Кап. Георгиев: Стар мазут и слаб контрол замърсяват Черно море

23/06/2026, 16:15

Кадър БНТ

По плажовете на Южното Черноморие продължава да изплува мазут. През последните 4 дни в екоинспекцията в Бургас са постъпили десетки сигнали за замърсяване – за нефтени петна по плажовете от Созопол до Синеморец. От Морската администрация заявяват, че осъществяват постоянен контрол във българските морски пространства и следят замърсявания от плавателни съдове.

Темата коментираха пред БНР капитан Тодор Георгиев и д-р Димитър Беров от Института по биоразнообразие на БАН.

Замърсяването на Черно море не е ново явление, а дългогодишен проблем, произтичащ от натрупвания на нефтени отпадъци, остарял флот и недостатъчен контрол, смята кап. Тодор Георгиев. Той подчерта липсата на нефтосъбирачи и сателитен мониторинг, както и институционалната пасивност. Според него проблемът е хроничен и ще се повтаря, докато държавата не инвестира в постоянен контрол и техника.

В интервю за предаването "12+3" той посочи, че мазутът, изплуващ по Южното Черноморие, вероятно е резултат от стари нефтени отлагания, повдигнати от дъното, а не от системно изхвърляне на отпадни води от кораби. Тоест основният източник на замърсяването са стари нефтени отлагания, натрупвани с десетилетия на морското дъно.

При влошени метеорологични условия те се разместват и достигат до брега. "Черно море е силно замърсено като цяло… това не е нещо ново", подчерта Георгиев, като припомни, че подобни явления са наблюдавани още през 60-те години на миналия век.

Капитанът обърна внимание и на състоянието на корабния трафик в региона. Според него в Черно море продължават да плават малки и остарели плавателни съдове, които крият риск, макар и да подлежат на контрол. В същото време той отбеляза, че заради войната корабоплаването значително е намаляло, което прави по-малко вероятно текущото масово замърсяване да се дължи на изхвърляне на отпадни води. "В Бургас и Варна има по-малко кораби, отколкото в Могадишо", отбеляза Георгиев.

Сериозен проблем според него е липсата на специализирана техника за реакция при нефтени разливи. България не разполага с нефтосъбиращи кораби от десетилетия. "Нямаме нефтосъбирачи от 20–30 години… последните ги бракуваха през 90-те", посочи той, като подчерта, че наличието на няколко такива съда би ограничило значително последствията от подобни замърсявания.

Георгиев бе категоричен и по отношение на необходимостта от по-добър мониторинг. Според него държавата изостава в използването на съвременни технологии, включително сателитно наблюдение. "Не би било зле Министерството на транспорта да си плати за денонощен сателитен мониторинг… обяснението "нямаме пари" не може да бъде оправдание", заяви той.

Капитанът отбеляза, че съвременните сателитни системи позволяват да се установи източникът на замърсяване с висока точност, но липсата на системен контрол и реакция остава ключов проблем. "Веднага можеш да видиш струята… но някой трябва да се размърда", добави той, критикувайки институционалната пасивност.

Според капитан Тодор Георгиев замърсяването на Черно море ще продължи да се проявява периодично, ако не бъдат предприети целенасочени мерки за модернизиране на контрола, техническо обезпечаване и активно наблюдение на морската среда.