е единичен ход и ще видим следващите. Но е съвършено ясно, че в Русия няма политическо движение, в чийто интерес е това убийство.

- Украинският конфликт може ли да даде началото на края на една стабилна Европа?

- Разбира се, събитията там са голямо предизвикателство за Европа и за света. Намираме се в извънредно опасна ситуация. Ако не се научим да се чуваме един друг, да се разбираме, даже не мога и да си представя къде може това да ни доведе.

- Има ли опасност от война?

- Да, съвсем реална.

- Трета световна?

- Ако говорим за световна война, то в локалните конфликти тя отдавна се води. През тази година празнуваме 70 г. от края на Втората световна. Ако погледнем колко военни конфликта са избухнали оттогава, ще имаме горе-долу по един годишно. Така че третата световна война се води на локално равнище. Не дай боже да премине в активна фаза.

Използвани са въпроси и на други журналисти, както и отговори на Карпов по време на срещата му в Националната спортна академия.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.