стопкадър: Ютуб

 

Недостигът на ракети-прехващачи за системите „Пейтриът“ поставя Украйна пред тежка зима с висок риск за критичната инфраструктура, предупреждава Джак Уотлинг, старши научен сътрудник по приложни военни науки в Кралския институт за обединени услуги в Лондон (RUSI).

Според Уотлинг ефективността на украинската противовъздушна и противоракетна отбрана се е сринала вследствие на изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Делът на успешно прихванатите руски ракети е спаднал от над 70% до нула, предаде БГНЕС.

Уотлинг посочва, че проблемът не може да бъде решен бързо. Балистичните ракети, включително руските „Искандер“, се движат със скорости над пет пъти по-високи от тази на звука и могат да извършват маневри при спускането си. Това изисква сложна комбинация от радари, системи за обмен на данни и високоточни ракети-прехващачи.

Производството не достига

Според анализа САЩ и лицензирани производители в Германия и Япония имат капацитет за производство на около 840 ракети „Пейтриът“ годишно. В същото време Русия произвежда приблизително 750 ракети „Искандер“ годишно и има намерение да увеличи производството. Допълнителен натиск върху системата създава необходимостта от изстрелване на по две или три ракети-прехващачи срещу една балистична ракета, за да се постигне висока вероятност за нейното унищожаване.

Според Уотлинг това означава, че за надеждна защита на цялата си територия Украйна би имала нужда от количество ракети „Пейтриът“, многократно надвишаващо сегашния глобален производствен капацитет. Ограниченият обсег на отделните пускови установки допълнително усложнява задачата.

Натиск върху западните запаси

Авторът предупреждава, че западните държави са били изправени пред дилема още преди ескалацията на конфликта с Иран – да продължат да предоставят ракети на Украйна или да запазят собствените си запаси.  По думите му военните действия в Близкия изток са задълбочили глобалния недостиг на ракети-прехващачи. В анализа се посочва, че Иран е използвал значително по-голям брой балистични ракети в отделни периоди в сравнение с Русия, което допълнително е натоварило наличните системи за противоракетна отбрана.

Уотлинг стига до извода, че Украйна няма да получи достатъчно ракети „Пейтриът“ до зимата, за да гарантира защитата на критичната си инфраструктура. Затова Киев трябва да се подготви за сериозни нарушения на електроснабдяването и да предприеме мерки за разпределяне и укрепване на ключови системи като водоснабдяване, канализация, електроенергия и отопление.

Киев търси алтернативи

Украйна разглежда и възможности за атаки срещу руската инфраструктура за производство и използване на балистични ракети. Според анализа обаче руските предприятия са добре защитени, поради което за успешни операции ще бъдат необходими допълнителни средства и по-голям производствен капацитет на украинската отбранителна индустрия. Сред възможните решения Уотлинг посочва развитието на украински крилати ракети и възобновяването на дискусиите за предоставяне на германските ракети „Таурус“. Берлин досега отказваше подобна доставка заради опасения от допълнителна военна ескалация.

Предупреждение към НАТО

В заключението си Уотлинг отправя остра критика към отбранителното планиране на НАТО. Според него още преди началото на пълномащабната руска инвазия през 2022 г. са били известни приблизителните мащаби на необходимостта от ракети-прехващачи, но не са били направени достатъчни инвестиции за увеличаване на производството на „Пейтриът“. Като алтернатива той посочва необходимостта от ускорено развитие на други системи, сред които френско-италианската SAMP/T.

„Истинският урок“ от ситуацията, според автора, е, че Европа не е изградила достатъчно отбранителен капацитет въпреки войната непосредствено до своите граници. Недостигът на ракети-прехващачи не застрашава само способността на Украйна да защитава инфраструктурата си, но поставя въпроса и за готовността на европейските държави да се защитят при бъдещ мащабен конфликт.