България първа в ЕС по смъртност: 43 479 души по-малко само за година (обзор)

---

Девора Недялкова; 24 часа

 

За една година населението на страната ни е намаляло с 43 479 души, или с 0,6%, показват окончателните данни на НСИ за демографските процеси през 2014 г.

Според статистиката ясно се открояват няколко тенденции: броят на българите продължава да намалява, населението застарява, а смъртността в България е най-висока от цяла Европа.

Броят на умрелите през 2014 г. е 108 952 души, което е с 4,4 на сто повече на годишна база, а коефициентът на обща смъртност - 15,1‰. Само Литва и Латвия се доближават до нас с близо 14% смъртност. За сравнение средният за Европа е 9,9%, а в Ирландия и Кипър е близо 6 на сто. Това нарежда страната ни на 16-о място по численост преди Дания с 5,6 млн. души и след Австрия с 8,5 млн.

 

През 2014 г. в България са починали 517 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 7,6‰. Той се повишава за първи път от 1997 година. През 2001 г. той е бил 14.4‰, през 2005 г. е паднал на 10,4 на сто, а през 2013 г. до 7,3‰.

През миналата година в 11 области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Габрово и Смолен - съответно 1,3, и 2,7‰. Най-висока детска смъртност има в Сливен (15,4‰), Хасково (12,1‰) и Силистра (12‰). По-висок от общия за страната и със стойности над 10 на сто е коефициентът в областите Шумен - 11.7‰, София и Видин - по 10,6‰

Данните показват, че към края 2014 г.

броят на

българите в

страната е

7 202 198 души.

Делът на мъжете е 48,6%, или 3 502 015, жените са 3 700 183, което е 51,4 на сто. На 1057 жени се падат 1000 мъже.

През миналата година се е

запазила

тенденцията на

застаряване

на населението

Данните на националната статистика показват, че в края на 2014 г. хората на 65 и повече години са 1 440 329, или 20 на сто, от всички в страната. Делът на населението в тази група нараства с 0,4% на годишна база. За сравнение спрямо 2001 г. увеличението е с 3,1 на сто.

 

Оказва се също, че процесът на застаряване е по-силно изразен при жените, сред които делът на тези на 65 г. е 23,2%. При мъжете тази група е 16,6%, а като причина за по-ниските равнища са посочени по-високата смъртност и по-ниската продължителност на живота в сравнение с тази на жените.

С най-много застаряващи жители са Видин (27,9%), Габрово (26,7%) и Ловеч (25,6%). В още 14 области делът на застаряващите българи е над 20%. Най-малка част тази възрастова група заема в София (16,5%), Благоевград, Варна и Бургас съответно 17,5, 17,6 и 17,7 на сто.

Като цяло населението на Европа застарява, показват данните. Делът на хората на възраст 65 и повече години е 18,5%, което е с 0,3% повече на годишна база. Най-високи са равнищата в Италия - 21,4%, след това е Германия с 20,8 на сто и Гърция - 20,5. Най-нисък е делът на възрастното население в Ирландия - 12,6%.

 

 

 

Като положителни тенденции от НСИ отбелязват

увеличената

раждаемост

и нарастващата продължителност на живота. През 2014 г. у нас са родени 67 585 деца, или с 1007 повече от 2013 г. От тях момчетата са 34 735, а момичетата - 32 850. В градовете през 2014 г. са родени 50 704 деца, а в селата - 16 881. Най-висока е раждаемостта в Сливен, София и Бургас. Най-ниска е в областите Смолян, Габрово и Видин.

Средната продължителност на живота се е увеличила до 74,7 г. Жените живеят 78.3 г докато мъжете - 71,2 г. Градското население живее по-дълго от това в селата - съответно 75,5 и 72,8 години.

 

 

 

 

59% от децата се раждат без брак

39 773, или 58,8% от всички деца са родени извънбрачно, сочат данните на НСИ. Макар и минимално, делът им намалява, тъй като през 2013 година е бил 59,1 на сто. От 1991 г. насам обаче има трайна тенденция за увеличаване на родените без брак деца. Преди 13 години делът им е бил едва 18,5%, през 2001 г. е достигнал 42 на сто, а сега вече е близо 60%.

Извънбрачната раждаемост е по-висока в селата - 67,8%, отколкото в градовете - 55,9 на сто, показват още данните. Данни за бащата има в 72,5%, което означава, че децата най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи без брак, твърдят експертите от статистиката.

Най-много извънбрачни раждания има в област Ловеч - 76,3 на сто, почти толкова и във Видин и Сливен. Най-ниски са стойностите в Благоевград и Кърджали, съответно 42 и 44,9%.

Повишаването на извънбрачната раждаемост било характерно за цяла Европа, въпреки че България и тук е първенец. След нас се нареждат Естония (58,4%), и Словения (57,6%). Най-нисък е делът в Гърция -7,6%.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.