Варненското село Кипра се прочу и в Антарктида. Там са също нос Геша и още 83 местности с нови български имена

---

Връх Скафида, ледник Добродан, седловина Сойка, Урдин хребет, нос Геша, рид Ездимир, остров Алабак, хребет Егерика, залив Капистурия... Всички тези странни имена, но повечето с български корен, са на географски обекти в Антарктика. Те са наименовани с указ на президента Росен Плевнелиев от 7 април 2015 г., който е обнародван днес в Държавен вестник.

На континента Антарктида, където България има полярна база на остров Ливинстън, действа международна комисия, която утвърждава имената на нови географски обекти, които не са наименувани досега, обясни пред "Дневник" директорът на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев. Поради тази причина у нас е създадена и комисия за географските наименования към Министерството на външните работи и в нея участват проф. Пимпирев, математикът Любомир Иванов и директорът на дирекция "Международно право" към външно министерство.

Тази комисия предлага на президента да издаде указ за имена на нови георграфски обекти, като не е задължително на тях да е стъпвал български крак, важно е да са видени на картата. След това те се представят на международната комисия в Австралия, която проверява дали името е подходящо и дали обектът вече не е наименуван. Ако всичко е наред, международната комисия публикува новите имена за световната научна общественост, обясни още проф. Пимпирев.

Досега президентът Плевнелиев е издавал указ през 2012 г. за наименуване на обекти в Антарктика с 1300 имена. Днес са обнародвани имената на още 85 географски обекта.

Сред тях са основно ледници като Скаплизо, Гиридава, Берсаме, Трескавец, Банари, Трепетлика Карасура Бурденис, Герила, Фонфон, Марса, Падала, Женда, Скакля, Сабазий, Анхиало, Вит, Вича, Ямен. И доста върхове - Пурмерул, Шерба, Бергисон, Патмос, Фисек, Ерета, Арсела, Стикъл, Перистера, Модрен, Версиникия, Еница, Хлевен, Маласар, Дуриданов връх, Бленика, Бранище, Пъстрогор, Ахрида, Мурсалица, Арзос, Брокс.

Имената на новите носове са Къкрина, Чичил, Въглен, Лебед, Смилец. Именувани са и три залива - освен Капистурия, още Истрос и Кутела.

Сред имената на ридовете преобладавт тези с български корен - Обретеник, Петров рид, Балис, Чарган, Семела, Батилов рид, Форос. Седловините носят имената Синигер, Скамни, Кипра. Именувани са и Состренски възвишения и Громшински възвишения.

Открити са и пет хълма - нунатак Оструша, Бохотски нунатак, нунатак Равуля, Ковилски нунатак и нунатак Беаднос.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.