Нещо става с премиера

16/01/2012, 09:37

Наистина става нещо с българския министър-председател.

Не е нормално човек да се радва, че е самотен. Преди година и нещо Борисов все още се оплакваше, че живее в резиденцията сам, като куче. Изглежда това обаче вече му харесва. На последния си рожден ден дори се похвали: "Самотата ми помага. Защото мога да си работя по всяко време, без да се съобразявам с жена, деца, тъщи, лели, чичовци и т.н.” Даже навръх Нова година беше в работния си кабинет. Казват, че усамотяването е полезно за аскетите и философите. Но не и за политиците. Дано врачките, които му предсказаха, че ще се ожени тази година, познаят.

Пък започна и да забравя. Иначе трудно можем да си обясним казуса с ордена на вицепрезидента - на предното заседание на кабинета да приеме и подпише мотивирано предложение на военния си министър, а на следващото заседание да се прави на паднал от Луната. Ще каже някой, пробутали са решението в края на заседанието, уморените министри не са му обърнали внимание. Само че не, предложението е точка втора от дневния ред на правителственото заседание на 7 декември. (Стенограмите и на двете заседания могат да се прочетат в сайта на Министерския съвет.) А може би премиерът подписва, без да чете това, което са написали подчинените му. Това е твърде опасно, може и да му пробутат да подпише молба за оставка например. Шегувам се, разбира се. Това неговите хранени хора никога няма да направят. Защото премиерът е Единицата. Я си представете какво ще остане, ако от 1000 извадите единицата? Нули!

Може би затова с всеки ден расте болезненото му самомнение, неговото превърнало се в мания Аз, което не спадна дори и след освиркването в Спортната зала. Специалистът по всичко, Вождът, който е прав дори когато греши. Но всички знаят историята с балона, който се надувал, надувал...

Най-лошото обаче е, че все по-често почна да оплита изказванията си и не се знае докъде ще стигне. Не става дума за обикновени лапсуси – колкото и да се старае, няма как да достигне Буш-младши. Но американският президент поне сам се улавяше в гафовете си и се смееше над тях. А нашият премиер няма този усет. Както при скандала със семейството на убитата Мирослава. Опитвайки се да замаже гафа и да се извини, той ни в клин, ни в ръкав набърка в историята и полицейското куче и поръча да го наградят с няколко пържоли. И в миг на вдъхновение достигна до голямото откровение - за кучето пържолите са като ордена за Ангел Марин. И това са думи на премиер, а не на анонимен блогър! Думи, които, естествено, накараха бившия ракетчик, като истински генерал, да върне ордена. Не поръча нищо само за вътрешния министър, чиито подопечни допуснаха арестуваният престъпник да се самоубие пред очите им и така да избегне възмездието. Е, ще накажат някой друг полицай, но на върха всичко е наред. Виновни там не може да има.

Самотност, признаци на амнезия, лапсуси, растящо болезнено самомнение. Сигурно всичко това е от преумора. Май на премиера му трябва почивка. И то по-дълга.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!