Захари Бахаров в страната на "Троновете"

---

Белфаст, Северна Ирландия. Ноември 2014. Захари излиза от хотелската стая в 4 часа сутринта. Вали. Защото в тази част на света, почти винаги вали. Вали толкова много, че когато вали малко, ти се струва, че не вали. През този месец, докато снима в "Game of Thrones", Захари ще научи много неща. Едно от тях е, че българското "пиши го дъждовен" тук не важи. Прибира се в 6 вечерта, кален, мокър и премръзнал. Защото от тази страна на "Вала" е така. Пет месеца по-късно, и той, както всички фенове на най-гледания телевизионен сериал напоследък, е в очакване на новия сезон. Междувременно, режимът му е почти като в Белфаст. Репетира две неща наведнъж - постановката "Дакота", която подготвят с Владо Карамазов и Юлиан Вергов, под режисурата на Владо Пенев и грандиозния спектакъл "Квартет" с режисьор Явор Гърдев. И ако му зададеш клиширания въпрос "Кино или театър?", вероятно ще отговори с клиширания отговор "И двете ме провокират по различен начин." Пък и от работата си в Белфаст и срещата с по-възрастните актьори от "Game of Thrones" е научил още нещо - "че трябва да си съдереш гъза, но да останеш в някаква свежест."

Диляна Ценова разговаря със Захари Бахаров за Интервюто.

Всички чакат да разкажеш за участието си в петия сезон на “Игра на тронове”. Как беше на снимачната площадка на един от най-успешните сериали в света?

Не мога, не знам, а и не искам да казвам нищо за сюжета. В момента има 20-30 милиона души, които тръпнат в очакване да разберат какво ще се случи, сезонът започва днес. Това е цялата работа - приказката да бъде разказана така, че да умираш от любопитство какво ще стане по-нататък. Пък и аз съм много малка част от сюжета, не зная какво се случва в целия пети сезон.
Разкажи тогава същото, което си разказал на приятелите си – какви са ти впечатленията от голямата киноиндустрия?

Снимахме в Белфаст. Беше абсолютно атлетическа дисциплина, зверско физическо усилие. Там никой не плаща, за да си седиш в хотела, бачкаш от началото до края. Парадоксалното е, че колкото повече ефекти се ползват в киното, когато целият сет е в зелени екрани, за да бъде генерирано после всичко компютърно, толкова повече нарастват изискванията към актьорската работа. Вече никого не можеш да излъжеш с някакви трикове. Примерно навремето се е снимало така – мегазвездата идва, снима си близките планове и после с дубльори екипът довършва нещата. Чувството за реалистичност на зрителя вече е толкова обострено, че не можеш да шикалкавиш. Докато язди, му снимат само краката, приближава се и само за близкия план си е Ръсел Кроу – няма такива работи! Зрителят инстинктивно усеща, че нещо го лъжеш с монтажа, и ако не е Ръсел Кроу от началото до края върху тоя кон, няма мърдане. Не знам защо точно с него давам пример, обаче той наистина язди супер добре. И те така го снимат, че да се вижда, че това е Ръсел Кроу и язди. Колкото повече специални ефекти има, толкова по-сложно е за актьорите. През цялото време се бихме в едни калища, размазващо беше. Няма маркиране и отиграване – истински бой до скъсване. 
Не се ли контузвате при такъв здрав бой?

Е, има протектори, обаче аз си го блъскам човека колкото мога. Но той затова е каскадьор.
Инструктор на боя имахте ли?

Е как?! Раули Айрлам - има награди за каскадите в "Ултиматумът на Борн". Този човек след всеки дубъл крещеше по мегафона: “По-силно, Захари! Удари го по-силно! Взел съм ти българин каскадьор, да си го блъскаш, да си ти е твой човек.”  А каскадьорът е Тео, мой приятел освен всичко друго. Направо се изкъртвахме от бой. 
Виждал ли си монтирани кадри от сериала?

Виждал съм само много мъничко парче, трябваше да презапиша гласа.

Значи и ти ще гледаш за първи път петия сезон на “Троновете” по телевизията?

Да, абсолютно нищо не съм виждал. 
Колко време ти отнеха снимките?

Един месец. Кондицията за такова нещо трябва да е убиец. Снимките обикновено започват в 5 часа сутринта, така е с всички филми. Сега си давам сметка, че ако искаш да снимаш филм, трябва да започнеш да ставаш по тъмно две седмици по-рано.
Аз ставах в 3, за да съм в 5 на терен, правиха ми грим два часа и половина. Затова ти е кондицията, защото без този бой не може. Ако той не е достатъчно впечатляващ, ще го клъцнат, няма да го има изобщо във филма. И още нещо – на терен нямаше нито един стол. В българското кино най-важното нещо е всеки да има стол. Трябва да седиш във всеки момент, трябва да си луд да нямаш. А там имаше 300 души и нито един стол.
По едно време направо се потресох и ги питах: “Няма ли тука някой да седне?” То просто няма момент, в който да нямат работа, затова са непрекъснато прави. 
Сприятелихте ли се с другите актьори, или всеки си седеше сам в хотела след работа?

