Проф. Топалов: Моля се да не тръгнем тотално назад, защото това означава тотално на изток

09/11/2026, 00:30

Снимка: Булфото

Всеки добър писател, учен и педагог е съвременен будител, който с труда и духа си възпитава младите поколения. Писането обаче не е лесно и приятно занимание, а тежък и изтощителен миньорски труд. Това коментира писателят, преводач, дипломат и литературовед проф. Кирил Топалов по повод Деня на народните будители и получаването на голямата награда на Портал Култура за цялостен принос в предаването "Метроном“ по Радио Фокус с водещ Цоня Събчева.

Страхът от връщане назад и опасния път "на изток“

На въпрос дали българското общество все още се намира на съдбовен кръстопът, проф. Топалов изрази сериозни опасения от настоящите обществени тенденции:

"В кръстопътя има път напред, наляво, надясно и назад. Аз се боя, че нас от известно време ни правят малко или много опит да ни върнат назад. Това са моите страхове. Живея вече 84 години и съм видял всички превъплъщения на старата система, радостта от новата демократична система, както и частичните стъпки назад. Моля се да не тръгнем тотално назад, защото тотално назад означава тотално на изток, а тотално на изток е доста рисков път.“

Според него голяма преграда пред развитието ни е все по-широко разпространяващата се непросветеност и бездуховност, както и фактът, че обществото често прави съдбовни грешки, подценявайки възможностите за прогрес и вървейки от настоящето към миналото.

Сблъсъкът с цензурата и елитът на нацията

Припомняйки си създаването на ранните си произведения и филми (като "Не се сърди, човече“), проф. Топалов разказа за тежката цензура през миналия режим, когато е бил спиран заради това, че "в обществото не е трябвало да се показват нещастни деца и самотни майки“.

По отношение на съвременните млади хора и децата, залети от технологиите, писателят запазва умерен оптимизъм:

"Елитът на една нация никога не е масов. Във всяко общество се отглеждат бъдещите поколения и бъдещият елит. Не трябва да се отчайваме, но и да не бъдем прекалено оптимистични – младите хора винаги намират своя път. Обществата се раждат, едни помъдряват, други оглупяват, но динамиката е неизбежна. И това ще мине!“

Писането като миньорски труд

Въпреки огромната си библиография, включваща десетки романи, пиеси и преводи от гръцки език, проф. Топалов сподели, че никога не се е смятал за изключителен писател:

"Писането е изнурителна работа. За една голяма част от хората е приятно, но истината е, че това е тежък, къртовски, миньорски труд. Аз винаги съм се мъчил над всяка фраза, над всеки образ, конфликт и ситуация. Имало е случаи, когато от изтощение на организма или от напрежение просто съм заспивал върху листа или клавиатурата в малките часове на нощта.“