Любослав Костов: Колкото по-богат ставаш у нас, толкова по-евтино ти излиза държавата

08/11/2026, 23:54

Кадър Нова нюз

С интересна метафора за три компании в ресторант и техните бакшиши икономистът от КНСБ Любослав Костов илюстрира парадоксите в българската осигурителна система. Според него настоящият модел функционира като "обърната, антисоциална пирамида“, при която хората с най-ниски доходи плащат пропорционално най-много, а за най-богатите държавата излиза най-евтино.

Фокус публикува целия коментар на икономиста без редакторска намеса:

В ресторант сядат три компании на съседни маси. На Маса 1 сядат работници на минимална заплата. Поръчват скромно. Сметката е точно 620 евро. На тръгване оставят бакшиш от 74 евро. Това са точно 12% от стойността на сметката. На Маса 2 сядат хора със средна заплата. Хапват малко по-добре. Тяхната сметка е 1400 евро и оставят бакшиш от 168 евро. Отново точно 12% от стойността на сметката. На Маса 3 сядат мениджъри с висок доход. Поръчват най-скъпите деликатеси в ресторанта, викат оркестър, правят грандиозна сметка от 10 000 евро. На тръгване оставят... бакшиш от 276 евро. Защо? Защото правилника в ресторанта за бакшишите от 12% важи само за суми до 2300 евро.

Като теглим чертата, бакшишът на Маса 3 е едва 2,7% от сметката, която са направили. А тежестта на бакшиша за Маса 1 и Маса 2, си остава 12%. А ако на Маса 3 бяха направили сметка 100 000 евро, този процент щеше да падне под 0,3%.

Разбира се, това не е кулинарен виц. Това е осигурителна ни система в момента. Тя не е пропорционална, а е обърната, антисоциална пирамида. Колкото по-малко изкарваш, толкова по-голям процент от парите ти отиват за общото благо. Колкото по-богат ставаш, толкова по-евтино ти излиза държавата (или в случая, бакшиша). Нали идеята на осигуряването е солидарност, по-силният да помогне на по-слабия? В момента системата ни казва обратното "Имаш много? Чудесно, свободен си от задължения към обществото.“

Максималният осигурителен доход не може да се вдига "на парче“ или да стои замръзнал като паметник на лобизма. Той трябва да се вдигне минимум с ръста на средния осигурителен доход или да се обвърже автоматично с него. Когато икономиката и средните доходи растат, таванът трябва да се движи по същата икономическа логика. Ако трябва да нарисувам картина на днешното ни общество, тя би изглеждала така. Един бял лист, обърнат водоравно. На него с големи, дебели цифри е изписано - 12% ≠ 2,7%.