Сопраното Илеана Котрубас почина на 87 години

21/08/2026, 01:30

Снимка: Фейсбук, Opera Națională Bucureșt

Илеана Котрубас, нежно румънско сопрано с чист тембър, което притежава свръхестествената способност да предава патетиката на героините в опери като „Травиата“, „Бохеми“ и „Риголето“ и е известно с острите си спорове с режисьори и диригенти, почина на 87 години, пише „Ню Йорк таймс“, цитиран от БТА.

Смъртта ѝ е потвърдена в публикация във Фейсбук от Румънската национална опера в Букурещ, където Котрубас започва кариерата си. Не са предоставени допълнителни подробности.

Родена в семейство на ентусиазирани любители певци, Котрубас (в България се е наложило това изписване, а не по-коректното Котрубаш – бел. ред.) печели признание за изразителния си глас и фината чувствителност на изпълненията си. Когато през 1981 г. изпълнява ролята на Виолета в класиката на Верди „Травиата“ в Метрополитън опера, Донал Хенахан пише в „Ню Йорк таймс“, че „е малко вероятно в момента на световните сцени да има по-добра Виолета“.

Но тази „Травиата“ разкрива и склонността ѝ към конфликти с някои колеги. Постановката е трябвало да бъде режисирана от Джон Декстер, но след като Котрубас, според някои сведения, заплашва да се откаже от главната роля поради разногласия относно сценичната постановка, режисьорът Колин Греъм поема задачата. Това се случва година след като тя напуска репетициите по време на постановката на Декстер в Метрополитън на „Дон Паскуале“ на Доницети.

„Ние не сме кукли или марионетки“, казва тя пред „Ню Йорк таймс“ през 1977 г., обяснявайки защо е прекратила участието си в нова постановка на „Евгений Онегин“ на Чайковски във Виена няколко години по-рано. „Имам свои собствени идеи и ми харесва да разговарям с режисьора и да измислим заедно какво е най-доброто за него и какво е най-доброто за мен.“

През 1984 г. тя се оттегля от последния спектакъл от поредицата на „Бохеми“ в Метрополитън след кавга с диригента, чиято интерпретация не ѝ харесва. „Приятели ми казаха просто да пея за парите“, споделя тя пред „Ню Йорк таймс“. „Но съвестта ми не ми позволява да продължа.“

Котрубас притежава, както пише Алън Блайт в списание „Опера“, силата „да накара сърцата на публиката да затуптят малко по-бързо, веднага щом се появи на сцената, и да я убеди, че в този момент нищо на света не е по-важно за нея от това да предаде конкретното затруднение на героя, когото пресъздава“.

Илеана Котрубас е родена на 9 юни 1939 г. в Галац, в Източна Румъния, в семейството на Мария и Василе Котрубас. Баща ѝ е държавен служител в Министерството на земеделието, като и двамата ѝ родители са оперни певци любители.

Котрубас пее в детски хорове от 9-годишна възраст. Семейството ѝ се премества в Букурещ през 1952 г. и тя посещава училище за музикално надарени деца, където изучава пиано, цигулка, дирижиране, актьорско майсторство и пеене. Първоначално е отхвърлена от Консерваторията „Чиприан Порумбеску“ (днес Национален музикален университет), но е приета след второто си прослушване. През 1964 г. тя прави сценичния си дебют в „Пелеас и Мелизанда“ на Дебюси.

През следващите години Котрубас печели няколко международни конкурса за пеене и сключва договори с Франкфуртската опера и Виенската държавна опера. Към края на 60-те и началото на 70-те години тя изпълнява главни роли из цяла Европа и прави своя американски дебют като Мими в „Бохеми“ на Пучини през 1973 г. в операта „Лирик“ в Чикаго, заедно с Лучано Павароти.

Павароти участва и в драматичния ѝ дебют в „Ла Скала“ в Милано през 1975 г. Сопраното Мирела Френи е отменила участието си в „Бохеми“, насрочено за същата вечер, и Павароти предлага на трупата да се обърне към Котрубас. Тя, която по това време е в Англия, първоначално отказва, тъй като не е изпълнявала тази роля от една година. Но в крайна сметка се съгласява, гримира се по време на полета и пристига в театъра 15 минути преди вдигането на завесата.

Макар да е особено надарена за трагични героини, тя се отличава и с комични роли като Адина в „Любовен еликсир“ на Доницети и Сузана в „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт.

Богатата ѝ дискография включва превъзходна „Травиата“ с Пласидо Доминго под диригентството на Карлос Клайбер; „Кармен“ на Бизе с Тереза Берганца и Доминго, дирижирана от Клаудио Абадо; и „Риголето“ на Верди с Доминго и Пиеро Капучили, дирижирана от Карло Мария Джулини, припомня „Ню Йорк таймс“.

В началото на 80-те години тя страда от гласови проблеми, които приписва на хормонален дисбаланс, последвани от операция, но продължава да пее през цялото десетилетие. Тя обявява оттеглянето си по време на репетиция в Кралската опера в Лондон през 1989 г. и след това се посвещава на преподаването. Най-известната ѝ ученичка е сопраното Анджела Георгиу, сънародничка от Румъния, също известна с конфликтите си с режисьори и администратори на оперни трупи.

Котрубас се омъжва за Манфред Рамин, своя учител и мениджър, през 1972 г. Двамата пишат заедно две книги и остро критикуват това, което възприемат като крайностите на така наречения Regietheater, при който режисьорите предлагат модернизирани (а понякога и ексцентрични) постановки. Котрубас също така не одобрява преводите на надписите в операта и призовава публиката да проучи сюжета на операта и да се запознае с композитора, преди да посети представление.

Рамин е все още жив. Той и Котрубас нямат деца.

„Това е луд свят, опасен за децата“, казва тя през 1977 г. „А когато живееш като цигани чергари, както ние, тогава децата вече не са твои. Едно дете се нуждае от истинско семейство и добро образование, а ние не можем да им ги осигурим.“