Вечер излизахме с младите актьори да хапнем, беше много приятно, разбра се, че актьорите по целия свят са едни и същи. Кийт знае най-добрите ресторанти в Белфаст, той, завалията, от години снима там - или на Вала, или на баща си в замъка. А и двете локации са в Белфаст. Разбира се, не му трябва и резервация. Един ден пристигнаха няколко от по-възрастните актьори, примерно 50-60-годишни. Ще подчертая, че това не са някакви мултимилионери или мегазвезди, които изкарват стотици милиони на филм, а нормални, работещи актьори. И то в златните години за мъжа актьор – тогава има достатъчно сили и опит.
И виждам една група хора, които са с абсолютно същия импулс, интерес и любопитство към това, което вършат, като мен днес. Тук не е така, има буквално няколко възрастни актьори в България на тази възраст, които са с подобен ентусиазъм. Всичко друго до 50-ата си година е тотално съсечено и притиснато. Или се пропиват, или подхващат някакъв друг бизнес и угасват. А онези говореха за други неща - за проектите си, за това какво са играли, за това какво биха искали да изиграят…
Един от тях разправяше, че иска с Шекспир малко да се позанимава през пролетта. Попитах го защо и той ми каза: “Изтичащото време малко ме тормози, искам да медитирам върху това на сцената. Според мен Шекспир се занимава с изтичащото време.” Т.е. иска да си отиде в работилничката и малко да се позанимава с житейските теми, които го вълнуват. А не: "Отивам да взема 7 лева."
И твоят извод какъв е?

Че трябва да си съдерем гъза, но да останем в някаква свежест. За да стане това, Three Вears ли ще е, на ръце ли ще ходим…
Във филма “Пазители на наследството” ти нямаше сцени с други актьори, но пък Джордж Клуни те режисира. Какво ще кажеш за него?

Клуни е гъзар. Аз се записах оттук на кастинг, пратих им видеото…
Как така? Не трябва ли да се явиш на кастинг, за да те видят?

Не, дали са ти текст, който записваш и им го изпращаш. Има такава система, след 7 минути видеото ми е при тях. Мина една седмица, агентката ми се обажда и казва: “Трябва да отидеш до Германия, продуцентът и режисьорът искат да се видят с теб.” Излитам аз, като съм се подготвил за втори кръг на кастинга. Влизам в студиото, обаче ми казват, че ще трябва да чакам, при което седя 40 минути в една стая. Дойде някаква жена, нагласи една камера и чакаме.
По едно време влизат продуцентът и Джордж Клуни, той със суичър, носи папка. Седнаха, жената пусна камерата… аз се бях наточил да им стопя лагерите, захапал бях здраво, на кастинг съм все пак. И Клуни почна: “К’во става сега, ти къде живееш?” Викам: “Ами в София”, това-онова и супер тарикатски, докато се усетя, ей така, както си говорехме, уж се разсейваше, а аз чакам да ми даде задача за кастинга, изведнъж каза: “Ние много ти благодарим, че дойде, защото то не е малко път. В колко ти е полетът? А, да, в 8 часа. Ами добре, просто искахме да дойдеш, за да ти кажем, че ще се видим пролетта, защото получаваш ролята.”
И аз направо зяпнах: “Така ли? Ами добре, ще се видим.” Те двамата казаха “Чао”, затвориха вратата и аз останах с жената на камерата. Викам й: “Сега к’во?”, а тя: “Не знам к’во.” И аз: “Ами добре, ще се напия на летището”. И си тръгнах.  
После снимките как минаха? Пак ли беше работа от сутрин до мрак?

Не, съвсем различно беше. Луксозна продукция, нямаше бърза работа. Имаха време и пари. В сценария пише примерно: “Джип минава през гора в Германия”, и това го снимаме цял ден. В “Под прикритие” нямаме нито време, нито толкова пари и затова снимаме гумата на джипа, той може да минава и през „Княжево”, няма значение. Те обаче разпъват огромен кран, отгоре се вижда вековна гора, слиза надолу, мравчица минава, мащаби, мащаби… Ама Клуни си има негово си Three Вears и си прави каквото си иска. Но филмът накрая не беше много успешен с боксофиса. Тези хора обаче се държат съвсем нормално, никой няма 18 души охрана. Просто обядваме на терен, тук - Джон Гудман, тук - Мат Деймън. Беше ми странно някак, ама си казах: “Какво толкова, колеги артисти.”
Иска ли ти се да живееш в чужбина?

Това, което аз мога да предложа на световната киноиндустрия, е толкова мъничко, ограничено и екзотично, че няма никакъв смисъл да ходя където и да било. Аз съм си тук и ако потрябвам на някого, той ще ме извика. Вече няма значение къде живееш, в Холивуд няма никой, там са им предимно офисите. Е, на някои са им там и къщите... Но заради децата ми съм го мислил, иска ми се да живеят на по-хубаво, най-малкото по-чисто място. Питам се всеки ден с какво са ми виновни децата? Хайде, аз съм си свикнал, изолирали сме се, движим се в ограничена среда. Но какво са виновни децата ми, че да играят в най-гнусния, пълен с фасове и напикан от кучета и котки пясък? Не знам, ще видим какво ще стане. 
Като водещ на Националната лотария виждаш и друг свят, нали?

Да, там се срещам с точно обратното на това, което говоря досега – хора, които нямат възможност дори да си мислят за всички тези неща, за които ние с теб си говорим. Често ги питаме: “За какво мечтаете?”...Най-често хората мечтаят  да си оправят заемите и някак да свържат двата края. И от тази перспектива, всички тези глупости с Джордж Клуни и Шекспир звучат направо нахално. Дори човек може да се почувства направо виновен. Много е тъжно, но е факт. 
Телевизията изхабява ли таланта?

Зависи колко талант имаш.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.