Догодина – до амина! Че знае ли човек...

31/12/2011, 09:59

Какво толкова й празнуваме на тази Нова година, какъв е смисъла на цялото преяждане и препиване, на гизденето, подскачането по дансинга и стремежа непременно много да се забавляваме, дори и да не ни е чак толкова весело? Тези въпроси не може да не ни хрумнат поне веднъж в дългите часове на празника, с чието отбелязване здраво сме се захванали. Не знам как е за другите, но аз открих не една, а цели две причини да се радвам докато свалям стария календар от стената и закачам новия на негово място.

Първо, ако през 2011-а не сте ударили джакпота, не ви се е родило дете или не ви е споходило друго очевидно щастие, трудно ще отречете, че отиващата си година беше доста гадна.

Природни и обществени катаклизми по цял свят, ужас след ужас. Някой може да възрази, че напоследък всяка година, гледана пред кривото огледало на медиите, изглежда така, и ще има сериозно основание. И все пак можем да се радваме, че 2011-а свършва и да я пуснем да си ходи без съжаление.
Второ, празнувайте идването на 2012-а като за последно, че знае ли човек... Току виж древното пожелание „Догодина – до амина!” взело, че придобило нов и не чак толкова весел привкус. Вярно е, че прокоби за края на света слушаме още от началото на новия век, но не забравяйте, че древните маи са били много, ама много сериозни хора и са били наясно с доста неща.
Ако пък се окаже, че вместо свършек, светът го очаква някакъв магически рестарт, след който хората ще станат по-добри и по-умни, толкова по-добре. Е, тогава наистина има какво да празнуваме. Кой знае защо обаче, в този сценарий вярвам точно толкова, колкото и в предишния. Но стига толкова умуване и въпроси с мъгляви отговори! Наздраве и да ни е честото!