В 4 часа и 5 минути сутринта на 8 април 1965 година в жилищна кооперация на бул. “Димитър Благоев” №2 в София проехтява изстрел. За броени секунди пред входа на блока се струпват цивилни и униформени милиционери. Няколко от тях се качват по стълбите до един от апартаментите. В една от стаите е намерен в леглото си прострелян в главата Иван Тодоров – Горуня, зам.-министър на земеделието и шеф на “Напоителни системи”, пише "Монитор". 

Опитът за преврат

В края на 1964 година бившите партизани Иван Тодоров – Горуня, Цоло Кръстев, комендантът на София генерал Цвятко Анев и полк. Иван Велчев, шеф на кабинета на военния министър Добри Джуров, организират нелегална група от висши военни с цел да свалят Тодор Живков. Внимателно започват да търсят съмишленици сред генералите и в апарата на ЦК на БКП. Планът на заговорниците предвиждал да се действа на пленум, насрочен за съботен ден. Ген. Анев със сили на столичния гарнизон трябвало да овладее Партийния дом и да парира охраната, вярна на Живков. Полк. Велчев имал задачата да обезвреди командирите на армии. Самият Живков трябвало да бъде арестуван. Горуня е наричан Доктора, а полк. Велчев - Болното момче. За да не стане провал, заговорниците се срещат само когато “кашлят малко”, т. е. когато опасността да ги заподозрат е нищожна. Избягвали разговорите в закрити помещения. В краен случай се говорело шепнешком при пуснато радио или чешма. Никой освен Горуня не знаел какво правят другите заговорници и с кого са свързани.

Още през февруари 1965 г. заговорът е разкрит и Държавна сигурност започва да следи и подслушва заговорниците. Провалът тръгва от недоверието на част от превратаджиите един към друг. При опитите да бъдат привлечени някои от висшите офицери са сметнали, че ги провокират, и докладвали на Добри Джуров. Има версия, че съпругата на един от генералите го е издала директно на Тодор Живков.

На 5 април 1965 г. Горуня казва на ген. Анев, че са разкрити. Унищожават всички улики. Горуня и Анев се уговарят да минат в нелегалност и да се срещнат на 10 април вечерта във Врачанско, откъдето да избягат в Румъния. На 6 срещу 7 април Анев се измъква от наблюдението на ДС, замаскиран в един камион, и се укрива при кума си Борис Коларски на Горнобански път в София. Държавна сигурност обаче не го изпуска - монтирала е подслушвателно устройство във фуражката му. На 8 април по обяд той е арестуван, без да успее да окаже съпротива. У него са намерени два заредени пистолета и 52 патрона.

Версиите за 8 април 1965 година

Късно вечерта на 7 срещу 8 април Горуня и полк. Велчев се срещат в дома на Горуня в същата стая, където е открит прострелян няколко часа по-късно. Разговарят с мимики, пишейки си бележки, защото знаят, че целият апартамент е бъкан с бръмбари. Обсъждат дали да се предадат, или да се опитат да избягат в Румъния. Те знаят, че целият район около кооперацията е блокиран и рано сутринта ще бъдат арестувани. Полк. Велчев напуска дома на Горуня около полунощ и веднага е арестуван на улицата. В 4 часа и 5 минути проехтява изстрел.

Според разследващата журналистка Люба Манолова Горуня е бил убит в стаята си от двама души, агенти на ДС. Единият от тях се казвал Атанас Узунов (Злото), но когато излиза този факт, той вече не е между живите. Позовава се на многократните си срещи с Тодор Тодоров, по-големия син на Горуня. Същата нощ обаче Тодор не е в жилището, идва едва около 9 часа сутринта. Синът оспорва автентичността на намереното предсмъртно писмо.Той твърди, че баща му е бил ръган и с нож след изстрела.

Журналистът и писател Крум Благов задълбочено разследва цялата история около заговора и аргументирано доказва, че Горуня се е гръмнал сам от безизходица. Той е знаел, че е блокиран отвсякъде. За да достигнат до него, евентуалните му убийци е трябвало да минат незабелязано първо през стаята с жена му, от там да влязат в стаята, където е спял малкият му син Виктор, и едва тогава да влязат при Горуня.

Младият тогава следовател Йордан Орманков свидетелства от първо лице в спомените си: “До леглото върху малка пътека персийски тип - куршум. Куршум от голям пистолет - почти като картечница. Горуня е стрелял в дясното си слепоочие, куршумът минава през средата на челото му, рикошира в една от стените и пада на килимчето до леглото. Отнесено е парче от предната част на черепа, а части от мозъка бяха пръснати по стената. Изстрелът е станал в 4 ч и 5 минути. В 4 ч и 12 мин домашните на Горуня посягат към телефона да звънят за линейка. Линейката идва бързо, защото “Пирогов” е наблизо.”

На нощното шкафче Орманков намира том от съчиненията на Ленин. Върху тома - автоматична писалка с мастило, акуратно поставена. В тома - продълговат лист. Предсмъртно писмо на Горуня. Орманков го помни наизуст: “След като завърши идейният разгром на партията, започна физическото изтребване на нейните членове. Умирам, но няма жив да се дам в ръцете на враговете на партията.”

КОЙ Е ГОРУНЯ?

Роден е на 5 януари 1916 година в с. Горна Кремена, Врачанско. Заклет комунист, той бяга от затвора и през септември 1941 година е един от създателите на партизанския отряд “Гаврил Генов” в родния си край. След 9 септември 1944 г. се издига до член на ЦК на БКП, заместник-министър на земеделието и председател на Комитета по водно стопанство при Министерския съвет.

Официално е записано като самоубийство

През 1990 година Тодор Живков вече е свален и се назначава ексхумация на тялото на Горуня, погребан някога набързо в родното му село Горна Кремена. Тръгва ново дело за установяване на причините за смъртта на Горуня, както и графологична експертиза на предсмъртното му писмо. Доказано е отново самоубийството с пистолет ТТ, личното оръжие на Горуня.

Следете 24 часа в денонощието най-ексклузивните новини от Света, България и Варна в Petel.bg!

Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!