Владимир Чуков: Русия пренася иранската тактика в Черно море

28/10/2026, 20:37

Кадър You tube, Euronews

Руското военно командване целенасочено се стреми да прекъсне търговския коридор от украинските пристанища Измаил и Рени през водите на Румъния и България до Босфора чрез системните удари по търговски кораби. Това заяви международният анализатор проф. Владимир Чуков в студиото на предаването Euronews PrimeTime по Euronews Bulgaria. По думите му поредната атака с морски дронове край нос Калиакра, извършена в деня на тристранната среща на военните министри на България, Румъния и Турция в София, представлява директна провокация към НАТО и оголва сериозните разминавания в позициите на българското правителство спрямо съюзниците в региона.

Според проф. Владимир Чуков действията на Москва в черноморската акватория следват плътно модела, прилаган от Техеран в Ормузкия проток - максимално ожесточаване на ударите с цел рязко покачване на напрежението. Анализаторът обърна внимание на парадокса, че броят на потопените и поразени плавателни съдове в Черно море през последните седмици вече надхвърля тези в Персийския залив.

Като основна причина за по-високия риск край нашите брегове експертът посочи факта, че атаките се извършват от руски военни специалисти, които не срещат пряк военен отпор в акваторията, за разлика от Ормузкия проток, където действа Централното командване на американската армия. Въпреки уверенията на американския президент Доналд Тръмп, че трафикът на петролни танкери там вече се нормализира, високите цени на горивата на международните пазари показват обратната тенденция, пише dunavmost.com.

В геополитически план анализаторът очерта сложна схема на взаимен обмен на разузнавателна информация. Според него се наблюдава своеобразен бартер между държавите, затънали във военни конфликти - Русия предоставя разузнавателни данни на Иран, докато Съединените щати осигуряват ключова разузнавателна подкрепа за Украйна.

Коментирайки призивите България, Румъния и Турция да задействат консултации по член 4 от договора на НАТО, проф. Владимир Чуков определи днешния удар с три морски дрона по контейнеровоз близо до нос Калиакра като демонстративна акция на фона на министерската среща в София.

"Това е жива провокация. Идеята е: вие си приказвате каквото си искате, ние си правим каквото ние желаем", коментира проф. Владимир Чуков в ефира на Euronews Bulgaria.

Експертът подчерта, че ситуацията вече поражда дипломатическо търкане между София и Букурещ заради колебливите изказвания на българския премиер Румен Радев. Докато през октомври в българската изключителна икономическа зона бяха поразени редица кораби, сред които изтегленият в пристанище Бургас "Челси 3", българските власти продължават да се аргументират с липса на окончателни доказателства от разследванията.

"Ама нали нямаме доказателства, ние започваме да го изследваме "Челси 3" и така нататък - просто неща, които някак си не си струват или по-скоро са в силна дисхармония с това, което имат като поведение нашите партньори от Турция и от Румъния", посочи анализаторът.

Втората основна тема в анализа на проф. Владимир Чуков бяха проведените вчера парламентарни избори в Израел, които очертават изключително трудни преговори за съставяне на кабинет. За мнозинство в 120-местния Кнесет са необходими 61 мандата, но междинните данни показват почти пълен паритет от 53 на 47 места между блока на премиера Бенямин Нетаняху и опозиционните сили.

Предстои преброяването на още около 400 000 бюлетини от така наречените двойни пликове на военнослужещи и дипломати. Тъй като израелското законодателство не позволява разкриването на избирателни секции в чужбина извън дипломатическите мисии, близо 100 000 израелски граждани са се прибрали специално в страната, за да упражнят правото си на глас. Прогнозите на анализатора са, че финалното преброяване може да размести един или най-много два депутатски мандата, тъй като израелската армия рекрутира друзи и исмаилити, но не и така наречените араби от 1948 година, което означава, че от военните секции няма да дойдат гласове за арабските формации.

