Преподаватели внесоха подписка в МС срещу идеята за един учебник по БЕЛ, история и география

29/10/2026, 13:00

Булфото

Университетски преподаватели внесоха подписи в Министерски съвет срещу намерението на правителството на Румен Радев да има само един учебник по български език и литература (БЕЛ), история и география, предаде БГНЕС.

„На 15 септември г-н министър-председателят обяви, че възнамерява и едва ли не делегира на министъра на образованието въвеждане на такъв учебник. Ние в един първоначално по-тесен кръг обсъдихме този въпрос и стигнахме до заключението, което не беше много трудно впрочем, че тази идея би върнала българското историческо образование във времена, които неминуемо обвързваме с авторитаризма и с тоталитарната диктатура и съставихме това отворено писмо, в което се подписаха 213 колеги“, заяви пред БГНЕС историкът доц. д-р Светослав Живков.

С това отворено писмо университетските преподаватели и учени призовават премиерът да ревизира тези свои намерения.

Доц. Живков отбеляза, че европейската практика е точна обратната и има многообразие от учебници и учебни помагала и посочи, че обикновено в авторитарните диктатури има един учебник, една истина, една история.

По думите му въвеждането на един учебник няма да реши нито един от проблемите на българското образование и в частност на историческото образование. А това, че управляващите използват като аргумент ниските резултати на PISA според историка не е валиден, тъй като в страните, в които резултатите от теста са високи, всъщност има по повече от един учебник по история. „Това ще лиши учителите от възможност да избират най-доброто за техните ученици“, каза още доц. Живков.

Всяко едно политическо вмешателство в образованието е риск за цялото общество

Доц. д-р Димитър Желев от Геолого-географския факултет на СУ обясни пред БГНЕС, че географската общност също застава срещу това намерение, тъй като то е притеснително в няколко насоки. По думите му един учебник по география ще доведе до едностранчивост и до ситуация, в която учителите няма да имат право на избор.

„Основната роля в идеята на образованието е да имаме квалифицирани учители. Когато имаме само един учебник, това е много ясен сигнал към учителите, че те нямат нужда от квалификация - всичко им се спуска централизирано и това ще ги ограничи изключително много в професионалното развитие“, заяви той и подчерта, че това действие ни връща много назад.

Доц. Желев обърна внимание, че през последните години българското географско образование извървя изключително важни и решителни стъпки в това да се модернизира с нови учебни програми, с много добре оформени учебници, които се конкурират помежду си и които отговарят на всички стандарти на Министерството на образованието и науката (МОН).

„Няма как да представим на децата един и същи образователен продукт, при положение че те имат различни потребности, имат и различни възможности и това много ясно си личи въз основа на изпитните материали, на оценките, на материалите и т.н.“, каза още той.

Университетският преподавател определи като много притеснително намерението на правителството, което се свежда само до три учебни предмета - БЕЛ, История и цивилизация и География и икономика, тъй като по същество това са трите учебни предмета, които изграждат националната идентичност на българските граждани.

„Всяко едно политическо вмешателство - а, когато имаме един такъв учебник, гаранцията за политическо вмешателство е много голяма, е огромен риск за нашето общество“, добави доц. Желев.

Учениците трябва да имат по-голяма насоченост към съвременните проблеми и живота

Проф. Николай Папучиев от Факултета по славянски филологии на СУ заяви, че не може да си обясни намерението на правителството да има само един учебник по БЕЛ.

„Както, очевидно, не могат да си го обяснят и всички мои колеги, които с решение на факултетния съвет категорично възразиха на подобна инициатива“, добави той.

Проф. Папучиев обясни, че ако се въведе само един учебник в преподаването се ограничава мястото на учителя, както и че „ще изпратим нашите млади хора в облачното пространство на халюциногенния изкуствен интелект“.

„Мястото на литературата и на историята е да направят така, че тази вътрешна младежка съпротива да се превърне в едно критическо мислене. Критическо мислене, което е в основата и на компетентностния подход, и на социалната загриженост, и всичко онова, което ни заобикаля“, отбеляза той и посочи, че в този смисъл въвеждането само на един учебник ще бъде меко казано опасно.

"Ако ще се въведе само един учебник, няма смисъл да се прави наука, защото учебникът по някакъв начин отразява и достиженията на литературознанието, на езикознанието, на географията, на историята", каза още проф. Папучиев.

„Ако учебникът е само един, ако той е по определени правила, ако има някаква висшестояща комисия, която да избира, по какъв начин би се гарантирала тяхната обективна гледна точка спрямо останалите научни продукти, които ние произвеждаме? В този смисъл сме напълно убедени, че въвеждането само на един учебник, както казаха и колеги, е връщане назад“, допълни той.

В образователната система определено би трябвало да се променят много неща, смята университетският преподавател. „Това, което мисля, че кардинално трябва да се промени, е да се даде повече свобода на учениците, тоест да се даде възможност за по-голямото им участие в часовете и по-голяма насоченост към съвременните проблеми и на обществото, и на живота, който водим“, каза още проф. Папучиев.

В заключение доц. Живков заяви, че разчитат тяхната експертиза като учени, филолози, историци и географи да окаже влияние, макар политическата воля да е изцяло в ръцете на министър-председателя, а доц. Желев допълни: „Нашият акт е символен. Ние, всъщност, даваме сигнал към гражданското общество, че това намерение на правителството е притеснително. Това е посланието, което ние правим. Ние нямаме силата да се преборим с правителството, но имаме силата да дадем сигнал към обществото, че има притеснителни действия“.