Умрелият нищо не усеща, но живите страдат. Много страдание ни се събра напоследък…

Премиерът е категоричен: пълна забрана на пушенето на обществени места! „Даваме, вика, 3,25 млрд. лв. за здравеопазване, а колко са болните с рак на белия дроб и на гласните струни? Хората пушат, не спортуват, мързелуват, ядат тлъсто, пият ракия и пушат цигара от цигара и после сме най-болната нация...“

Така е. Според МБМД само 6% от българите спортували. Ние например не сме в тия 6%. В това отношение сме като един Дъфи от „Цялото кралско...”, който „поддържаше спортната си форма, като духаше пяната от бирата си...” И като се замислиш, за какво да спортуваш? За да умреш здрав? Ами това е направо нелепо, каръшко! Колко по-аргументирано е човек да умре болен.

Но някои неща, г-н премиер, не зависят само от народа. Например при нас пускат чат-пат осолена сланинка, но рядко успяваме да се вредим от пенсиите. Същото е и със свинските крачета. Разграбват се на момента. Щото народът е беден. „Стандарт” пише: „Злато за пуйки”. Народът залагал златните накити, за да осигури празничната трапеза. Управителят на заложна къща споделил: „Имаме случаи дори да ни предлагат златните си коронки.“ Кой според вас може да има още златни коронки? Именно.

Забравил е г-н премиерът собственото си детство, как е ял филия с мас. Защо? Защото семейството му е било бедно, много бедно! Затова и народът яде тлъсто. Или, ако ми позволите да го кажа с думите на Христина Рафайлова от „Новинар” - „На нашите герои животът, природата, държавата, околните, майките и татковците са и продължават да им го начукват. Явно обаче свинщината им не е въпрос на трансформация, а на даденост.”

И даденост има, не отричам...

В НС оня ден стана голяма патаклама. Сидеров подири сметка на Цветанов за разследването на инцидента пред Баня башъ. И Цецо си позволи да го упрекне, че и „Атака“ не са се държали прилично. „Това, пише неизвестен за мен талант от „Новинар”, още повече рефлектира върху Сидеров, който започна да подвиква на Цветанов... и обвини Цачева, че е била член на БКП. За да успокои страстите, тя цитира Чърчил – „Ако на 20 не си бил комунист, нямаш сърце, ако на 30 продължаваш да бъдеш - това е нещо друго”, заключи тя...

Според „Стандарт” обаче не го е цитирала, а го е перифразирала. Лично ние мислим, че не е нито едното, нито другото. Да се цитира, е съвсем различно нещо. Например: „Политиката - казваше Чърчил - много прилича на войната. Мисля, че в някои случаи трябва да се използва и отровен газ.”

Ако пък искам да перифразирам Чърчил, бих казал: „Ако си завършил редовно СУ, то си юрист. Ако си от РабФак – то е друго...”

Според нас тази сентенция е минала поне през три ръце, доде стигне до Тетка. И в последната редакция се усеща стилът на... сещате се.

Оня ден на МС чел на глас и коментирал писмо на Барозу до него: „Значи всеки път, понеже той знае, че на Балканите, в България, когато поощриш някого, той веднага се отпуска... той, виждате, във всяко изречение, в което ни поощрява, веднага казва след това, познавайки явно народопсихологията при нас, а и нашата, с едно изречение, че при все това има все още да се извърви дълъг път. Сиреч да няма отпускане. Значи окуражаващ е, похвалва ни, в същото време трябва да се извърви дълъг път... Значи казва, както ние казваме – отлично, даже много добре.”

Според нас един такъв прочит на писмото е заблуда. Казваме заблуда от куртоазия. Иначе добре съзнаваме, че е опит за измама.

И докато сме из тази духовна материя, да спомена и д-р Стоичков. „Стандарт“ съобщава: „Камата пише стихове за Банско”. Модерният ляв говорил на откриването на ски сезона и казал: „Последните паднаха в кърви и Банско стана първи.“ Е, наивно е, но чий първи опит не е наивен? Важното е да е искрено, да извира от сърцето и да е вярно. Па дето не е висока поезия... Така де, не всеки може да е Тома Марков... Слава Богу!

Руснаците имат един израз: „Глупостта е като смъртта: умрелият нищо не усеща, но живите страдат.”

Много страдание ни се събра напоследък...