Голямата изненада на вота е основаната едва през септември миналата година партия "Яшар" на бившия началник на Генералния щаб на израелската армия Гади Айзенкот. Новата формация практически иззе електората на Бени Ганц, чийто рейтинг падна под един процент след предишната му коалиционна сглобка с Бенямин Нетаняху.

Проф. Владимир Чуков обърна внимание на интересния профил на Гади Айзенкот. За разлика от традиционния политически елит на ашкеназите от Източна и Централна Европа, към които принадлежи и самият Нетаняху, Айзенкот е мизрахи - евреин от марокански произход, израснал в периферното пристанище Ейлат на Червено море. Преминал през цялата военна йерархия от редник до генерал в Цахал, той е автор на военната доктрина "Дахия", насочена към неутрализирането на "Хизбула" в южното предградие на Бейрут. Обществената вълна на съпричастност към него е особено силна, тъй като след атаките от 7 октомври той губи на фронта своя син и своя племенник, превръщайки политическия си проект в лична кауза срещу управлението на досегашния премиер.

Въпреки че управлява страната кумулативно в продължение на 19 години и половината общество е уморено от него, Бенямин Нетаняху остава майстор на парламентарните комбинации, за когото запазването на властта е въпрос на лично оцеляване заради трите висящи съдебни обвинения срещу него. В момента в Израел дори се обсъжда хипотезата за ротационна сглобка, при която той да остане премиер още две години, след което да заеме президентския пост, за да избегне съдебно преследване.

Потенциалните коалиционни ходове обаче са силно ограничени. Светският националист и бивш военен министър Авигдор Либерман категорично отказва да седне на една маса с Нетаняху заради спора около военната служба на ултраортодоксалните евреи (харедимите). От друга страна, президентът Исак Херцог и американският лидер Доналд Тръмп настояват за правителство на националното съгласие между Нетаняху и Айзенкот, за да се избегне нова спирала от предсрочни избори. Според проф. Владимир Чуков Доналд Тръмп категорично не желае да работи с крайнодесните религиозни лидери Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич.

В тази патова ситуация решаващ фактор се оказват арабските партии, които почти удвояват представителството си от 10 на безпрецедентните 19 депутати в новия Кнесет. Те са разделени в два основни лагера:

Ислямистката партия "Раам" (Обединена арабска листа) на Мансур Абас, която увеличава мандатите си от пет на седем и вече има управленски опит от кабинета на Нафтали Бенет. За да пробие политическата изолация, формацията приложи тактика, сходна с подхода на ДПС в България през 90-те години, като включи в листата си бивш израелски полицейски генерал от еврейски произход като посредник към останалите партии;

Левият блок с участие на бивши комунисти около Ахмед Тиби, който печели 12 депутатски места и заявява, че няма да влиза в управляваща коалиция, но е готов да подкрепи действия за отстраняването на Бенямин Нетаняху, подобно на историческата подкрепа на арабските депутати за мирните договори от Осло по времето на Ицхак Рабин.

Изходът от политическата криза в Тел Авив е пряко обвързан и с войната срещу Иран и ударите на хутите срещу Саудитска Арабия. Докато Гади Айзенкот застъпва тезата, че Израел трябва да спре единствено иранската ядрена програма, а евентуалната смяна на властта в Техеран е дело на самия ирански народ, Бенямин Нетаняху настоява за пряко военно сваляне на режима на аятоласите.

Заради тази решимост Нетаняху остава предпочитаният партньор за Доналд Тръмп при евентуална съвместна военна операция на САЩ и Израел. Според международния анализатор ключова дата са междинните избори за Конгрес в САЩ на 3 ноември. В дипломатическите среди се коментира, че ако се стигне до мащабно военно нападение срещу Иран, то най-вероятно ще бъде предприето във времевия прозорец между 3 ноември и 3 януари - преди новоизбраните американски конгресмени да встъпят официално в длъжност и докато републиканците все още разполагат със сигурно мнозинство във Вашингтон.